Образувано е по касационна жалба на Т. Б. З., гр. С., чрез процесуалния й представител адв. П. П. и е против

Решение от 21.04.2008 г. , постановено по адм. д. № 1803/2004 г. на СГС, ІІІ А състав. В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност и се иска неговата отмяна.

Ответниците не са депозирали становище по жалбата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и оставяне на решението в сила.

Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подена в срока по чл. 211 ал 1 АПК, но разгледана по същество неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалби от

Т. Б. З. и Й. П. Й. против Решение № 100, т. 101 по протокол № 32/10.12.2001 г. на СОС, с което се одобрява кадастрален план, улично-регулационен план и застроителен и регулационен план на вилна зона "Киноцентър - ІІІ част - разширение", в частта за новопроектирана улица - тупик от о. т. 7 до о. т. 68.

С приетото Решение № 100 по протокол № 32/10.12.2001 г. е одобрен кадастрален план във връзка с чл. 6 т. 6 ЗТСУ отм. и при спазване на условията, предвидени в чл. 20 и чл. 48 ал. 1 и 2 ППЗТСУ отм. и Наредба № 5 /1998 г. за ПНТСУ отм. . Съгласно чл. 27 ал. 2 на отменения ЗТСУ (действал към конкретния момент) предвижданията на плана трябва да са икономично осъществими и да осигуряват възможност за целесъобразно устройство и застрояване на урегулираните имоти и кварталите като се вземат предвид само съществуващите в имотите масивни сгради. Ноторно е, че се касае за законно построени такива. Правилно първоинстанционният съд е стигнал до правния извод, че е недопустимо да се проектира регулационна линия така, че да се създаде законово разположение на незаконни строежи. Тъй като липсват строителни книжа за масивната двуетажна сграда в УПИ VІ-326 - липсва и основание за придаване на спорните 50-60 кв. м. от УПИ Х-325 към УПИ VІ-326. Правилен е и изводът на решаващия съд относно прокарването на улицата-тупик, извод базиран и на приетата и неоспорена техническа експертиза - предвиждането в плана е най-икономично и съобразено с чл. 27 ал. 2 ЗТСУ отм. . Друг е въпросът, че това касае проблема за целесъобразността на административния акт, който е в кометентността на органа, който го издава. Чл. 83 и сл. ЗУТ са неприложими в настоящия казус, тъй като не са били действащо право към спорния момент.

Водим от изложените съображения и след като намира решението за правилно и законосъобразно, на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение от 21.04.2008 г. , постановено по адм. д. № 1803/2004 г. на СГС, ІІІ А състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Д. Й. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. А./п/ С. Ч. С.Ч.