Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба подадена от младши автоконтрольор в Районно управление (РУ) - [населено място] при Областна дирекция (ОД) на Министерство на вътрешните работи (МВР) – Варна срещу съдебно решение № 1125 от 23.06.2017 г. постановено по адм. дело № 770 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Варна.
Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно. Изразява несъгласие с направения от първоинстанционния съд извод, че органът издал заповед № 365з-184 от 17.01.2017 г. не е имал правомощия към момента на издаването й. Сочи, че заповедта е издадена на 17.01.2017 г., във връзка с направените изменения в чл. 171 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП). Самото даване на правомощия е по силата на закона и овластяване от страна на орган със съответната възможност за делегиране на правомощия. Предвид работния режим на контролните органи – 24 часа в денонощието, не може да се очаква органът да издаде заповедта от момента на действие на промяната в ЗДвП – в 00.01 минути на 21.01.2017 г. Заповедта е издадена въз основа на приетия закон, преди датата на неговото влизане в сила, но същата поражда действие от момента на влизането му в сила. Процесната принудителна административна мярка (ПАМ) е издадена след влизане в сила на закона, когато са били налице законовите предпоставки за това. По отношение на твърдяното от съда противоречие на заповедта с материалния закон счита, че лицето е собственик на моторното превозно средство (МПС), видно от свидетелството за регистрация и проверката в Търговския регистър. Б. И. С. е собственик на търговското дружество, в чиито активи се намира МПС. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът – Б. И. С., чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Счита, че оспорената в първоинстанционното производство заповед не е нищожна, но същата е материално незаконосъобразна.
Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение съдът е обявил нищожността на заповед № 17-0324-000193 от 12.03.2017 г. за прилагане на ПАМ, издадена от младши автоконтрольор в РУ [населено място] при ОД на МВР - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на Б. И. С. е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца и е осъдил ОД на МВР – Варна да заплати на Б. И. С. направените по делото разноски в размер на 510, 00 лв.
За да постанови този резултат съдът е посочил, че от приложения акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Г № 2051 от 12.03.2017 г., съставен от полицай Х. М. Х. на длъжност младши автоконтрольор в РУ [населено място] към ОД на МВР - Варна (издател и на оспорения акт) се установява, че на 11.03.2017 г. в около 23, 50 ч. в [населено място] на [улица]до дом № [номер], Б. И. С. е управлявал товарен автомобил марка „Сеат И.” с рег. [рег. номер на МПС], като е отказал да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер модел 75 10 с № ARDM0236 в издишания въздух. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0416886. В акта е отразено, че управляваният от С. автомобил е негов собствен и е посочен номерът на свидетелството за регистрация на МПС –[номер]. С обжалваната заповед, административният орган е възприел фактическата обстановка по съставения АУАН (цитиран в нея) и е достигнал до заключение за извършено от Б. И. С. нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за който е констатирано, че е и собственик на автомобила. В издадения административен акт е прието, че са налице материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Поради това и на основание чл. 22 ЗАНН, чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и съгласно заповед № 365з-184 от 17.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Варна на С. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Със заповедта, на основание чл. 172, ал. 4 от ЗДвП, със съставяне на АУАН, са отнети свидетелството за регистрация на МПС №[номер] и два броя табели [рег. номер на МПС], От представеното по делото Свидетелство за регистрация на МПС, марка „Сеат инка” с рег. [рег. номер на МПС] (част І), съдът е установил, че автомобилът е собственост на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 1 – вписано в Търговския регистър. Посочил е, че свидетелството за регистрация е с № [номер], който кореспондира на посочения в АУАН и оспорената заповед и е издадено на 12.05.2015 г., т. е. преди проверката и налагането на ПАМ. Със заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, той е определил конкретни структури на МВР да осъществяват контрол по ЗДвП, между които и ОД на МВР. С издадената на основание на нея заповед № 365з-184 от 17.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Варна, издателят й е оправомощил назначените по график служители на длъжност „младши автоконтрольор” в РУ на ОД на МВР - Варна да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171 т. 1 б. ”д” и т. 2а от ЗДвП при нарушения на ЗДвП, извършени на територията обслужвана от съответното РУ на ОД на МВР – Варна (т. 2.4). От представен график за дежурствата на служителите от РУ за месец март 2017 г. и ежедневна ведомост за разстановка на силите и средствата за 11.03.2017 г., съдът е установил, че издателят на оспорената заповед е бил дежурен от 19.00 ч. на 11.03.2017 г. до 7.00 на следващия ден, включващ момента на извършване на проверката и издаването на заповедта.
При така установеното съдът е посочил, че разпоредбите на чл. 171, т. 2а от ЗДвП, респективно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, в частта за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, са приети с изменението на ЗДвП обнародвано в ДВ. бр. 101 от 2016 г. и са в сила от 21.01.2017 г. До тази дата същите не са били част от действащото законодателство. Посочил е, че предвид заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи, директорът на ОД на МВР - Варна безспорно е ръководител на служба за контрол по ЗДвП. Към датата на издаване на заповед № 365з-184 от 17.01.2017 г., с която са делегирани правомощия за налагане на ПАМ по чл. 171, 2а от ЗДвП самият оправомощител не е разполагал с компетентност да налага такива ПАМ. Той е получил правомощие за това с изменението на закона, в сила от 21.01.2017 г. Предвид това съдът е достигнал до извод, че след като към момента на осъществяване на делегацията на правомощия директорът на ОД на МВР - Варна не е разполагал с такива да налага ПАМ по чл. 171, т. 2а ЗДвП, той не би могъл и да ги предостави на друго длъжностно лице. Приел е, че за да издаде процесната заповед, младши автоконтрольор в РУ [населено място] при ОД на МВР - Варна е следвало да бъде нарочно упълномощен за това след законовите промени, обн. в ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., каквито данни по делото не са налице. Поради това съдът е приел, че административният орган не е разполагал с правомощия да издаде обжалваната заповед и същата, като изхождаща от некомпетентен орган, е нищожна.
