Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на девети февруари две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: В. Г. ЧЛЕНОВЕ: М. Н. Н. Д. при секретар Н. А. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя В. Г. по административно дело № 10962 / 2021 г.
Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба подадена от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез пълномощника старши юрисконсулт Брайкова, срещу решение № 172 от 01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 128/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отменено, по жалба на Й. И. от гр. Ямбол, уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. № 02-280-6500/1549 от 30.01.2021 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ и делото е върнато като административна преписка на административния орган за произнасяне по заявление с УИН 28/010617/84887 от 30.04.2017 г., при спазване на дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона.
В касационната жалба се развиват оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на оспорения съдебен акт и вместо него да бъде постановено друго решение, с което се потвърди обжалваното уведомително писмо. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба Й. И., чрез пълномощника си адв. С. в представен писмен отговор и в съдебно заседание поддържа, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за отмяната му. Не претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С обжалваното съдебно решение е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. № 02-280-6500/1549 от 30.01.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, с което по подаденото заявление за подпомагане заявление с УИН 28/010617/84887 за кампания 2017 г. е оторизирана сумата от 111.61 лв. по Схема за плащане на селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда - зелени директни плащания /ЗДП/, като процесната сума представлява разликата от исканата по тази схема сума в размер на 2883.23 лева и извършеното намаление от административния орган в размер на 2771.62 лева. По останалите схеми и мерки с уведомителното писмо са извършени намаления до пълния размер на исканите суми както следва: по Мярка 13.2/НР 2 - 3465.09 лв.; по СЕПП 4570.49 лв.; по Мярка 12/Натура 2000 4108.61 лв. и по СПП 3248.49 лв. и делото е върнато като административна преписка на административния орган за произнасяне по заявление с УИН 28/010617/84887 на Й. И..
От фактическа страна съдът е приел за установено, че Й. И. е регистрирана като земеделски производител в Интегрираната система за административен контрол с уникален регистрационен номер (УРН) 626366 и за кампания 2017 г. е подала заявление за подпомагане с УИН 28/010617/84887, с което е декларирала 21 блока на земеделски стопанства в землищата на селата [населено място], [населено място] и [населено място] от общ. Болярово, с обща площ 25.31 ха, подробно описани в решението.
В уведомителното писмо с изх. № 02-280-6500/1549 от 30.01.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. се посочва, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място (в съответствие с чл. 37 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) на данните в подаденото заявление за подпомагане. Тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП.
Конкретните мотиви за определяне на оторизираната и изплатена субсидия, са посочени в табличен вид в таблица 1 на Уведомителното писмо и по-конкретно в колона 3 Намаления на тази таблица, като поясненията към тези колони, съставляват основанието, на което ДФЗ отказва изцяло или частично финансово подпомагане при съответните констатирани несъответствия. В поясненията за колона 3 Намаления е посочено, че се отчитат: намаления на субсидията след извършени административни проверки, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление - проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя с допустими площи от СИЗП и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ; намаление на субсидията в случаите, когато не са спазени сроковете за подаване и/или редакция на заявлението съгласно чл. 12 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания; наложена ставка на корекция (финансова дисциплина), определена съгласно чл. 26 от Регламент ЕС 1306/2013 и чл. 8, параграф 1 от Регламент ЕС 1307/2013; Линейно намаление съгласно чл. 65, параграф 2, буква в от Регламент ЕС 1307/2013, налагано съгласно чл. 6, параграф 2, буква е, т. iii от от Регламент за изпълнение ЕС 809/2014 на Комисията.
Установено е извършването на проверка на място на площи извършена на 17.10.2017 г. и 18.10.2017 г. от старши експерт в ДФЗ - РТИ Ямбол, резултатите от която са обективирани в Доклад за проверка на площи приложен по делото, в който в графа забележка е посочено, че по време на проверката на място са направени цветни снимки на парцелите, отразяващи състоянието им към момента на проверката, приложени по делото. За 18 броя от заявените парцели експертът извършил проверката е посочил следното: парцелът не се поддържа в добро земеделско състояние и е недопустим за подпомагане, без да е посочено конкретното нарушено условие за допустимост на подпомагането за всеки отделен парцел, като в графата метод за контрол е посочено визуален. Според доклада следните три парцела са без забележка за недопустимост за подпомагане: ЗП 69674-576-10-2/44637663/, [населено място], общ. Болярово, площ 0.23 ха ЗП 69674-576-9-2 /44636887/, [населено място], общ. Болярово, площ 0.21 ха ЗП 69674-768-8-2 /446366886/, [населено място], общ. Болярово, площ 0.46 ха.
Въз основа на горепосочения доклад и сигнал до органите на прокуратурата, с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура Ямбол е образувано ДП № 65/2018 г. по описа на окръжен следствен отдел (ОСлО) - Ямбол, за това че в процесното заявление за подпомагане пред ДФЗ са представени неверни данни, че през стопанската 2016 2017 г. са ползвани и обработвани в землищата на селата [населено място], [населено място] и [населено място], общ. Болярово 18 бр. земеделски парцели с обща площ 24.41 ха, за да бъдат получени средства от фондовете на ЕС престъпление по чл. 248а, ал. 2 вр. с ал. 1 от наказателния кодекс (НК). Наказателното производство по ДП № 65/2018 г. по описа на ОСлО - Ямбол е прекратено поради липса на извършено престъпление с постановление от 15.11.2019 г. на прокурор от ОП - Ямбол.
Съдът е назначил и приел и заключението на съдебно - агрономическа експертиза, което е възприел като неоспорено от страните, компетентно изготвено и обосновано.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, в писмена форма, но с формално изложени мотиви, при което не може да бъде извършена преценка относно правилното приложение на материалния закон. Съдът се е позовал на нормата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, която предвижда, че административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, от което следва, че императивното изискване на закона е административният акт да бъде мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен акт.
Така постановеното решение е неправилно.
Защитната теза в касационната жалба за липсата на нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК е основателна. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране означава посочване на фактически и правни основания, каквито настоящият състав приема, че са изложени в оспорения акт.
Неправилно съдът е приел, че евентуалните фактически основания за извършената оторизация и изплатено финансово подпомагане не могат да се извлекат и от доклада за проверка на площи, извършена от старши експерт в Държавен фонд Земеделие - РТИ Ямбол.
На първо място следва да се посочи, че в нарушение на чл.172а АПК, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК решаващият състав не е обсъдил в цялост експертното заключение заедно с всички доказателства и всички доводи на касационния жалбоподател, както и че административният съд не е обърнал необходимото внимание на констатациите в Доклад за проверка на площи и приложените снимки от които е видно, че процесните парцели не се поддържат в добро земеделско състояние и са недопустими за подпомагане, тъй като ако касационният ответник беше поддържал процесните парцелите в добро земеделско състояние, същите парцели биха имали различен вид. Ако административният съд бе изпълнил в цялост посочените по-горе задължения би достигнал до противоположен на направения извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се посочат неоспорените писмени доказателства за извършена проверка на място, които имат характер на официални документи по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК ползващи се с материална доказателствена сила и направените при тези проверки снимки, които доказват фактическите констатации, че процесните парцели не се поддържат в добро земеделско състояние, които налагат безпротиворечивия извод, че имотите са недопустими и за подпомагане. Още повече, че неоспорените писмени доказателства и снимковия материал при съпоставка с дадените показания от Й. И. в качеството й на свидетел по ДП №65/2018 г. по описа на ОСлО в ОП Ямбол, че през 2017 г. е имала тежко заболяване, поради което не е успала навреме да почисти в цялост процесните площи, потвърждават установените правнозначими факти от писмените доказателства. Й. И. не е доказала съобразно доказателствената тежест застъпваната от нея теза и не е опровергала множеството писмени доказателства, потвърдени и от експертното заключение по съдебно - агрономическата експертиза, с които са установени фактите от административния орган.
Въз основа на гореизложеното може да се обоснове изводът, че от съдържанието на оспорения административен акт и относимите писмени доказателства не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и че административният акт е мотивиран в необходимата степен, предвид критериите на ТР 16/75 г. ОСГК на ВС, както и относно съответствие с материалния закон и целта му.
Предвид изложеното настоящият състав приема, че решението на първоинстанционния съд не е съобразено с представените по делото доказателства. С оглед на това решението следва да бъде отменено. Тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, налице е основание касационната инстанция да се произнесе с ново решение по съществото на спора. Поради това, че законосъобразно административният орган е извършил оторизация и е намалил финансовата помощ и при липсата на установен съществен порок при издаване на административния акт, жалбата на Й. И. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. № 02-280-6500/1549 от 30.01.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода от спора, основателно се явява своевременно предявеното от процесуалния представител на касатора, искане за присъждане на разноски за двете инстанции в определен от съда размер от общо 345.32 лв., от които по 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция, на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и 145.32 лв. държавна такса за касационното производство.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, пето отделение
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 172 от 01.10.2021 г., постановено по адм. дело № 128/2021 г. по описа на Административен съд Ямбол и вместо него ПОСТАНОВАВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от Й. И. срещу уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2017 г. с изх. № 02-280-6500/1549 от 30.01.2021 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие.
ОСЪЖДА Й. И. да заплати на Държавен фонд Земеделие сумата от 345.32 (триста четиридесет и пет лева и тридесет и две стотинки) лева разноски по делото за двете съдебни инстанции
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ МАРИЯ НИКОЛОВА
/п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА