Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс .

Образувано е по касационна жалба на И. С. С. от гр. В. против Решение № 522 от 03.11.2009 година по адм. д. 322/2009 година на Административен съд - Пазарджик.

В жалбата се твърди неправилност на оспореното решение, постановяването му в противоречие на закона, при съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост с оглед събраните доказателства. Одобрения в цифров и графичен вид кадастрален план на гр. В. от 1983 година не удовлетворява изискванията на ЗКИР за създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. До изпълнение на специално предвидената в ЗКИР процедура по изработване и одобрение на кадастрална карта и кадастрални регистри, в изпълнение на разпоредбата на пар. 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР, компетентен да се произнесе по изменението на плана е Кметът, поради което изводите в съдебното решение за нищожност на акта поради отстъствие на компетентност противоречат на закона и налагат отмяната му.

Ответната страна Кметът на община В. не е изразил становище по жалбата.

О. К. Г. Б. оспорва жалбата по съображения в писмено становище.

О. Г. М. Б. оспорва жалбата по съображения в писмено възражение.

О. Е. М. Ц., Е. А. Е. и Е. И. С. не са изразили становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата.

Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид:

С обжалваното решение Административен съд - Пазарджик обявява за нищожна Заповед № 166 от 07.02.2008 година на Кмета на О. В., с която на основание пар. 4, ал. 1, т. 2 от ЗКИР е одобрено попълването на кадастралния план на гр. В. с нов имот пл.№ 8115 за сметка на част от имот пл.№ 5661 и 5660 в кв. 16 по плана на гр. В..

Изводите на съда са обосновани от установеното по делото одобрение на кадастралния план на гр. В. - ІІ част от Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, със Заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 година, издадена на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР. След като при действието на ЗКИР кадастралният план на гр. В. -ІІ част в "цифров и графичен вид" е одобрен от Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър, с оглед разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗКИР, компетентен според административния съд да се произнесе по искането за попълване на плана в конкретното административно производство е същият този орган, независимо, че не е откривана процедура по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. Това са съображенията в решението да не бъде възприето и заключението на съдебно-техническата експертиза.

Административният съд е изложил и съображения по законосъобразността на административния акт. Като съобразява изискванията на чл. 53, ал. 2, и ал. 3 от ЗКИР за допускане на изменение на кадастралния план и установения факт, че актът за непълноти и грешки за процесните имоти не е подписан от всички заинтересувани собственици, и представлява индиция за спор за материално право, съдът приема обжалваната заповед за противоречаща на материалния закон.

Решението на съда е постановено в производство, проведено след отменително решение на Върховния административен съд от 25.05.2009 година по адм. д. 2843/2009 година, с което са дадани указания за изясняване на релевантните за спора факти и приложението на закона. При новото разглеждане на делото, допуснатата съдебно-техническа експертиза категорично установява факта, по който не се спори между страните - процесният имот попада в терен, спрямо който действа одобрения със Заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 година на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър кадастрален план на гр. В. - ІІ част и по отношение на който няма създадени и одобрени по реда на ЗКИР кадастрална карта и кадастрален регистър.

В Заповед № 300-4-12 от 23.03.2004 година на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър като основание за издаването й са посочени чл. 49, ал. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър и пар. 6 от Наредба № 14 от 2001 година за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри отм. Посочената разпоредба на пар. 6 от Наредба № 14/2001 година отм. предвижда започнатите до 31.12.2000 година производства по одобряване на кадастрални планове по реда на отменения ЗЕКНРБ да бъдат довършени по реда на ЗКИР, което е определило и компетентността на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастър да одобри кадастралния план на гр. В. -ІІ част в цифров и графичен вид, съобразно разпоредбата на чл. 49 , ал. 1 от ЗКИР. Тази компетентност произтича и от изричната законова разпоредба на пар. 40 от ПЗР на ЗИД на ЗКИР /ДВ бр. 36/2004 година/, чиято първа алинея възпроизвежда ал. 1 на пар. 6 на Наредба № 14/2001 година отм. .

Изричното предвиждане на приложението на ЗКИР по висящи производства по одобряване на кадастрални планове не се намира в колизия с нормата на пар. 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗКИР, което изрично предвижда, че до одобряването на кадастрална карта и кадастрален регистър, поддържането на кадастралните планове се осъществява от общинската администрация, и изменения в тях се одобряват със заповеди на кметовете на общини.

С оглед изложеното, правнорелевантен факт за определяне на компетентния орган по одобряване на исканото изменение е наличието на одобрена кадастрална карта и кадастрален регистър за гр. В.. При категоричните доказателства за действащ кадастрален план в цифров и графичен вид и отсъствие на кадастрална карта и кадастрален регистър, съобразно разпоредбата на пар. 4, ал. 1, т. 2 от ПЗР ЗКИР, компетентен да се произнесе по заявлението от 18.12.2007 година на И. С. е Кметът на О. В.. Предоставеното от закона правомощие налага извод за действителност на оспорения административен акт, поради което изводите на съда противоречат на закона и налагат отмяна на решението.

Предвид двукратното произнасяне на първоинстанционния съд с обявяване нищожността на обжалвания административен акт, и за да бъде обезпечена двуинстанционност на производството по преценката и произнасянето по законосъобразността на акта, след отмяната на съдебното решение делото следва да бъде върнато на друг състав на съда за произнасяне по законосъобразността на обжалваната заповед.

Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс РЕШИ: ОТМЕНЯ

Решение № 522 от 03.11.2009 година по адм. д. 322/2009 година на Административен съд - Пазарджик. ВРЪЩА

делото на друг състав на Административен съд - Пазарджик за ново разглеждане на делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. А. секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Н./п/ Й. П.

Й.П.