С оглед вмененото му задължение да извърши проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът е приел, че заповедта съответства на изискванията, визирани в чл. 59 от АПК за форма. В нея са посочени конкретните фактически основания, мотивирали налагането на мярката – управление от страна на жалбоподателя на МПС по конкретно време и място, както и отказ да бъде изпробван с техническо средство. Приел е, че заповедта е издадена при липса на съществени нарушения на административно-производствените правила. След анализ на разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е достигнал до извод за материална незаконосъобразност на акта. Посочил е, че макар от събраните доказателства да се установява извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (управление на МПС и отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол), лицето, спрямо което е наложена мярката не е собственик на автомобила. Последният е собственост на търговско дружество [фирма], а не жалбоподателя, на когото е наложена ПАМ.
Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваното решение е неправилно като краен резултат, с изключение на частта относно присъдените с него разноски.
Съгласно нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая съдът е установил, че директорът на ОД на МВР – Варна е притежавал качеството ръководител на служба за контрол по ЗДвП, съгласно заповед № 81213-1524 от 09.12.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Неправилен е обаче направеният от него извод, че издателят на ПАМ – младши автоконтрольор в РУ [населено място] при ОД на МВР – Варна не е бил надлежно оправомощен да прилага ПАМ, предвид датата на издаване на заповед № 365з-184 от 17.01.2017 г. и датата на влизане в сила на измененията на ЗДвП обн. в ДВ., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Действително директорът на ОД на МВР – Варна не е имал правомощия да прилага ПАМ по чл. 171, т. 2а от ЗДвП към 17.01.2017 г. и съответно не е можел валидно да ги делегира. Към датата на влизане в сила на измененията на ЗДвП – 21.01.2017 г. той обаче е придобил посочените правомощия. Поради това именно към този момент заповедта за делегация е породила действието си и при лисата на данни и твърдения, че е отменена към датата на прилагане на ПАМ, удостоверява валидно компетентността на издалото заповедта лице. Като е достигнал до извод за нищожност на заповедта, като изхождаща от некомпетентен орган, първоинстанционният съд е постановил решението си в нарушение на материалния закон, поради което то следва да бъде отменено.
С обжалваното съдебно решение съдът е извършил проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което, при направения по-горе извод за наличие на компетентност на издателя на заповедта, настоящият състав следва да извърши проверка на досежно изводите на съда, касаещи останалите основания за законосъобразност на акта.
Правилно АС - Варна е приел, че заповедта съдържа фактически и правни основания, а при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е и направеният от съда извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 171, т. 2а ЗДвП (в релевантната към датата на издаване на заповедта редакция) за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От представеното по делото свидетелство за регистрация №[номер] на МПС марка „Сеат инка” с рег. [рег. номер на МПС] (част І) е безспорно установено, че автомобилът, чиято регистрация е прекратена, е собственост на [фирма], ЕИК[ЕИК]. Оспорената пред АС - Варна заповед е издадена срещу Б. И. С., който по данни от Търговския регистър при Агенция по вписванията собственик и управител на дружеството, но не в качеството му на представляващ [фирма], а в лично качество. Следователно процесната ПАМ не е приложена по отношение на собственика на автомобила [фирма], а по отношение на Б. И. С., като физическо лице. Мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП, обаче не би могла да бъде законосъобразно приложена по отношение на С., тъй като той не е собственик на МПС и следователно не може да бъде адресат на издадения индивидуален административен акт по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. С прилагането по отношение на С. на ПАМ, представляваща прекратяване на регистрацията на МПС, което не е негова собственост, ответникът е нарушил материалния закон, тъй като принудителните административни мерки не могат да бъдат прилагани по отношение на субект, за когото законът не е предвидил това.
По изложените съображения, настоящият състав намира, че подадената от Б. И. С. жалба правилно е приета за основателна, но неправилно са преценени правните последици на издадената от административния орган заповед за прилагане на ПАМ. С прилагането на ПАМ „прекратяване на регистрацията на ППС“ по отношение на лице, което не е собственик на автомобила, административният орган е издал един незаконосъобразен акт, който е следвало да бъде отменен. Като го е обявил за нищожен, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което заповед № 17-0324-000193 от 12.03.2017 г. за прилагане на ПАМ, издадена от младши автоконтрольор в РУ [населено място] при ОД на МВР - Варна, с която но основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на Б. И. С. е наложена ПАМ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца, следва да бъде отменена като незаконосъобразна. При този изход на спора не се налага отмяна на решението на АС – Варна, в частта на присъдените с него в полза на жалбоподателя разноски.
Предвид отмяната на акта, поради материалната му незаконосъобразност, разноски на касационния жалбоподател за юрисконсултско възнаграждение не следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1125 от 23.06.2017 г. постановено по адм. дело № 770 по описа за 2017 г. на Административен съд – Варна, в частта, с която е обявена нищожността на заповед № 17-0324-000193 от 12.03.2017 г. за прилагане на ПАМ, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление [населено място] при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на Б. И. С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ заповед № 17-0324-000193 от 12.03.2017 г. за прилагане на ПАМ, издадена от младши автоконтрольор в Районно управление [населено място] при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Варна, с която на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП на Б. И. С. е наложена принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца“. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. Решението е окончателно.