Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. А. Г., [населено място], [улица], чрез адвокат В. Д., против Заповед № 8121К-2651/13.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "Забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“.

Жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

Твърди, че ДНО е допуснал нарушение на чл. 207, ал. 7, чл. 207, ал. 8, т. 1, предл. 2 и чл. 207, ал. 10 от ЗМВР.

Твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 210 от ЗМВР, като ДНО не е посочил мястото на извършване на вменените нарушения и са налице обстоятелства и неясноти, посочени при извършване на нарушенията.

Навежда доводи, че неправилно е вменено посоченото нарушение на Г. по т. 1 от оспорената заповед, тъй като същия не е адресат на разпоредбата на чл. 16, ал. 1, т. 1 от Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г./отм./ и няма задължения да следи за нейното спазване; Неправилно е вменено нарушението по т. 2 от оспорената заповед, тъй като в РУ-[населено място] е определен друг служител, който да води и съхранява специална книга по образец-Приложение №5 по чл. 30, ал. 1 от Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г./отм./, а оспорващия няма задължения в смисъл да създава някаква организация за изпълнение на заповедта; Неправилно е вменено нарушението по т. 3 от оспорената заповед, тъй като оспорващия не е запознат с длъжностна характеристика рег.№3286р-19650/12.11.2015г., а със заповед от 15.02.12015г. е определен служител - Г. Х. Х., който да изпълнява анализаторската дейност в РУ-[населено място] и неговата дейност се контролира от Зам. директора на ОДМВР-Пловдив, като Г. не е имал задължение да контролира тази анализаторска дейност.

Излага съображения, че не става ясно защо...