Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. Р. Н. от [населено място], срещу решение № 40 от 13.02.2017 г., постановено по адм. д. № 535/2016 г. по описа на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 300з-539 от 26.08.2016 г. относно наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че не е извършил твърдяното дисциплинарно нарушение и същото не е доказано. Претендира за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора за отмяна на заповедта. Претендира разноски.

Ответникът началник на Районно управление [населено място] при ОДМВР Враца не взема становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството пред Административен съд Враца е била заповед № 300з-539 от 26.08.2016 г. на началника на РУ - [населено място], с която на К. Р. Н. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Дисциплинарно-наказващият орган (ДНО) е намерил, че държавният служител в качеството на инспектор – разузнавач V ст. в Група „[наименование]“ към РУ [населено място] при ОДМВР Враца не е изпълни устно разпореждане на началника на РУ – [населено място] да се установят и призоват всички засечени лица, представляващи интерес за полицията (ЛПИ) с действията си по време на СПО на 09.06.2016 г. На същата дата,...