Р Е Ш Е Н И Е

№ 1 София, 04.03.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Т. С

П. Ш

при секретар М. Н и в присъствието на прокурора П. Д изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело № 1173/2019 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба от защитника на подсъдимия М. В. С. -адвокат Г. З., против решение № 393/21.10.2019 г. по внохд № 871/2019 г. на Софийския апелативен съд.

В жалбата се твърди, че определеното от въззивната инстанция наказание е явно несправедливо, тъй като съдът е отчел само отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, игнорирайки данните за смекчаващи обстоятелства.

С този основен аргумент касаторът отправя искане за намаляване на наложената санкция.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата по изложените в нея съображения.

Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена без уважение.

Отбелязва, че макар в нея да е посочен само чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, визиращ явна несправедливост на наказанието, в обстоятелствената част се правят доводи за неправилно приложение на закона т. е ангажира се и касационното основание на чл. 348, ал. 1 т. 1 от НПК. Обсъдени и в двата аспекта доводите на защитника се преценяват като неоснователни.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди становищата на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Окръжният съд в гр. Враца с присъда № 9 от 17.04.2019 г. по нохд № 113/2019 г. признал подсъдимия М. В. С. за виновен в...