Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника – Държавата, представлявана от министъра на финансите – за изменение на основание чл. 248, ал. 1 ГПК на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като се претендира всеки от тримата жалбоподатели да бъде осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в максималния размер.

Ищците оспорват молбата като недопустима и неоснователна.

Молбата е допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 3, т. 1 ЗМДВИП (ДВ, бр. 28 от 2020 г.). Неоснователно е възражението на ответниците за недопустимост поради липса на представен списък по чл. 80 ГПК. В отговора на касационната жалба изрично е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 ГПК. При липсата на искане и за разноски и с оглед особения характер на отговорността по чл. 78, ал. 8 ГПК, която не е предпоставена от действителното заплащане на юрисконсултско възнаграждение, както и с оглед законоустановените правила за определяне на размера му (чл. 37 ЗПП вр. НЗПП), така направеното искане следва да бъде счетено и за списък по чл. 80 ГПК, поради което соченото основание за недопустимост на искането по чл. 248 ГПК не е налице.

Предявени са от всеки ищец главен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Образуваното по жалба на ищците касационно производство е приключено с окончателно определение по чл. 288 ГПК, с което касационно обжалване не е допуснато. С оглед на това и съобразно своевременно направеното искане в подадения от ответника отговор на жалбата всеки от ищците поотделно (с оглед самостоятелността на исковете, предявени от всеки ищец) дължи на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., определен по правилото на чл. 25, ал. 2 НЗПП.

Неоснователно е възражението на ищците, основано на липсата на доказателства юрисконсултско възнаграждение да е било реално заплатено от ответника – съгласно установената последователна практика заплащането на юрисконсултско възнаграждение не е предпоставка за отговорността на насрещната страна по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Неоснователни са и доводите за намаляване на размера на претендираното възнаграждение, обосновани с това, че срещу държавата, освен настоящото, са заведени и множество други еднотипни дела, по които се осъществява сходна защита с едни и същи аргументи. Обемът на отговорността по чл. 78 ГПК, вкл. тази по ал. 8, по никакъв начин не може да бъде определян при съобразяване на стоящи извън производството обстоятелства (в случая други дела с еднакъв предмет). Освен това, за разлика от чл. 78, ал. 5 относно разноските за адвокатско възнаграждение, в чл. 78, ал. 8 ГПК не е предвидена възможност за намаляване на юрисконсултското възнаграждение с оглед сложността на спора.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Изменя на основание чл. 248, ал. 1 ГПК определение № 98/17.02.2020 г. по т. д. № 539/2019 г. по описа на Върховния касационен съд, I т. о., като ОТМЕНЯ съдържащото се в разпоредителната част на определението постановление относно разноските, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

Осъжда “Сънфлауър-Угърчин“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Н.Й.В“ № 35, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Осъжда „С. Е. К 1“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Н.Й.В“ № 35, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Осъжда „Б. С. П“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], [населено място], бул. „Н.Й.В“ № 35, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК да заплати на Държавата, представлявана от министъра на финансите, юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: