Р Е Ш Е Н И Е

№ 96

София, 20.07.2021 година

Върховният касационен съд на Р. Б. IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и осми април две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр. дело №194 по описа за 2021 год.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 25158352/03.11.2020 г. на Н. Д. Х. за отмяна на влязло в сила въззивно решение, постановено на 26.06.2020г. по гр. д. № 15791/2019г.

Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение №52 от 17.02.2020г. по делото.

В молбата за отмяна се сочат отменителни основания по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представят се доказателства, които молителят счита за относими към соченото отменително основание.

Ответникът по молбата Д. С. С., чрез процесуален представител адв.П., оспорва молбата като неоснователна. Претендира разноски.

По подадената молба за отмяна Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд. намира следното:

С влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, след отмяна изцяло на първоинстанционното решение е уважен предявения от Д. С. С. срещу Н. Д. Х. за заплащане на основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД сумата от 1000, 00 лв., ведно със законната лихва, считано от 02.02.2018 г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции, стрес, неудобство, причинени от интервю в предаването „Честно казано“, проведено на 17.10.2017 г. в ефира на „Би Ай Телевизия“, с тема „Спортът – корупционна структура“, с водеща Л. К., а именно: „Д. С. е съпричастен към корупционни схеми в „Българска федерация по кикбокс и муай тай“, „Д. С. е „христоматиен пример за корупция“, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 5000лв. и за твърденията, че „М. К. е мускулите на „П.“, „че П., както го има в Министерски съвет, има го в Народното събрание, има го в прокуратурата, има го в следствието, има го в бизнеса и сега вече го има и в спорта, чрез Д. С. /М. К./ и „Д. Г. ООД“.

Въззивният съд по насрещната въззивна жалба на Д. С. С. срещу първоинстанционното решение в осъдителната част, е изложил съображения, че не споделя решаващия извод на първоинстанционния съд, че употребените от ответника в процесното интервю изрази: Д. С. е „христоматиен модел на корупция“, както и „участва и е създал корупционни схеми в „Българска федерация по кикбокс и муай тай“ представляват оценъчна дейност на ответника. Посочил е, че нтервюто съдържа посочените вече изрази. Приел е, че по делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения - ищецът да е участвал в сочените корупционни схеми, а в същото време тези твърдения приписват на ищеца извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл. 147 НК. Приел е, че те не могат да се окачествят като оценъчно съждение /оценка на факт/, нито като изразяване на мнение или на критика по обществено значими въпроси; че когато това твърдение е невярно - лицето не е извършило престъплението, което му е приписано, а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124 ал. 5 ГПК, то изявлението е клеветническо - накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам - противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Съдът е приел, че публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение №164/30.06.2016 г. по гр. д. №5255/2015 г. на IV ГО на ВКС/. В тази връзка съдът е отбелязал, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, но и цялостното внушение на интервюто и общото впечатление от него. Съдът е приел, че предвид изобилстващите изрази като: „Д. С., както и още четирима членове на Управителния съвет са съдружници във фирмата, която продава екипировката. Те създадоха изкуствен монопол и задължиха от петте фирми за екипировката, които могат да бъдат ползвани, те задължиха всички със заповед да се ползва само една – тази, която продават те. И не, това не е корупция, извинявайте. И не е монопол.“, „ И не, не крадат спорта. Защото те нали взимат всичките тия пари.“, „Те са представители на Т. Т. за България. Това е фирмата, която Управителният съвет определи като единствената екипировка, която се ползва за националния отбор. И за нея съдружници са четирима собственици – изпълнителният директор начело, от Управителния съвет.“, „Препирането е едната възможност. Тук имаме директно акумулиране на средства.“, „Защото парите във федерацията са дребни, но те трябва да отиват за децата, те трябва да отиват за спорта. А те не отиват там.“, че се налага изводът, че процесното интервю с целия си смисъл и контекст представя ищецът като активен участник в съществуващата във Федерацията по кикбокс и муай тай корупционна дейност, т. е. занимава се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.

В молбата за отмяна молителят сочи, че след направено запитване до Българската конфедерация по кикбокс и Муяй тай, досежно издадена изрична заповед от Д. С. в качеството му на изпълнителен директор на БККБМТ, с която уведомява спортните клубове, членуващи във федерацията, че е избрана и допустима спортна екипировка за състезания единствено на Т. Т. и Манус /собственост на едно дружество/ и че по този начин създава монопол в своя полза, бидейки съдружник в дружеството представител на тези марки екипировка, но и че създава онази корупционна схема, за която говори в процесното интервю, едва на 21.08.2020г. въпросната заповед била изпратена до него като имейл, който също прилага. Молителя счита, че приложената заповед представлява ново обстоятелство за него, което не му е било известно преди, доколкото, видно от съдържанието й е изпратена единствено до спортните клубове и не е била публикувана на сайта на федерацията, а след процесното интервю тихомълком била отменена.

Молбата за отмяна е неоснователна. Производството за отмяна по чл. 303 ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения на основанията, изрично посочени в закона.

Съобразно основанието за отмяна, установено в разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е било постановено. Касае се за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК брани страната срещу такава неправилност на решението, която се дължи на невиновна /обективна/ невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото.

В случая това не е така, тъй като сам молителят в отговора на исковата молба и посочил, че повод за процесното интервю е публикувана статия в блога му, озаглавена „Монополите в спората“, втора поред след „Как в спорта у нас НЕ се краде“, които разкриват според него корупционни практики именно в българската конфедерация по кикбокс и муай тай и с участието на ищеца. В отговора на исковата молба е посочил, че конкретно в „Монополите в спорта“ е „описано и подкрепено с множество писмени доказателства, а, а именно заповед на тогавашния изпълнителен директор на федерацията – ищец в настоящото производство от една единствена марка, която в онзи момент се внася и продава от една единствена марка у нас „П. Ф. ООД, в която ищецът е съдружник заедно с други членове на управителния съвет на федерацията, което е и причината за изказаното мнение от ответника, че това е христоматиен модел за корупция“. Към отговора на исковата молба са приложени и приети като доказателства по делото в заверен от страната препис описаните като приложения към отговора писмени доказателства, вкл.:“1.Монополите в спорта; 2. Заповед на изпълнителния директор на БККБМТ“, последната на л. 67 от първоинстанционното дело и на лист43, инкорпорирана в първото от представените доказателства, като така представеното под номер 2 и прието доказателство не е в цялост, а представената му част от съдържанието е повдигнато със син маркер. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 1 ГПК всяка страна може да иска с писмена молба от съда да задължи неучастващо в делото лице да представи намиращ се у него документ. В случая това не е направено от страната, която видно от съдебния протокол от проведеното съдебно заседание по делото е заявила, че няма са сочи други доказателства. Полагайки добрата грижа за собствените си работи страната е могла да ангажира това доказателство, но не го е направила. Както вече бе посочено, съдът може да задължи трето лице да представи намиращ се у него документ въз основа на молба на страната. Молбата се представя с препис за връчване на третото лице, за да вземе становище по нея. Поради това настоящият съдебен състав намира, че представеното с молбата писмено доказателство не е относимо към соченото от молителя основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, при което, както се посочи, се касае за непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, и не се дължи на процесуално нарушение на съда или на небрежност на страната. Не е ново по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и представеното с молбата за отмяна решение на световната федерация ВАКО, /където молителят сочи, че членува БККБМТ/ досежно екипировката, на което решение молителят счита, че процесната заповед противоречи.

Представени са от молителя в настоящото производство и доказателства, представени от него с отговора на исковата молба и приети по делото, които сочи като събрани доказателства, противно на приетото във въззивното решение, че: по делото не са представени каквито и да било доказателства за истинността на тези твърдения - ищецът да е участвал в сочените корупционни схеми.

За изчерпателност на мотивите, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че доводите относно неоснователност на предявения иск, са такива по същество на спора и не следва да бъдат разглеждани в настоящото производство. Те не могат да обосноват отмяна на никое от изчерпателно посочените основания за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК, а сочат на основания, които са извън хипотезите, визирани в посочената разпоредба.

Предвид изложеното молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна и следва да се остави без уважение. При този изход на делото право на разноски има ответникът по молбата за отмяна. Същият претендира разноски и доказва такива в размер на 600лв, за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство в настоящото производство. Ответникът по молбата за отмяна прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което възражение се явява основателно. При намаляване на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да има предвид в преценката си действителната фактическа и правна сложност на делото и извършената от адвоката работа. Възможността за намаляване на възнаграждението е ограничена до минимално определения размер по чл. 36 ЗА, който в ал. 2 предвижда, че при договорено възнаграждение между адвоката и клиента, същото не би могло да бъде по-ниско от размера, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, представителят на ответника по молбата за отмяна е депозирал писмен отговор и се е явил в съдебното заседание. Ето защо настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и дължимото се адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ответника по молбаат за отмяна е в размер 400 лв., в какъвто размер следва да бъде ангажирана отговорността на молителя за разноски за настоящото производство.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр. отд.

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 25158352/03.11.2020 г. на Н. Д. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила въззивно решение, постановено на 26.06.2020г. по гр. д. № 15791/2019г.

ОСЪЖДА Н. Д. Х., ЕГН. да заплати на Д. С. С. , [ЕГН] сумата 400лв. - разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: