Р Е Ш Е Н И Е

№ 60077

Гр.София, 15.07.2021г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

В. Х

при секретаря В. М, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д.№ 1243 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, гр. София, срещу решение № 633/11.03.2020г., постановено по т. д.№ 4784/2019г. от Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1123/19.06.2019г. по т. д.№ 1516/2018г. на Софийски градски съд и е отхвърлен предявеният от касатора против „Д. Ю. Б“ ООД, гр. София, иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 294173, 42 лв. – неустойка за забава по чл. 10.3 от договор, сключен на 16.06.2014г., за периода от 16.07.2015г. до 17.02.2016г.

Касаторът „Снабдяване и търговия - МО“ ЕООД, гр. София, поддържа, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост. Моли въззивният акт да се отмени и да се постанови ново решение, с което предявеният иск да се уважи и да му се присъдят разноските по делото.

Ответникът „Д. Ю. Б“ ООД, [населено място], оспорва жалбата. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, констатира следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 16.06.2014г. между страните по спора е сключен договор, с който ищецът – настоящ касатор се е задължил да продаде и предаде, а...