Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. А. ЧЛЕНОВЕ: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Н. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 10984 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по две касационни жалби на директора на Териториална дирекция "М. С. чрез процесуалния си представител юриск. Осенов срещу решение № 2192/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София - град, с което по жалба на "Д. Л. ООД - гр. София е отменено решение № РЗМ - 5800 - 1318/32 - 339731от 26.11.2019 г. на посочения директор и касационна жалба срещу решение № 3863/14.06.2021 г. по същото дело, с което по молба на "Д. Л. ООД е допусната очевидна фактическа грешка на основание чл. 175 АПК и е изменено основното решение на основание чл. 248 ГПК и е осъдена Агенция "Митници" да заплати на посоченото дружество разноски по делото в размер на 2 230 лв. Постъпила е и касационна жалба от "Д. Л. ООД - гр. София срещу решение № 3863/14.06.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г - на АССГ, с което е отхвърлена молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка отнносно сумата за лихви в размер на 11 761,89 лв.

По първата касационна жалба на директора на Териториална дирекция "М. С. чрез процесуалния си представител юриск. Осенов срещу решение № 2192/02.04.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София - град (АССГ) се излагат оплаквания, че решението, с което е отменено решение № РЗМ - 5800 - 1318/32 - 339731 от 26.11.2019 г. на посочения по - горе директор е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроозводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е възприел обстоятелствата, свързани с подадената жалба, по която е образувано съдебното произвосдство. В тази връзка се твърди, че съдът неправилно е отчел разликата между претендираната от дружеството сума от 3 484,72 лв. и възстановената с решението в административното производство сума за лихви е 277,17 лв., а не 378,51 лв., както и не бил обсъдил възраженията му във връзка с постановеното възстановяване на суми за лихви, подробно развити в писмената защита по адм. дело № 14029/2019 г. на АССГ. Касационният жалбоподател изразява несъгласие и с приетото от съда, че обжалваното решение на митническия орган е немотивирано, тъй като изрично същият е обосновал защо счита за неоснователни част от претенциите на жалбоподателя в искане, вх. № 32 - 285775/04.10.2019 г. и молба, вх. № 32 - 285773/04.10.2019 г. в т. 2 във връзка с чл. 116, 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., което е приложимо право и не може да се счита, че е неизвестно на жалбоподателя. Като е разглеждал съдържанието на обжалвания акт само частично според касатора съдът не е взел предвид пълното съдържание на акта и е постановил неправилно решение, при неправилна преценка на доказателствата по делото. Излагат се доводи в касационната жалба, че съгласно чл. 116, 6 от цитирания Регламент лихви върху сумите, подлежащи на възстановяване не се дължат от датата, на която подлежащите на възстановяване суми са платени, а от датата, на която изтичат три месеца след датата на постановяване на решението за възстановяване. В тази връзка касаторът излага оплаквания, че вещото лице по съдебно - счетоводната експертиза е извършило изчисления на лихвите с електронния калкулатор на НАП, а не е направило самостоятелни изчисления. За съществено процесуално нарушение се сочи в касационната жалба, че съдът е взел предвид само възраженията на жалбоподателя, а не и на ответника по първоинстанционната жалба. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

По втората касационна жалба на директора на Териториална дирекция "М. С. чрез процесуалния си представител юриск. Осенов срещу решение № 3863/14.06.2021 г., с което е допусната очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК и изменение на решението за разноските по чл. 248 ГПК, според касатора не става ясно от решението на съда дали се заменя изразът "сума в размер на 62,25 лв., представляваща лихва върху неправомерно начислена лихва в размер на 378,51 лв." с израза "сума в размер на 3 106,21 лв., считано от 16.02.0218 г. до окончателното изплащане на сумата" или се заменя само израза " представляваща лихва върху неправомерно начислена лихва в размер на 378,51 лв." с израза "представляваща лихва върху неправомерна начислена сума в размер на 3 106,21лв., считано от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата". Твърди се от касатора, че съдът в решението си по чл. 175 АПК е подменил напълно смисъла на вече постановеното решение, като по този начин е нарушил забраната за промяна на решението от съда, който го е постановил. От друга страна се сочи и, че решението е незаконосъобразно поради това, че то противоречи, както на мотивите на обжалваното решение, така и на съдържанието на жалбата, по която е образувано адм. дело № 14029/2019 г. на АССГ. Касаторът излага довод, че поправка на очевидна фактическа грешка е писмена грешка, грешка в пресмятането или други очевидни неточности, каквито в случая не са налице. Чрез поправка на очевидна фактическа грешка според касатора съдът се е домогнал да измени смисъла на постановеното от него решение, което е недопустимо. По отношение изменението на разноските касаторът изразява несъгласие без конкретни оплаквания, но сочи, че съдът неправилно не е уважил възражението му за прекомреност на адвокатското възнаграждение. В съдебно заседание касационните жалби се поддържат от юриск. Осенов.

Ответникът по тези две касационни жалби "Д. Л. ООД - гр. София е депозирал писмени отговори, с които ги оспорва.

Касационна жалба е подадена и от "Д. Л. ООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Р. К. срещу решение № 3863/14.06.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София - град в отхвърлената част на решението по чл. 175 АПК. Твърди се от касатора, че е поискано от дипсозитива на решението да отпадне "от 11761,89 лв.", тъй като въпросната лихва е сметната прогнозно в молба, вх. № 32 - 285775/04.10.2019 г., както и че е налице грешка в решението на директора на ТД "Югозападна" (сега ТД "М. С. . Подробни съображения са развити в касационната жалба, с която се иска отмяна на решението по чл. 175 АПК в обжалваната част, като се предлага диспизитивът на решението да гласи следното: "Отменя по жалба на "Д. Л. ООД решение № РЗМ - 5800 - 1318/32 - 339731/26.11.2019 г., с което е отказано възстановяване на сума, представляваща лихва върху неправомерно начислена лихва в размер на 3 106,21 лв., считано от 16.02.2018 г. до окончателното плащане на сумата". В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Р. К..

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция "М. С. чрез процесуалния си представител юриск. Осенов в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби и на двете страни.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационните жалби са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими. За да ги разгледа по същество съдът установи следното:

По касационните жалби на директора на Териториална дирекция "М. С. .

1. По касационната жалба срещу решение № 2192/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София - град, с което по жалба на "Д. Л. ООД - гр. София е отменено решение № РЗМ - 5800 - 1318/32 - 339731/26.11.2019 г. на посочения по - горе митнически орган, като за да го отмени първоинстанционният съд е приел, че митническият орган е допуснал съществени процесуални нарушения, които от една страна са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а от друга до постановяване на един незаконосъобразен акт в обжалваната част. Съдът е приел, че административният акт е немотивиран, като изискването за мотивиране на акта означава той да съдържа конкретни съображения за неговото издаване - както фактически, така и правни, а също и те да са напълно относими към материалното право - чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В случая според съда след като липсват такива мотиви, то административният акт подлежи на отмяна по аргумент от чл. 146 АПК. В тази връзка цитира ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ, в което е прието, че мотивите към административния акт може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящето издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но такива липсват не само в акта, но и в друг документ. В случая според касационния жалбоподател липсата на мотиви на административния акт препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна. С оглед изменението на чл. 168, ал. 4 и 5 (макар тези две алинеи да са отменени) във връзка с ал. 1АПК, съдът е разгледал спора, независимо от констатираните липса на мотиви и при проверката за съответствие с материалния закон е констатирано, че актът не покрива изискванията за материална законосъобразност поради следното:

- Относно първата претендирана сума, представляваща законна лихва върху главница като сбор от сумите за мито в размер на 30 992,75 лв. и ДДС в размер на 6 184,54 лв., според съда след като сумата от 37 107,29 лв., която с решение № РЗМ - 5800 - 1318/32 - 339731/26.11.2019 г. е разпоредено да бъде възстановена, като неправомерно начислена и платена на митническата администрация, тя не е предмет на производството по образуваното дело пред АССГ, но доколкото не е била възстановена, върху нея се дължи лихва за забава, считано от 16.08.2018 г., като посочената главница е постъпила по сметка на митницата на 15.08.2016 г. Във връзка със задължителното тълкуване, дадено в решение по дело С - 365/15 на СЕС, когато вносни сборове, в това число и антидъмпингови мита се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение правото на ЕС, за държавите - членки е налице задължение, произтичащо от това право да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти. Съдът е приел, че лихва се дължи от датата на постъпването на сумата по сметка на митническите органи (16.08.2018 г.) до датата на възстановяването на сумата.

- Относно втората претендирана сума с митническото решение съдът е приел, че е сумата 378,51 лв. подлежи на възстановяване. За тази лихва съдът е приел, че тя е изчислена върху неправомерно начислените митнически сборове върху главница от 63 744,97 лв. за периода, считано от 20.10.2015 г. до 15.08.2016 г. Посочено е в обжалваното решение, че тази лихва е в размер на 5 714,53 лв., но от приетата съдебно - счетоводна експертиза е установено, че нейният размер е 5 336,02 лв. за периода 20.10.2015 г. до 15.08.2016 г., като лихвата е била изчислена не върху посочената главница, а върху 68 272,04 лв. и затова е налице разлика между сумите 5 714,53 лв. и 5 336,02 лв., като тя е 378,51 лв., на която оспорващият има право на възстановяване, като недължимо платена.

- Относно третата сума, чието връщане на "Д. Л. ООД е отказано с решението на митническия орган, съдът е приел, че се касае за 62,25 лв., представляваща законна лихва в размер на 3 106,21 лв. за антидъмпингово мито и ДДС, считано от 16.02.2018 г. до окончателното й изплащане. Тази сума според съда не е заплатена, поради което за основателна е приета претенцията на дружеството и по отношение на посочената сума. От изложеното съдът е счел, че следва да се отмени оспореното решение и преписката да се върне на административния орган за произнасяне с решение, съобразно мотивите на съдебния акт на първонстанционния съд.

Решение № 2192/02.04.2021 г. на първоинстанционния съд е правилно постановено, но с развитие на мотивите, както следва:

Решение № 5272/16.08.2018 г. по адм. дело № 930/2018 г. на Административен съд, София - град е за отмяна на т. 5,6,7,8 и 9 от решение № РЗМ - 5800 -464/32 - 191593 от 24.09.2015 г. относно антидъмпингово мито и ДДС за внос на керамични съдове от Китай чрез отмяна на решение № РЗМ – 5800 – 464/32 – 191593/24.09.2015 г. на началника на М. С. като то е влязло в сила на 20.03.2019 г. съгласно решение № 4125/20.03.2019 г. по адм. дело № 12528/2018 г. на ВАС, Осмо отделение. Прието е отсъдилищата, че неправилно митническите органи е изменен допълнителния код по ТАРИК на стоките от Китай.

