Р Е Ш Е Н И Е

№ 115

София, 22.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: М. П.

Членове: И. П. МАЙЯ РУСЕВА

при секретаря А. Б.

изслуша докладваното от съдията М. П. гр. дело № 3069/2020 г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Ж. Й., [населено място], подадена от пълномощника и адвокат Н. Д., срещу решение №1420 от 01.07.2020 г. по гр. дело № 4398/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №3959 от 18.06.2018 г. по гр. дело №12123/2015 г. на Софийския градски съд са отхвърлени исковете и с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу О. Х. за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща и Ж. Н. Х. и за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка и К. Г. Н..

Ответникът по касационната жалба община Харманли не е заявил становище.

Въззивният съд е приел, че

е предявен иск за вреди от неизпълнение задължението на собственика да стопанисва и поддържа собствения му язовир И., в резултат на което се е скъсала язовирната стена, [населено място] е било залято и двамата родители на ищцата са се удавили в наводнението. Собственик на язовира е ответникът по иска – [община], поради което нейната отговорност следва да се ангажира при условията на чл. 49 ЗЗД. Доказана е обективната гаранционна отговорност на собственика в качеството му на възложител за действията и бездействията на лицата, на които е възложена работа във връзка с поддръжката на язовира, както и че тези действия и бездействия са в пряка причинна връзка с произтеклите вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост - чл. 52 ЗЗД. Според приетото в Постановление №4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При причиняването на смърт такива обстоятелства са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, както и други конкретни обективно съществуващи обстоятелства, специфични за всяко дело. Дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на близък човек следва да се определи към момента, от когато е породено основанието за обезщетяване, тъй като вредата е обективирана с настъпване на непозволеното увреждане, с факта на осъществяване на деликта - личното засягане на защитените ценности. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят не само претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите във времето болки и страдания не са ново правопораждащо основание за вредата. Продължителността на времето, през което се търпят и ще се търпят страданията, следва да се отрази и на размера на дължимото обезщетение. Ищцата е в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалите от наводнението. Съобразно принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, претърпените от нея неимуществени вреди ще бъдат възмездени справедливо чрез парично обезщетение от по 100 000 лева за всеки родител.

Жалбоподателката Н. Ж. Й. е изложила доводи, че обжалваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Според нея определените от въззивния съд размери на обезщетенията за неимуществени вреди не отговарят на критерия за справедливост, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

С определение №127 от 25.02.2021 г. е допуснато касационно обжалване на решение №1420 от 01.07.2020 г. по гр. дело № 4398/2018 г. на Софийския апелативен съд на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по правните въпроси относно справедливостта като критерий по чл. 52 ЗЗД за определяне паричния еквивалент на неимуществените вреди.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира по въпросите, по който е допуснато касационно обжалване следното: Според посоченото в касационната жалба решения, както и според ППВС № 4 от 23.12.1968 г., размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Необходима е преценка на всички установено по делото обективни признаци - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителността и степен на интензитет на болките и страданията. Принципът на справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване вредите на увреденото лице съобразно естеството и интензитета на претърпените болки и душевни страдания. В тази връзка въззивният съд е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да посочи в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Според ТР №1/2016 от 21.06.2018 г. по тълк. дело №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС най-близките на починалия се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Правилно въззивният съд е приел за установено от събраните по делото доказателства, че ищцата е в най-близката възможна родствена и емоционална връзка с починалите от наводнението. По делото е установено по несъмнен начин, че между нея и починалите и родители е съществувала изключително близка житейска връзка и е логично да се приеме, че ищцата търпи пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен болки и страдания от загубата им. За силата на тази връзка сочат и установените обстоятелства, че родителите на ищцата са взели кредит, за да я подкрепят в закупуването на жилище, помагали са при отглеждането на децата и при посещенията си при семейството и в [населено място], С.. Ето защо въззивният съд необосновано е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение трябва да бъде намалено с по 20 000 лв. По този начин размерът на присъдените обезщетения за неимуществени вреди е неправилно занижен.

Дължимите обезщетения са по 120 000 лв. за причинените неимуществени вреди.

Тези основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Според изложеното по-горе въззивното решение трябва да бъде отменено в обжалваната част, включително и в частта за присъдените деловодни разноски на община Харманли. Исковете трябва да бъдат уважени за посочените по го-горе суми, заедно със законните лихви от 06.02.2012 г.

Ответникът по касационната жалба трябва да бъде осъден да заплати 830 лв. държавни такси по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК и на адвокат Н. Н. Д., [населено място], 1730 лв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1420 от 01.07.2020 г. по гр. дело № 4398/2018 г. на Софийския апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение №3959 от 18.06.2018 г. по гр. дело №12123/2015 г. на Софийския градски съд са отхвърлени исковете на Н. Ж. Й., [населено място], с правно основание чл. 49 ЗЗД срещу община Харманли за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща и Ж. Н. Х. и за разликата над 100 000 лв. до 120 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка и К. Г. Н., както и относно присъдените деловодни разноски на община Харманли и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА община Харманли да заплати на Н. Ж. Й., [населено място], на основание чл. 49 ЗЗД още 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща и Ж. Н. Х. и още 20 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка и К. Г. Н., заедно със законната лихва върху сумите от 06.02.2012 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА община Харманли да заплати на на адвокат Н. Н. Д., [населено място], 1730 лв. възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА и 830 лв. държавни такси по сметка на ВКС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.