Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ –Монтана, действащ чрез пълномощника юрисконсулт К., срещу Решение № 96 от 13.03.2017 г., постановено по административно дело № 624/2016 г. на Административен съд –Монтана, с което е отменено Решение № 2153-11-67/ 23.11.2016г. на Директора на ТП на НОИ-Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Ц. П. К. и е потвърдено Разпореждане №2140-11-269/13.09.2016г. на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ-Монтана. С разпореждането е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, на основание чл. 9а, ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от КСО, тъй като същата няма изискващия се за 2016г. осигурителен стаж 35г. и 02 м., а има 30г.,01м. и 13дни; делото е изпратено като преписка на директора на ТП на НОИ-Монтана за ново произнасяне при съобразяване с указанията на съда по тълкуване и прилагане на закона, като са присъдени и разноски. В жалбата са изложени оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт, претендират се разноски за двете съдебни инстации.

Ответникът по касационната жалба - Ц. П. К. от [населено място], област М. чрез адвокат Й., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя писмен отговор, в който излага подробни съображения за неоснователност на развитите от касатора доводи. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване.

Върховен административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210,...