Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК) вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], чрез адв. С. Д. срещу Решение № 4331 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 5849/2016 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, трето отделение, 54 състав.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора първоинстанционният съд не е спазил задължението служебно да изясни спора от фактическа страна, като не е обсъдил всички събрани доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, както и е разпределил доказателствената тежест в нарушение на процесуалните правила. На следващо място, касационният жалбоподател оспорва извода на съда за законосъобразност на РА в частта по ЗДДС и по ЗКПО, като изразява становище, че от съвкупния анализ на доказателства, включително заключенията по ССчЕ и СМЕ се установява действителното извършване на доставките по фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]. Иска отмяната на решението заедно с отмяна на РА или връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендира разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "ОДОП" – гр. С. при ЦУ на НАП, чрез процесуалния представител юрк. М. оспорва касационната жалба и моли съда да постанови решение, с което остави в сила обжалваното решение на АССГ. Претендира присъждане на разноски за юрисконсулт и за касационната инстанция в размер на 1179 лева.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22220315002059-091-001 от 13.01.2016 г., издаден от началник сектор „Ревизии“, възложил ревизията и главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 838 от 25.05.2016 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. С..

С РА е: 1. отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 11 398, 46 лева по описаните фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма]; 2. Извършено увеличение на счетоводния финансов резултат на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със стойността по фактурите, издадени от посочените трима доставчици; 3. Извършено увеличение на СФР на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО със сума в размер на 3 520, 49 лева, представляваща осчетоводени разходи за наем на офис в Германия; 4. са начислени суми за авансови вноски за корпоративен данък по реда на чл. 83 от ЗКПО ведно с лихви.

Съдът е формирал извод за законосъобразност на РА, като издаден от органи, разполагащи с материална компетентност, в установената писмена форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. По отношение на отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет – наем и префактурирани разходи за заплатена ел. енергия, вода и др., АССГ е възприел констатациите на приходните органи, че фактурираните доставки не са извършвани между страните, посочени като доставчици и получател, като са анализирани взаимоотношенията между страните по сделките, респ. съществуването на наемни правоотношения между конкретни физически лица и сочените като наемодатели юридически лица / доставчици на РЛ/. Прието е, че доставчиците не разполагат с активи, няма икономическа възможност да извършват услугите, както и не могат да се свържат с обекта, който е отдаден под наем. Във връзка с приетото от съда за недоказаност на извършването на процесните доставки от сочените във фактурите доставчици съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА в частта по ЗКПО относно увеличението на СФР със стойността по същите фактури поради липсата на конкретна стопанска операция. Съдът е потвърдил РА и в останалата му обжалвана част относно извършеното увеличение на СФР с разходите във връзка с наем на имот в Германия, като е приел, че не се доказва този имот да е ползван във връзка с конкретната стопанска дейност на ревизираното дружество, както и относно начислените лихви за авансови вноски по чл. 83 от ЗКПО.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Не са налице твърдяните в касационната жалба на [фирма] отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1.При постановяване на обжалвания съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка, като е очертал правилно спорния предмет по делото, както и правилно е разпределил тежестта за доказване на релевантните за спора факти. Съдът е описал подробно какво приема за установено и съответно, на базата на кои приети по делото доказателства. Изложил е подробни съображения защо счита за правилни констатациите на приходните органи досежно отказания данъчен кредит по спорните фактури, както и относно задълженията по ЗКПО.

2. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. 2.1. В частта по ЗДДС:

Задължителна материалноправна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит е наличието на действително извършена облагаема доставка на стока и/или услуга към лицето, посочено в данъчния документ като получател на доставката. Изискването за наличие на облагаема доставка, като предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит на чл. 167 и чл. 63 от Директива 2006/112/ЕО е транспонирано с разпоредбите на чл. 25 и чл. 68, ал. 2 от ЗДДС. С. чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие. При доставка на стоки, данъчното събитие настъпва на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/, респ. услугата е извършена Съответно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС регламентира, че не е налице право на приспадане на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Видно от установеното по делото РЛ упражнява дейността си в офис, находящ се в [населено място], [улица], ет. [номер], ап. [номер], който ползва под наем съгласно сключени договори за наем на недвижим имот, както следва: 1. От 01.03.2010 г. с наемодател [фирма]; 2. От 01.05.2013 г. с наемодател [фирма]; 3. От 01.04.2014 г. с наемодател [фирма].

Ревизираното дружество твърди, че се помещава в посочения обект от 2008 г., за което представя договор за наем от 01.03.2008 г. с [фирма], представлявано от И. Р., който е законен представител на А. Р. – собственик на апартамент на същия адрес съгласно нотариален акт за дарение, извършено от А. Р. и Н. Р.. Съгласно цитирания НА дарителите запазват правото си на ползване пожизнено. Впоследствие апартаментът е преотдаван под наем на РЛ от дружествата [фирма], [фирма] и [фирма].