Въз основа на влязлото в сила съдебно решение с оспореното пред първоинстанционния съд решение № РЗМ – 5800 -1318/32 -339731/ 26.11.2019 директорът на ТД „Югозападна“ (понастоящем ТД „М. С. ) е приел, че следва да се възстановят недължимо платеното от дружеството антидъмпингово мито в размер на 30 922,78 лв., постъпило по сметка на МБ „София – Запад“ на 15.08.2016 г.; ДДС в размер на 6 184,75 лв., постъпило на същата дата, като и сумата от 3 207,55 лв., постъпила в митническото бюро на 17.01.2018 г. Така възстановените суми митническият орган е определил без лихви. По отношение на последните със същото митническо решение са отказани претендираните от „Д. Л. ООД суми за 11 761,89 лв. лихва върху главниците за антидъмпингово мито и ДДС в общ размер от 37 107,29 лв. лв.; неправомерно начислена лихва в размер на 378,51 лв. и лихва в размер на 62,25 лв. върху неправомерно начислена лихва от 378,51 лв. За тези суми в оспореното пред първостепенния съд решение на митническия орган е отказано възстановяването, като правилно в обжалваното съдебно решение е прието, че административният орган не е изложил мотиви. Липсата на мотиви правилно съдът е приел, че води до незаконосъобразност на административния акт, поради което съдът не може да извърши съдебен контрол върху него. В същото време съдът на основание чл. 168, ал.1 АПК (неправилно съдът е посочил и ал. 4 и 5 на същата разпоредба, които са били отменени, считано от 22.02.2021 г.), съдът се е произнесъл и по отношение на материалната законосъобразност на административния акт в оспорената му част. Относно разпоредбата на чл. 116, 6 във връзка с чл. 121 от Регламент (ЕС) № 952/2013 (Митнически кодекс), същата се намира в Глава 3 „Събиране, плащане, възстановяване и опрощаване на вносните или износните мита“, но в процесния случай не се касае за възстановяване или опрощаване на вносни или износни мита по смисъла на посочената разпоредба. Исканията на „Д. Л. ООД до митническия орган са въз основа на съдебни решения, с които е отменено решение на митническия орган при последващ контрол на внесени стоки от Китай по 6 бр. митнически декларации. Съдилищата (АССГ и касационната инстанция на ВАС, Осмо отделение) са приели, че към момента на подаването на митническите декларации, те са били придружени от необходимите документи и търговските фактури съдържат всички необходими реквизити по чл.1, 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 412/2013. Направен е извод от съдебните състави по адм. дело № 930//2018 г. на АССГ и по адм. дело № 12528/2018 г. на ВАС, Осмо отделение, че в митническите декларации са попълнени всички необходими реквизити, вкл. и името на производителя на стоките, поради което митническите органи неправилно са изменили допълнителния код от В759 на В999, като не са взели предвид представените от „Д. Л. ООД документи. В този смисъл съдилищата са приели, че неправилно са определени, респ. внесени от дружеството антидъмпингово мито и ДДС. Въз основа на тези съдебни решения, решението на митническия орган от 24.09.2015 г., потвърдено с решение на директора на Агенция „Митници“ от 20.11.2015 г., е отменено в частта на т. 5, 6, 7, 8 и 9.

При така изложеното следва да се приеме, че чл. 116 от Митническия кодекс не е приложим за процесния казус, поради което първоинстанционният съд правилно се е позовал на решение от 18.01.2017 г. по дело С – 365/15 на СЕС, според което „Когато вносни сборове, в това число антидъмпингови мита, се възстановяват, тъй като са били събрани в нарушение на правото на Съюза, което запитващата юрисдикция следва да провери за държавите членки е налице задължение, произтичащо от правото на Съюза, да заплатят на правните субекти, които имат право на възстановяване, съответните лихви, считано от момента, в който възстановените мита са платени от тези правни субекти“. Освен това СЕС в решението си изрично е посочил, че нито чл. 236, 1, нито чл. 241 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.), считано от 30.04.2016 г. не изключват възстановяването на лихви, поради което върху възстановените мита, трябва да бъдат начисрлени и съответните лихви. Такава забрана не същестувва и по Регламент (ЕС) № 952/2013. В този смисъл именно от момента на плащането от дружеството на определените от митническия орган суми, върху тях се дължат (възстановяване) лихвите на същото дружество до окончателното им изплащане.

Митническият орган в решението си от 26.11.2019 г. не е изложил мотиви как е изчислил дължимите лихви върху неправомерно събраните суми за антидъмпингово мито и ДДС в частта, която не е оспорена от дружеството, както и не е изложил мотиви, с които да обоснове отхвърлената част, която е оспорена от дружеството. Липсата на мотиви правилно е обусловила съда да отмени в тази част митническото решение като незаконосъобразно. Макар с административният акт да е разпоредено възстановяване на недължимо платени суми за антидъмпингово мито и ДДС, съдът е отразил в съдебния си акт, че и към момента на постановяването му, няма данни тези суми реално да са били върнати от митническите органи, то правилно съдът е приел за основателни претенциите на „Д. Л. ООД за лихви.

