Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по касационна жалба на С. Й. К., подадена чрез процесуален представител, против решение № 4579/08.07.2013 г., постановено по адм. дело № 3261/2013 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Изложени са доводи за неправилност на процесното решение при наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответникът – директорът на Агенция „Митници”, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна.

Върховният административен съд, Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Костадинов против заповед № 3025/22.02.2013 г., издадена от директора на Агенция „Митници” (АМ), с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗДСл и във вр. с чл. 10а, ал. 1, предл. второ от Закона за митниците (ЗМ) е прекратено служебното му правоотношение на длъжност „разследващ митнически инспектор” в М. Ю.. В заповедта е посочено, че служителят не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, тъй като е привлечен като обвиняем с постановление от 12.02.2012 г. по досъдебно производство № 189/2012 г. по описа на Областна дирекция на МВР – Благоевград за престъпление по чл. 313, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от Наказателния кодекс. За да...