От съдържанието на договорите за наем и писмените обсянения на служители на ревизираното лице, събрани в хода на ревизията е видно, че апартаментът, който се използва от дружеството, е ап. № 12 на посочения адрес.

В хода на съдебното производство св. Ч. и св. Ч. заявяват, че всъщност точният адрес на дружеството е [улица], ет. [номер], ап. [номер]. Представени и са нотариално заверени декларации от Н. Р., с които същата удостоверява, че е налице техническа грешка в договорите за наем и в сметките за електроенерегия на [фирма] в номерацията на апартамента / вместо „ап. [номер]“ следва да се чете „ап. [номер]“/.

Установено е, че процесният апартамент 12 е отдаван под наем по следния начин: А. Р. – [фирма] – [фирма] от 01.03.2010 г. до 31.0.2013 г.; Н. Р. – [фирма], [фирма] от 01.05.2013 г. до 31.05.2014 г.; Н. Р. – [фирма] – [фирма] от 01.04.2014 г. Констатирано е също, че не са установени плащания на наемите от наемателите [фирма], [фирма] и [фирма] към ФЛ – ползватели –наемодатели А. Р. и Н. Р., като последните не са подавали декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ, няма справки са изплатени суми на ФЛ по чл. 73 от ЗДДФЛ относно наем в полза на ФЛ.

От друга страна, сочените доставчици са със служебни дерегистрации по ЗДДС, нямат активи, имат дължими и непогасени задължения за данък по ЗДДС за периоди, през които са издадени процесните фактури към ревизираното дружество. Едновременно с това като предмет на част от фактурите са префактурирани разходи за ел. енергия, вода и топлоенергия, за които се установява, че няма отчетени съответни разходи за вода и толплоенергия за съответните периоди, които да са обект на последващо префактуриране.

Анализът на всички така установени факти и събраните доказателства в хода на ревизията, съответно наличието на съществено противоречие относно конкретния обект, ползван под наем от РЛ съгласно дадените писмени обяснения от негови служители пред приходните органи и показанията на свидетелите, разпитани пред съда и съгласно съдържанието на писмените доказателства, приобщение по делото, налагат единствено възможният извод, че между доставчиците [фирма], [фирма], [фирма] и получателят няма действително извършени услуги по процесните фактури. Според първоинстанционния съд преценка на доказателствата обосновава заключението, че услугите са извършвани от друг доставчик, а не от посочените доставчици във фактурите.

Обосновано АССГ е възприел констатациите на приходните органи за наличието на данни за участието на РЛ в данъчна измама. Установено е, че И. Р. –син на посочените наемодатели физически лица, фактически е осъществявал контакт с доставчиците, в качеството им на наемодатели, но и в качеството им на наематели, въпреки че в договорите са записани други лица. От установените в хода на ревизията факти и обстоятелства може да се направи предположение, че със собствените си действия получателят, приеамйки предмета на доставката от лица, за които знае или не е възможно да не знае, че не са действителните доставчици, сам се е поставил в положението на недоросъвестно ДЗЛ, което съзнателно участва в недействителна доставка, поради което неправомерно се стреми да получи определена икономическа изгода, упражнявайки правото на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури.

Съобразно горното, достигайки до извода за законосъобразност на РА относно отказания данъчен кредит по фактурите, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] поради липса на реално извършени доставки на услуги, АССГ е постановил правилно решение в посочената част.

2.2. Изводът на съда за законосъобразност на РА в частта по ЗКПО е правилен и обоснован.

По отношение на извършеното с РА увеличение на СФР за съответните данъчни периоди на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО със стойността на ДО по фактурите, издадени от [фирма]“ [фирма] и [фирма], правилно съдът е посочил, че след като фактурите не отразяват вярно посочените в тях стопански операции/ съобразно отразеното в частта по ЗДДС/, то разходите по тях не следва да се признават за данъчни цели.

Законосъобразно според първоинстанционния съд е извършеното с РА увеличение на СФР на основание чл. 26, т. 11 от ЗКПО със сума в размер на3 520, 49 лева, представляваща осчетоводени разходи за наем на офис в Германия. От анализа на договора за наем и предвид липсата на други доказателства приходните органи са приели, че управителят на ревизираното дружество ползва имота като жилище. Няма ангажирани доказателства, че процесният обект се ползва именно за нуждите на дейността на дружеството.

С решението съдът е потвърдил РА и в частта на начислените лихви за дължими авансови вноски за корпоративен данък. Доводи за неправилност на решението в тази му част не се поддържат от касатора.

По тези съображения, изложените в касационната жалба доводи срещу решението на АССГ са неоснователни, поради което решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касатора [фирма] за присъждане на разноски е неоснователна.

От друга страна, на основание чл. 161 от ДОПК и чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 1179 лева за касационното производство.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, осмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4331 от 28.06.2017 г. по адм. дело № 5849/2016 г. по описа на Административен съд София град, трето отделение, 54 състав.

ОСЪЖДА [фирма],[ЕИК] да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 179 лева.

Решението не подлежи на обжалване.