Решение №6011/19.07.2021 по търг. д. №1215/2019 на ВКС, ТК, II т.о., докладвано от съдия Анна Баева

Явява ли се нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като такъв, сключен в нарушение на нормата на чл.31, ал.3 ЗПРПМ и като такъв с невъзможен предмет, в случаите, в които към момента на неговото сключване притежателят на патента вече е бил отстъпил на трето лице изключителна лицензия със същия предмет? Ако съобразно отговора на първия въпрос договорът се явява нищожен, то кой има право да се позовава на нищожността – всяко лице, което има правен интерес и черпи права от нея, или само лицензополучателят по първата изключителна лицензия?
Не се явява нищожен по смисъла на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД договор за изключителна лицензия на патентовано изобретение като...
Абонирайте се, за да прочетете пълния текст на анотацията.

Р Е Ш Е Н И Е№ 60113София, 19.07.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: К. Н. А БАЕВАпри секретаря С. С, като изслуша докладваното от съдия А. Б т. д. № 1215 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДИНАМО СЛИВЕН“ АД, представлявано от адв. Г. А., адв. В. П. и адв. Я. Д., срещу решение № 96 от 23.11.2018г. по в. т.д. № 207/2018г. на Бургаски апелативен съд, с което, след отмяна на решение № 17 от 09.05.2018г. по т. д. № 20/2015г. на Сливенски окръжен съд, касаторът е осъден да заплати на Е. Н. П. сумата 100 000 лева, представляваща част от цялата сума от 339 230, 43 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на възнаграждение по договор за лицензия, сключен между тях на 01.09.2009г., и сумата 75 900, 43 лева, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично задължение в размер на мораторната лихва за периода от изискуемостта на всяка лицензионна вноска до предявяване на иска – 31.03.2015г., както и разноски в размер на 10 115 лева – адвокатско възнаграждение и 4 558, 60 лева – държавни такси, а предявеният от касатора против Е. Н. П. насрещен иск за заплащане на сумата 52 030 лева, представляваща част от цялата сума от 520 308, 27 лева, като получена без основание от Е. П., е отхвърлен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд се е произнесъл по иск, основан на факти като източник, страни и съдържание на правоотношение, какъвто не е предявяван, като е въвел...

Желаете да имате достъп до цялото съдържание на ExLege?
Абонирайте се сега! Можете да прекратите по всяко време.
Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...