Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] със седалище в гр. [населено място] чрез процесуалния си представител адв. А. М. срещу решение № 5628/09.10.2017 г., постановено по адм. дело № 1752/2017 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № П-22222516180786-004-001/03.11.2016 г., издаден от главни инспектори по приходите при ТД на НАП, дирекция „Средни данъкоплатци и осигурители”, потвърден с решение № 108/23.01.2017 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” – гр. С. при ЦУ на НАП за отказ от възстановяване на ДДС в размер на 22 247, 08 лв., деклариран на основание чл. 92, ал. 1, т. 4 ЗДДС.Рират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател неправилно съдът не е обсъдил и анализирал възраженията му, че АПВ е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран и издаден в нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и нарушение на принципите на ДОПК и европейското законодателство. Излага довод относно принципа на данъчен неутралитет, който предполага приспадането на заплатения за получени доставки ДДС да бъде допуснато, ако са изпълнени материалноправните изисквани във връзка с правото на данъчен кредит съгласно чл. 68, ал. 1 във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 ДОПК.Пва се на разпоредби и на Директива 2006/112/ЕО, както и на приетата съдебно-счетоводна експертиза, която според касатора категорично е потвърдила, че дружеството извършва независима икономическа дейност на територията на страната. Сочи се в касационната жалба, че съдът не е мотивирал защо не кредитира експертизата, както и не било взето предвид...