Относно размера на първата претендирана за възстановяване сума за лихва върху главницата от мито и ДДС, ответникът по касация в писмения отговор по касационната жалба е посочил, че предвид фактическото невъзстановяване от митническия орган на посочените суми в решението от 26.11.2019 г. като главници за антидъмпингово мито и ДДС, то размерът на лихвата върху главницата общо в размер на 37 107,29 лв., е дължима. В тази връзка ответникът по касация сочи и, че посочената в молба, вх. № 32 – 285775/04.10.2019 г. за възстановяване на лихвата от 11 761,89 лв. е сметната прогнозно, считано от 16.08.2018 г. и не може с точност да се изчисли нейния размер с оглед неизплащането на дължимата на дружеството главница. Тази сума ще следва да се провери от митническия орган предвид, че с обжалваното решение съдът е върнал административната преписка за ново произнасяне. Трудността за точното й определяне е липсата на реално възстановяване на посочените в разпоредителната част на митническото решение суми за главници – мито и ДДС, поради което и размерът на лихвата е относително (прогнозно) определен в исканията на дружеството.

Предвид, че и към настоящия момент няма данни за реално изплащане на сумите, за които административният орган е приел в решението си, че следва да се възстановят, то и точния размер на претендираните от дружеството лихви ще следва да се изчисли от административния орган при връщане на преписката за ново произнасяне по молбите за възстановяване на лихви. Съдът при произнасянето си не е извършил проверка на претендираните суми за лихви чрез назначаване на съдебно – счетоводна експертиза, с изключение проверка на сумата от 5 714,53 лв., която вещото лице е изчислило на 5 336,02 лв. Предвид и липсата на мотиви в отхвърлената част на претенциите на дружеството в решението на административния орган, то при новото произнасяне ще следва да се изчислят лихвитес оглед претенциите на „Д. Л. ООД, считано от момента на внасянето на посочените главници, респ. лихви в републиканския бюджет до окончателното изплащане на претендираните суми с оглед на това, че чл. 116 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. не е приложим.

Предвид изложеното първоинстанционното решение № 2192/02.04.2021 г., като правилно постановено на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

2. По касационната жалба срещу № 3863/14.06.2021 г., с което е допусната очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК (частично) и изменение на решението за разноските по чл. 248 ГПК.

Относно решение № 3863/14.06.2021 г, постановено по реда на чл. 175 АПК, то следва да бъде отменено в частта, в която е извършена поправка на очевидна фактическа грешка. Сумата от 3 106,21 лв. представлява неправомерно начислена и платена от дружеството на 16.02.2018 г. лихва за антидъмпингово мито и ДДС, считано от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като към 30.09.2019 г. лихвата възлиза на 510,84 лв. Сумата от 510,84 лв. е отказано да бъде възстановена с решението от 26.11.2019 г., но пред първоинстанционния съд тази сума не е обжалвана.

Посоченият от „Дрийм ленд“ ООД размер на лихва от 3 106,21 лв., се твърди, че представлява част от лихва от 5 714,53 лв., за която митническият орган е съобщил на дружеството, че я дължи върху главница от 63 744,97 лв. Сумата от 5 714,53 лв. няма спор между страните по делото, че „Д. Л. ООД е заплатил по сметка на Митническо бюро – София на 16.01.2018 г., като част от тази сума е сумата 3 106,21 лв., както и че по твърденията на дружеството на 24.02.2021 г. му е платена от митническите органи сумата от 534,09 лв., като остава дължима за възстановяване сума от 2 572,12 лв. Последната сума също следва да бъде преценена от митническия орган при връщане на административната преписка за ново произнасяне по претенциите на „Д. Л. ООД. В този смисъл неправилно съдът е заместил сумата от 62,25 лв. със сумата 3 106,21 лв., без да се извърши проверка на твърденията на дружеството, но като се има предвид отмяната на митническото решение и връщането на преписката за ново произнасяне, в правомощията на митническия орган е да извърши преценка за възстановяването на претендираните суми, след извършване на необходимата проверка кои суми са възстановени и какъв е размера на дължимите лихви с оглед направените искания за това. Това се налага, като се има предвид, че отмяната на това решение е поради липсата на мотиви от митническия орган в отхвърлената част на исканията от 04.10.2019 г (една молба и две искания), поради което при новото произнасяне административният съд е длъжен да изложи конкретни мотиви.

