Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК.

Образувано е по искане на Главния прокурор на Р. Б за възобновяване на наказателното производство по внохд №4311/2017 г. по описа на Софийски градски съд и отмяна на постановената по него присъда №17 от 02.02.2018 г., на основание чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.

В искането за възобновяване на наказателното дело се сочи, че новата присъда на СГС е постановена при съществени процесуални нарушения, свързани с неправилна оценка на доказателствата и игнориране на част от тях. Акцентира се на обстоятелството, че съдът по недопустим начин си е послужил с предположения, за да обоснове извод, че авторството на деянието по чл. 343б ал. 2 от НК, е останало недоказано. Развити са съображения във връзка с понятието „надлежен ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водач на МПС“, като е посочено, че при отказ да се даде кръв за химическо изследване, употребата на алкохол се счита за установена на базата на показанията на техническото средство. Релевирано е и оплакване за нарушение на материалния закон, намерило израз в незаконосъобразното оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му обвинение. Моли се да бъде възобновено внохд №4211/2017 г. на СГС, да бъде отменена постановената по него присъда и делото върнато за ново разглеждане.

В хода на съдебното заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на Главния прокурор и моли да бъде уважено по съображенията, изложени в него.

Защитникът на осъдения С. А.- адв.П. моли касационният съд да остави искането на Главния прокурор без уважение. Посочва, че за да постанови оправдателна присъда, СГС е взел предвид и становището на прокуратурата, която не е поддържала обвинението.

В последната си дума осъденият С. А. А. моли да не се възобновява производството и да се потвърди оправдателната присъда.

В. К. С след като прецени доводите, релевирани в искането на Главния прокурор, становището на страните, изразено в съдебното заседание и материалите по делото, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е процесуално допустимо, тъй като има за предмет акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419 и чл. 422 ал. 1 т. 5 от НПК.Пената от Софийски градски съд въззивна присъда е влязла в сила и не е била проверявана по касационен ред. Искането е направено в законоустановения срок по чл. 421 ал. 1 от НПК.

Разгледано по същество, искането е ОСНОВАТЕЛНО.

С присъда №123820 от 18.05.2017 г., постановена по нохд №21788/2016 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия С. А. А. за виновен в това, че на 02.10.2016 г., в [населено място], по [улица]управлявал л. а. марка „марка“, модел „модел“ с рег. [рег. номер на МПС], с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5%о, а именно 1, 25%о, установено по надлежния ред, като е извършил деянието след като е бил осъден със споразумение, влязло в сила на 07.04.2016 г. по нохд №371/2016 г. на РС-Перник за престъпление по чл. 343б ал. 1 от НК, за което не е реабилитиран, поради което и на основание чл. 343б ал. 2 във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание една година и четири месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ“ режим на изтърпяване и глоба в размер на 1000 лв.

На основание чл. 59 от НК е било зачетено предварителното задържане на подсъдимия.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК е било приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено на С. А. по нохд №371/2016 г. по описа на РС-Перник, както и наказанието от четири месеца лишаване от свобода по нохд №1/2016 г. по описа на РС-Радомир.

На основание чл. 25 във вр. с чл. 23 е било определено едно общо и най-тежко наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода по нохд №371/2016 г. на РС-Перник и по нохд №1/2016 г. на РС-Радомир, при общ режим на изтърпяване, като на основание чл. 25 във вр. с чл. 23 ал. 3 от НК е присъединено изцяло наказанието глоба в размер на 300 лв. към определеното общо най-тежко наказание лишаване от свобода.

С присъдата на подсъдимия са били възложени в тежест направените по делото разноски.

По въззивна жалба на подсъдимия С. А. пред Софийски градски съд е било образувано внохд №4311/2017 г., приключило с нова въззивна присъда №17 от 02.02.2018 г., с която е била отменена изцяло първоинстанционната присъда и А. признат за невиновен и на основание чл. 304 от НПК оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 343б ал. 2 от НК.

За да постанови оправдателната присъда по отношение на С. А., въззивният съд е приел, че авторството на подсъдимия в извършване на инкриминираното престъпление не е доказано по несъмнен и категоричен начин. В мотивите към присъдата е посочено /л. 41 на гърба от внохд/ „по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи действителното съдържание на алкохол в кръвта на подсъдимото лице, доколкото видно от заключението на СМЕ-за, минималната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия, с оглед показанията на време техническото средство „А. Д 7410+, е била възможна до минимално ниво от 1, 12 промила“, което е и основният аргумент за несъгласието на СГС с изводите на първоинстанционния съд за признаването на подсъдимия за виновен.

