Р Е Ш Е Н И Е

№ 11

гр. София, 13.01.2026 година

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при участието на секретаря Ц. П. като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 1951 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по молба от М. П. М., представлявана от адвокат Ц., уточнена с молба вх. № 260074 от 01.04.2025 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 67 от 10.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 102 от 28.05.2024 г., и двете постановени по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което след частична отмяна на решение № 260010 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 875/2020 г. на Районен съд - Троян е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от М. М. против К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П. за установяване в отношенията им, по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС - с. Г. Ж. наследодателят на ищцата П. Ш. е бил собственик на овощна градина от 2.5 дка в м. Д. при стари граници: Ц. К., М. Б., Д. Б. и път.

В молбата за отмяна молителят твърди, че едва на 10.05.2023 г. се е снабдил със заверен от АгВп - СВ Троян препис от нотариален акт № 87, дело 547/38 г., от който се установява, че П. Ш., заедно със съпругата на наследодателя на ответниците - физически лица - е придобил процесния имот през 1938 г. С оглед това доказателство счита, че въззивното решение не отговаря на действителното правно положение. Поддържа, че с оглед възрастта си и здравословното си състояние не е могла да открие по – рано представения сега нотариален акт. С оглед установяване на истината моли влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане при съобразяване на представения нотариален акт.

В открито съдебно заседание пълномощникът на молителката поддържа молбата за отмяна, моли същата да бъде уважена. Твърди, че откриването на нотариалния акт е било затруднено от системата на вписвания, по която се архивират старите нотариални актове. Освен това посочва, че молителката не е знаела годината на сделката, нито името на продавача. Оспорва възраженията на ответниците, че документът е можело да бъде открит и по-рано при положени усилия от страна на ищцата. Оспорва възраженията за липса на идентичност на имота, описан в исковата молба и този по нотариалния акт, като различията обяснява с изминалия период от време. Предвид на гореизложеното, пълномощникът на молителката моли решението да бъде отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

В отговор на молбата за отмяна и в открито съдебно заседание адвокат А., пълномощник на ответниците, заявява, че представеният нотариален акт е можело да бъде представен в рамките на висящия исков процес, при положени от ищцата грижи за попълване на делото с доказателства. По същество оспорва идентичността на имота, описан в нотариалния акт с този, описан в исковата молба. Възразява, че твърденията за факти, наведени от ищцата в молбата по чл. 303 от ГПК и в о. с.з. на 22.10.2025 г. са нови и различни от тези, изложени в исковата молба. Поради това се моли молбата за отмяна да бъде отхвърлена и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски за адвокат по делото пред ВКС.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на второ отделение по основателността на подадената молба за отмяна приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение е откриването на нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които са съществували преди влизане на решението в сила, но не са могли да бъдат известни на страните при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

При тълкуването на тази разпоредба следва да се съобрази моментът, към който настъпва правоустановяващото действие на силата на пресъдено нещо на съдебно решение и който е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. При проявление на факти, настъпили след този момент страната има право на защита поради настъпилото ново фактическо положение. В случаите, в които в хода на съдебното производство страната е пропуснала да посочи и поиска събирането на относимо към спора доказателство, съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, тя би могла да иска отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В тези случаи страната следва да установи, че въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство или да се снабди със съответното доказателство и да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да се съберат и обсъдят посочените нови доказателства. Съгласно изложеното и даденото задължително тълкуване на закона с ТР №7/2017г по т. д. № 7/2014г на ОСГТК на ВКС, т. 13А, новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, тези обстоятелства и доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му, а когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към посочения момент. Новите доказателства следва да са такива, че да могат да обосноват отмяна на съдебното решение, т. е. доказателствата следва да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение.

По отношение допустимостта на молбата по чл. 303 от ГПК съдебният състав се е произнесъл с определение по настоящото дело от 01.07.2025г. В конкретния случай представеното от молителката писмено доказателство - нотариален акт не покрива изложените предпоставки, за да се приеме, че има характер на ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК

На първо място, според съдебния състав, следва да се съобрази обстоятелството, че нотариалният акт обективира сделка, покупко - продажба, изповядана през 1938 г. Съгласно чл. 114 вр. чл. 1 от Закона за привилегиите и ипотеките/отменен, действащ към момента на изповядване на сделката от 1938 г./ разпоредителните сделки с недвижими имоти между живи са се вписвали задължително и следователно е била дадена гласност на извършения акт на разпореждане. Именно това е била целта на вписването- възможност за узнаване на извършена сделка. Дори и да се приеме, че молителката не е държала в себе си, семейството й не е притежавало, препис от нотариалния акт, по силата на който придобиват права върху недвижим имот, според настоящият съдебен състав, намирането на акта и снабдяването с препис от него би могло да стане по време на висящността на исковия процес. В исковата молба се твърди именно, че процесният имот е закупен от наследодателя на ищцата. Следователно ищцата е била наясно, че следва да се легитимира като правоимащо лице със съответния нотариален акт. Ето защо, следва да се приеме, че по делото не се установява по категоричен начин представения нотариален акт да представлява писмено ново доказателство, с което страната не е могла да се снабди въпреки положените от нея грижи.

На следващо място съдебният състав приема, че представеният нотариален акт не е относим към спора, приключил с решението, чиято отмяна се търси. Доказателството не е в подкрепа на твърденията на ищцата в исковата молба и по същество не може да послужи за обосноваване на различни изводи по предявения иск по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ.

Това е така, защото в исковата молба и уточненията към нея ищцата е заявила, че процесният имот представлява овощна градина от 2.5 дка в м. Д.. Поддържала е, че имотът е бил закупен от баща й, бил е нива, после овощна градина и като такъв е бил обобщестен. Твърдяла е, че имотът има граници и съседи - Ц. К., М. Б., Д. Б. и път.

Представеното ново доказателство – нотариален акт от 1938 г. установява, че наследодателят на молителката, заедно с друго лице К. К., е закупил от М. Б. нива в м. Д. от 4.7 дка при съседи М. Б., К. Б., С. Ч. и Н. П..

Недвижимите имоти се индивидуализират по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат да послужат за отличаването на един имот от друг. По делото няма съвпадащи индивидуализиращи белези между имота по исковата молба и този описан в нотариален акт от 1938 г., освен предназначението на имотите - нива и местонахождението - м. Д.. Тези два съвпадащи белега не са достатъчни, за да се приеме, че е налице дори и предположение за идентичност между двата имота. Описаният в исковата молба имот е различен от този в нотариалния акт по площ, граници и се твърди да е придобит от наследодателя на ищцата в индивидуална собственост. Една от границите на имота, описан в исковата молба е път, а по нотариален акт такава граница не е описана. Основен индивидуализиращ белег на недвижим имот може да се приеме, че е именно описанието на границите на имота. Ако има съвпадение по граници, дори и да не е съвпадение по всички граници, може да се приеме извод, че имотът, ограничен от тези граници, е идентичен. В случая няма съвпадение нито по граници, нито по площ, нито по отношение твърдението за придобиването на права в индивидуална собственост, поддържано в исковата молба.

Ето защо, съдебният състав прави извод, че по делото не се установява описаният в нотариален акт № 87 недвижим имот да е идентичен с този, който е бил предмет на производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Представеният нотариален акт не представлява ново доказателство, въз основа на което следва да се отмени влязло в сила решение, за да се проведе ново производство по спора, в рамките на което това доказателство да бъде ценено от съдебния състав по съществото на спора.

Поради всичко гореизложено молбата за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78 ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответника по молбата К. Я. направените от нея разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 766.94евро/1500лв/, съобразно договор за правна защита и съдействие от 14.04.2025г.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. състав на първо отделение на Гражданска колегия

РЕШИ :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената молба от М. П. М., уточнена с молба вх. № 260074 от 01.04.2025 г., за отмяна на влязлото в сила решение № 67 от 10.04.2023 г., поправено по реда на чл. 247 от ГПК с решение № 102 от 28.05.2024 г., и двете постановени по в. гр. д. № 62/2023 г. по описа на Окръжен съд - Ловеч, с което след частична отмяна на решение № 260010 от 28.11.2022 г. по гр. д. № 875/2020 г. на Районен съд - Троян е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от М. М. против К. Т. Я., Г. Т. В., Ц. Д. П. и К. Д. П. за установяване в отношенията им, по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, че към момента на образуване на ТКЗС - с. Г. Ж. наследодателят на ищцата П. Ш. е бил собственик на овощна градина от 2.5 дка в м. Д. при стари граници : Ц. К., М. Б., Д. Б. и път.

ОСЪЖДА М. П. М. с ЕГН [ЕГН] да заплати на К. Т. Я. с ЕГН [ЕГН], на основание чл. 81 вр. чл. 78 ГПК сумата 766.94/ седемстотин шестдесет и шест/ евро с левова равностойност 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: