Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на [фирма] със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. [адрес] № [номер], подадена чрез управителя и представляващ дружеството Й. Г. М., против решение № 6510/10.11.2017 г. на Административен съд – София – град /АССГ/, постановено по адм. д. № 12756/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р – 22002215010002-091-001/21.09.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – София, в частта му потвърдена с решение № 2124/02.12.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“– София при ЦУ на НАП /„ОДОП“/, и в полза на ответника е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 23 000 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушениe на материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Жалбоподателят счита, че е доказал реалното изпълнение на доставките от неговите доставчици и правото му на данъчен кредит неправилно е отказано по мотиви, свързани с отразяване на фактурите в счетоводствата на доставчиците и непредставяне от тяхна страна на поисканите им при насрещните проверки документи. Според касатора с издаването на данъчен документ от доставчика, получателят по доставката има право на признаване на данъчен кредит. Счита, че в този смисъл са цитираните от него решения на СЕС. Претендира отмяна на решението на АССГ.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – София при ЦУ на НАП - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. К. в проведено открито съдебно заседание на 24.04.2018г. и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и...