О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 4371

София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията ТОМОВ

ч. гр. дело №2457/2024 г., взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК

Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М.,чрез назначения му процесуален представител адв. И. Ю. от САК, срещу определение №5307/09.04.2024г по в. ч. гр. д № 2642/2024г на СГС, с което е потвърдено определение №45551/20.12.2023г за прекратяване на гр. д.№ 60053/2023г по описа на СРС , 32-ри състав.Прекратено е исково производство на основание чл.126,ал.1 ГПК, поради констатация на съда по възраженията на ответника ВКС на РБ за наличие на вече образувано пред същия съд гр. д №59491/2023г, от същия ищец за обезщетение в размер от 24000 лева на основание чл.2в ЗОДОВ, като делото е с идентичен предмет. Първоинстанционният съд се е позовал на служебна справка, че образуваното гр. д № 59491/2023г на СРС е между същите страни, на същото основание и за същото искане.Въззивният съд е потвърдил определението, собствено е свел проверката си до справка от приложената първа страница на искова молба вх.№306698/ 31.10.2023г на Е. Д. М. по която е било образувано гр. д № 59491/2023г на СРС. Констатирал е, че предявеният иск е срещу ответник ВКС, за обезщетяване на нанесени неимуществени вреди, произлизащи от нарушение на правото на ЕС,че ищецът действа в защита на един интерес и срещу бездействието на ВКС по отношение подадени от него жалби, всички отнасящи се до н. д №1018/2019г на ВКС, като неимуществените вреди се претендират на едно и също основание – нарушение правото на ЕС и международното право по това конкретно дело, като предметът е идентичен. Изтъкнал е, че предявявянето на отделни искове за обезщетяването на една и съща вреда, макар претендирано за почти изцяло съвпадащи периоди, както е констатирано в случая, е проява на недобросъвестно процесуално поведение .

В частната жалба се иска отмяна на определението с оплакване на неправилност. Без да е запознат в пълнота с делата, въззивният съд е направил необосновани и произволни изводи.В изложението се навеждат основанието на чл.280,ал.1 т.1 ГПК, основанието на чл.280, ал.1 т.3 ГПК и основанието на чл. 280, ал.2 ГПК– очевидна неправилност като се поддържа, че определението не е основано на доказателства позволяващи извод за идентичност на делата и такава не е установена, тъй като входираните до ВКС жалби на ищеца са различни, в тях не са посочени идентични фактически основания за възобновяване.Съдът не се е запознал с тези основания, не е изискал преписи от жалбите и декларативно заявява теза за идентичност.Дори периодът по исковите молби да е един и същ и претендираните неимуществени вреди да са сходни, това не означава пълен идентитет на исковете.Защитата счита, че поради необсъждане на правнорелевантни факти и доказателства,СГС се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС по въпроса длъжен ли е съдът съобразно изискванията на чл. 12 и чл.235 ГПК да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото и длъжен ли е да прецени всички правнорелевантни факти и доказателства, от които произтича спорното право, така че да реши делото според точния смисъл на закона.Противоречието е с ППВС №4/1968г, както и решение №9/2014г по гр. д №3700/2013г на Първо г. о на ВКС, постановено в отговор на поставения въпрос .

Постъпил е отговор от ответника по иска Върховен касационен съд, чрез пълномощник З. С..Не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане и определението на въззивния съд е съобразено с формираната трайна съдебна практика /опр. по ч. гр. д№5350/2023г на 4-то г. о; опр. по ч. гр. д№ 4952/2023г.,опр. по ч. гр. д№4478/2023г; опр. по ч. гр. д №3168/2023г на 3-то г. о на ВКС др/., според която разликата във вх. номера на подадените жалби от касатора с искания за възобновяване не променя извод за идентичност на делата, образувани по различни искови молби по чл.2в ЗОДОВ за вреди от бездействие на държавен орган.Касае се за обективен и субективен идентитет.Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 от ГПК от надлежна страна, чрез назначен по реда на ЗПрП защитник адв. И. Ю. от САК срещу въззивно определение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Върховен касационен съд,ІІІ г. о намира, че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно разглеждане, тъй като не е отговорено на критерия за обуславящо поставен правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК, или чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК във връзка с него. Въпросът трябва да конкретен, свързан с решаващите съображения на съда, да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд в обжалваното определение.Касаторът следва да обоснове в изложението посоченото основание за допускане до касационно обжалване не само декларативно.

Тези изисквания не са изпълнени.Приложената от защитата съдебна практика на ВКС– ППВС №4/1968г, както и решение №9/2014г по гр. д №3700/2013г на Първо г. о, съдържа указания към решаващата дейност на съда при преценката на правнорелевантните факти съгласно чл.12 и чл.235ГПК,без да се изключва процесуално разрешение за прекратяване на исковото производство след проверка на предпоставките в чл.126, ал.1 ГПК и за прилагането на чл. 130 ГПК в случай като настоящия - при служебна консатация за образувани дела по искове с идентично искане и основание. Указанията в изтъкнатата от касатора съдебна практика ще намерят приложение при постановяване на съдебното решение, когато са налице процесуалните условия за неговата допустимост. Признаците за идентичност на две или повече заведени дела, са установените в практиката на ВКС критерии за субективен и обективен идентитет, изтъкнати и решаващо съобразени от въззивния съд.Субективен идентитет е налице когато двете дела са между същите страни – противопоставените субекти на материалното правоотношение (ищец и ответник),които ще бъдат обвързани от силата на присъдено нещо; а обективен - при пълно съвпадане на предмета на делата, при пълна идентичност на спорното материално право, претендирано или отричано от ищеца. По отношение на тези критерии при искове на основание чл.2в ЗОДОВ,конкретен въпрос не е формулиран.Оплакванията в касационната жалба и изложението са в насока, че индивидуализиращи признаци на правонарушението, квалифицирано от въззивния съд като бездействие на ответника по едно и също наказателно дело по описа на ВКС, макар и при множество подадени жалби на ищеца /сочени от защитата като искания за възобновяване на наказателното дело, а според съдържанието на исковите молби - за освобождаване на ищеца като незаконно задържан, лишен от свобода и осъден по същото наказателно дело/,би могло да изключва обективния идентитет и не означавало непременно, че е осъществен един и същ деликт, ако отделните жалби и искания за възобновяване на наказателно дело са с различно фактическо основание.Доколкото съдържанието на самите жалби и искания не е изследвано от въззивният съд в мотивите на определението, твърди се противоречие с установената практика по поставения процесуален въпрос. Тези доводи на защитата, освен че са абстрактни, нямат връзка с формулирания правен въпрос.Твърди се необсъждане на правнорелевантни факти без необходимата конкретност при посочването им от касатора.Те не са посочени и при въззивното обжалване на преграждащото определение. По поставения общ процесуалноправен въпрос длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и да прецени всички правнорелевантни факти касационно обжалване не следва да се допуска, тъй като в случая отговорът му няма да обуслови друг решаващ извод, различен от оспорвания. Тълкуването и прилагането на чл. 126 ГПК като процесуалната норма, изключваща допустимост една и съща искова претенция да обуслови две висящи съдебни производства с идентичен предмет, следва от основните принципи на гражданския процес, като служебното начало в този текст се прилага в съответствие с духа и смисъла на закона, както е подчертано в т.1 на ТР №1 от 09.12.2013г по т. д.№1/2013г. ОСГТК при очертаване компетенциите на въззивния съд.По изложените съображения, не е налице бланкетно наведеното основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК Съчетаното приложение на основните начала в гражданския процес не води до ревизия на начина, по който е изграден извод за тъждественост на делата, като е приложена нормата на чл.126 ГПК в обуславяща за изводите на въззивния съд насока, т.е по допустимостта на иска. Приложената от съдилищата норма на чл. 126, ал.1 ГПК е ясна, по нея е налице трайно установена практика на ВКС,с която въззивното определение е съобразено.Необходимо е служебно известните факти, или установени след служебно предприети справки от страна на съда факти със значение на процесуални предпоставки, да бъдат отразявани в мотивите на съдебния акт по начин, който позволява на страните да вземат становище по фактическите констатации на съда и източникът им, а на по-горната съдебна инстанция да осигурят възможност да ги провери при обжалване. Проверката по висящността на образувани дела, служебно констаирана от първата инстанция като отрицателна процесуална предпоставка по чл. 126,ал.1 ГПК, въззивният съд е длъжен да извърши и сам, без да е обвързан с довоите в частната жалба / определение №132/2021г по ч гр. д №347/2021г ,Трето г. о на ВКС /. Тези изисквания са спазени при постановяване на обжалваното определение.

Не е налице и основанието на чл.280,ал.2 ГПК - очевидна неправилност, като самостоятелна предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Съдържанието на двете съпоставени от съдилищата искови молби, съответно предметът на двете дела е възприето и обективно отразено в мотивите. Констатациите на съдилищата кореспондират с данните по делото, а те попадат под хипотезата на приложения закон.Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност се привързва към видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, докато в случая нито изводите за приложимия закон, нито обосновката на съда сочи на подобно квалифицирано нарушение.

По разноските следва да се приложи и чл.78, ал.8 ГПК

По изложените съображения,ВКС ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на определение №5307/09.04.2024г по в. ч. гр. д № 2642/2024г на Софийски градски съд

Осъжда Е. Д. М. да заплати на Върховен касационен съд 50лв. юрисконсултско възнаграждение .

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1 2.