Поради изложеното в тази част касационната жалба на директора на ТД „М. С. срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка по чл. 175 АПК е основателна, а решението в частта, в която съдът е извършил поправка на очевидна фактическа грешка на основното си решение № 2192/02.04.2021 г., е неправилно и подлежи на отмяна, като на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли искането на „Д. Л. ООД за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 2192/02.04.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г. на АССГ в посочената част.

С оглед изложеното в писмения отговор на „Д. Л. ООД по касационната жалба на директора на дирекция „Югозападна“ (понастоящем ТД „М. С. ) при връщане на административната преписка митническият орган следва да съобрази посоченото в този отговор, че на 24.02.2021 г. по сметка на дружеството е постъпила сумата от 6 718,66 лв. по т. 3 от решение № РЗМ – 5800 – 1318/32 – 339731 от 26.11.2019 г., от която 6 184,57 лв. – недължимо платено от дружеството ДДС на 15.08.2016 г. и 534,09 лв. лихва за забава върху посочения размер на ДДС, както и на сумата от 534,09 лв., платена от митницата на 24.02.2021 г., която е част от претендираната сума от 3 106,21 лв. Сумите са постъпили след приключване на съдебното заседание на 18.02.2021 г. пред АССГ по съществото на спора и по тази причина първостепенният съд не я е съобразил. Предвид отмяната на митническото решение в отхвърлената част и връщане от съда на административната преписка за ново произнасяне от административния орган, последният следва да извърши преценка въз основа на всички доказателства по исканията за възстановяване на претендираните суми и да изложи съответните мотиви.

Решение № 3863/14.06.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г. на Административен съд, София – град в частта, в която е отхвърлено искането на „Д. Л. ООД за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 2192/02.04.2021 г. по същото дело с искане за отпадане на сумата от 11 761,89 лв., е правилно постановено. Тази сума, както вече се посочи по - горе е претендирана от дружеството пред митническия орган, като в решението му е направен изричен отказ за възстановяването й (без излагане на конкретни мотиви), поради което и пред първостепенния съд в тази част митническото решение е обжалвано и съдът се е произнесъл, отменяйки го и в тази част. Посоченото от жалбоподателя, че сумата е била прогнозно изчислена е без значение и предвид връщането на преписката на административния орган, същият е длъжен да извърши съответните изчисления относно този размер на лихвата, за чийто конкретен размер дружеството изразява колебания.

Неоснователна е касационната жалба на директора на ТД „М. С. и е правилно решението на съда и в частта по искането за изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Общата сума на действително направените от „Д. Л. ООД разноски е в размер на 2 030 лв. и правилно съдът след като е отменил административния акт в обжалваната му част, е присъдил пълния размер на разноските, поради което не е допуснал нарушение при постановяване на решението в частта за изменение на разноските.

Предвид изхода на делото и направеното искане от „Д. Л. ООД за разноските, направени в настоящата касационна инстанция, такива следва да се присъдят в размер на 1 694 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2192/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София – град.

ОТМЕНЯ решение № 3863/14.06.2021 г., постановено по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София – град в частта, в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2192/02.04.2021 г., постановено по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София – град, а именно: „в диспозитива на посоченото решение на ред 9 и 10 да се чете „сума в размер на 3 106,21 лв., считано от 16.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата“ и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ искането на „Д. Л. ООД – гр. София за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 2192/02.04.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София град в посочената по – горе част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3863/14.06.2021 г., постановено по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София – град в останалата обжалвана част, в която е отхвърлено искането на „Дрийм ленд“ ООД – гр. София за поправка на очевидна фактическа грешка и за изменение в частта на разноските по чл. 248 ГПК на решение № 2192/02.04.2021 г. по адм. дело № 14029/2019 г. по описа на Административен съд, София град. .

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ – гр. София да заплати на „Д. Л. ООД – гр. София направените разноски за касационната инстанция в размер на 1 694 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА