Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. Т. Х. – Вулф от гр. С., понастоящем настанена в Дом за възрастни с психични разстройства с. Р., област Г., чрез пълномощника адв. А. Г., против решение № 3303/27.10.2010г., постановено по адм. дело № 1351/2010г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата й против бездействие на кмета на Столична община да изпълни нормативното си задължение и да осигури социални услуги в общността, включително психосоциална рехабилитация, които да й гарантират, че тя като човек с прихично страдание няма да бъде институционализирана извън общността и така, лишена от средата си и подложена на социална изолация. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо като постановено по непредявено основание, както и че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или да бъде решено по същество от касационната инстанция, като бъде уважена подадената жалба и ответника бъде осъден за извърши посочените в жалбата действия.
Ответникът по касационната жалба – кметът на Столична община, представляван от пълномощника юрисконсулт К. Н., оспорва жалбата. В писмена защита излага подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че решението е недопустимо като постановено по искане, което не може да бъде квалифицирано като такова по чл. 257 АПК, а представлява действие по глава осма от АПК – "Предложения и сигнали", като съответните актове по тях са необжалваеми пред съда. При условията на евентуалност поддържа, че с решението правилно е отхвърлена жалбата на страната, тъй като не е...