Производството е по реда на чл. 208 и сл от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на В. А., в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" – гр. П. (сега с ново наименование – Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. П.), срещу решение № 1199 от 21.05.2012 г. по адм. дело № 2470 по описа за 2010 г. на административен съд – Пловдив, в частта, в която съдът е изменил, съответно отменил ревизионен акт № 161001598 от 02.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., потвърден и изменен с решение № 773 от 22.10.2010 г. относно определени данъчни задължения по ЗОДФЛ отм. и ЗДДФЛ за 2005 г. и 2007 г.

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу ревизионния акт.

Ответната страна по касационната жалба – М. А. К. не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима, подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

Решението на административен съд – Пловдив се обжалва в частта му, с която по жалба на М. К. е отменен ревизионен акт № 161001598/02.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП – гр. П., изменен с решение № 773 от 22.10.2010 г. на директора на дирекция "ОУИ" – гр....