Оплакването на прокуратурата за допуснати съществени процесуални нарушения при осъществяване на доказателствената дейност на въззивната инстанция и начина на изграждане на вътрешното й убеждение в подкрепа извода за невиновност на подсъдимия, са основателни.

Макар касационният съд да не може да подменя вътрешното убеждение на съда по същество, в производството по възобновяване на наказателно дело това е допустимо, тогава, когато се констатира неправилен подход при неговото формиране. С други думи, подлежи на проверка правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у градския съд при събиране и оценка на доказателствата и при изпълнение на задължението му за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. В настоящият случай, въззивната инстанция не е спазила изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 ал. 5 от НПК.

СГС е назначил и приел СМЕ-за, която е дала заключение, че при отказ да даде кръвна проба, алкохолната концентрация в кръвта на С. А. по време на инкриминираното деяние, се определя въз основа на показанието на техническото средство „А. Д 7410+, с фабр. №ARYK-0020, а именно-1, 25%о, при възможно отклонение в интервала 1, 19%о-1, 31%о. Условно, във връзка с начина на дишане и възможно отклонение в съотношението, са възможни алкохолни кръвни концентрации до минимално ниво 1, 12%о.

Невярната интерпретация на данните в СМЕ-за и несъобразяването им с правната регулация, визирана в Наредба №30/2001 г. за реда за установяване на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, действаща към инкриминираната дата отм. 29.09.2017 г./, е довела въззивната инстанция и до погрешния извод, че липсват категорични доказателства, установяващи действителното съдържание на алкохол в кръвта на С. А..

На първо място, съдът е пропуснал да отбележи, че и вещото лице е посочило в експертизата си, че при отказ на водача да даде кръвна проба, концентрацията се определя от показанията на техническото средство, а именно 1, 25%о, като концентрация до минималното ниво от 1, 12%о е напълно условна. Съгласно чл. 1 ал. 2 от Наредба №30/2001 г., употребата на алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване на съответни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Тогава, когато водачът откаже да даде кръв за изследване, употребата на алкохол и/или друго упойващо вещество се установява въз основа на показанията на техническото средство /чл. 6/. Тази норма е императивна и намира приложение всякога, когато е налице отказ на водача да даде кръв за изследване. При това положение, изводът на вторинстанционния съд, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, не е била категорично установена, не може да бъде споделен, поради незаконосъобразността му.

Нещо повече, за обективната съставомерност на деянието по чл. 343б ал. 2 от НПК е необходимо водачът да е управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0, 5%о. Дори и да се възприеме най-благоприятната концентрация за дееца -1, 12%о, то тя пак надвишава изискуемата се от закона. Освен това, от вниманието на съда е убягнало и обстоятелството, че пробата с техническо средство е извършена в 04, 32 м. на 02.10.2016 г., съгласно разпечатка на пробата B. T. R., ARYK-0020 /л. 55 от д. п./, а подсъдимият е спрян за проверка около 03.50 часа, видно от показанията на св. А. Б., Р. Ц. и Х. Д.. От съобразителната част на приложената по делото СМЕ-за се установява, че за 1, 25%о възможните отклонения в концентрацията са в интервала 1, 19%о-1, 31%о. Концентрация от 1, 25%о обаче е измерена в час, по-късен от часа, в който подсъдимият е управлявал МПС и е спрян за проверка. При това положение се налага извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на С. А. към инкриминирания час 03, 50 часа е даже по-висока от отчетената от техническото средство. Вярно е, че това обстоятелство е ирелевантно, предвид повдигнатото обвинение, но същото е важно с оглед приемането за установено на концентрация на алкохол в кръвта от 1, 25%о.

С оглед на изложените съображения, ВКС намира, че са налице основанията по чл. 422 ал. 1 т. 5 във вр. с чл. 348 ал. 1 т. 1 и т. 2 от НПК, които са и основания за възобновяване на наказателното дело, поради което искането на Главния прокурор следва да бъде уважено.

Водим от горното, В. К. С, трето наказателно отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по реда на възобновяването въззивна присъда №17/ 02.02.2018 г., постановена по внохд №4311/2017 г. на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за разглеждане на Софийски градски съд, НО, друг съдебен състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/