Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми януари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар П. К. и с участието на прокурора Христо Ангеловизслуша докладваното от съдиятаЛ. М. по адм. дело № 10980/2021

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на община Земен , Булстат[ЕИК], седалище и адрес: гр. Земен, ул.“ Х. Б. , N 3,представлявана от кмета Д. С., чрез адв. К. Д. срещу решение N 158/ 02.08.2021г., постановено по адм. дело N 281/2021г. по описа на Административен съд - Перник. С обжалваното решение, съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на община Земен срещу Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/2683/17.02.2021 г. /коригирано с Решение № 03-РД/878/12.03.2021 г. за допусната поправка на ОФГ/, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, с което на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ар.1, чл.72, ал.1, вр. чл.70, ал.1, т.3 и т.9 от ЗУСЕСИФ, чл.2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове /Наредбата/, във връзка с констатации, съдържащи се в Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, е определена финансова корекция в размер на 666 646,16 лв. представляващата левовата равностойност на 340 857 евро .

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209,т.3 от АПК.

Съдът неправилно е възприел предмета на делото и е постановил съдебен акт при липса фактически и правни основания за налагане на финансовата корекция. Счита, че съдът е трябвало да изследва правните основания за определяне на финансовата корекция и да констатира, че от множеството изброени правни норми, на които се основава акта, не може да се прецени каква е точната правна квалификация на извършените от общината действия. Съдът в пълно несъответствие с обжалвания административен акт е приел, че финансовата корекция е правилно определена по пропорционалния метод като нарушението е отнесено към категорията нарушения, попадащи в т.13 на Приложение N 1а към чл.2, ал.2 от Наредбата. Административният орган не е квалифицирал нарушение по т.13 нито в решението за налагане на финансова корекция, нито в хода на съдебното производство. Отново се оспорва позоваването на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ на доклада на ОЛАФ, тъй като не е ясно и безспорно установена връзката между съдържанието на последния и твърдените за извършени от община Земен нарушения. Само по себе си позоваването на изводите в доклада на ОЛАФ не би могло да се възприеме за главно и пълно доказване на релевантното обстоятелство. Съдът механично е възприел, че бенефициерът е допуснал нарушения при възлагане на обществената поръчка без обаче да обоснове точно в какво се състои нарушението и на кой етап е допуснато, а единствено е упоменал, че са нарушени принципите на „ икономичност, ефикасност и ефективност“ съгласно европейското законодателство.

В тази връзка, касационният жалбоподател счита, че съдът не е установил нарушенията на формата, липсата на собствени мотиви на органа в оспорения акт, неспазване на срока по чл.73, ал.3 от ЗУСЕСИФ. Прави възражение за изтекла погасителна давност, в подкрепа на което се излагат подробни съображения.Моли съда да отмени обжалваното съдебно решение и да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените пред двете инстанции разноски.

Ответникът - ИД на ДФ“ Земеделие“ не изпраща представител. Депозиран е писмен отговор от юрк. М. П., в който касационната жалба се оспорва като неоснователна по подробно изложени съображения. Претендира се юрисконсултско възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.144 от АПК.

Представителят на Върховната админстративна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението, първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, на материалния закон или необоснованост и отхвърляйки жалбата на община Земен против Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/2683/17.02.2021 г. /коригирано с Решение № 03-РД/878/12.03.2021 г. за допусната поправка на ОФГ/, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима - подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, по следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна следното:

На 22.08.2012 г., община Земен подава до ДФ „Земеделие“ заявление за финансиране по проект, предвиждащ подбряване на общинската спортна инфраструктура, състоящо се от четири компонента – обслужваща сграда със спортна зала, футболен стадион, озеленяване на стадиона, басейн.

На 13.11.2012 г., в съответствие с чл.23, ал.12 от Наредба № 25 от 29.07.2008 г., е назначена експертна комисия за оценка на основателността на предложените разходи в ИСК, В Протокол № 30/13.11.2012 г. , ЕК изразява становище, че предложената обща цена е в съответствие с настоящите пазарни стойности.

На 27.11.2012 г. между Държавен фонд „Земеделие“ и община Земен област Перник е сключен Договор № 14/321/01326/27.11.2012 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г., с който на общината се предоставя безвъзмездна финансова помощ за извършването на дейностите, посочени в заявлението за подпомагане на проект № 14/321/01326, а именно: „Реконструкция, саниране и модернизация на спортна инфраструктура в община Земен, в размер до 100 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на проекта, от които 80 % се осигуряват от Европейския съюз и 20 % от държавния бюджет на република България.

Според т.2.1 от договора, първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ въз основа на представените документи по Проект № 14/321/01326 е в размер на 3 482 786,00 лв. /три милиона четиристотин осемдесет и две хиляди седемстотин осемдесет и шест лева/, представляващи 100 % от целия размер на одобрената инвестиция, съобразен с Таблицата за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1 към договора/.

Договорът предвижда строителните работи да се възлагат чрез открита процедура в рамките на една процедура за възлагане на обществена поръчка, включваща и четирите компонента на строителството.

С писмо от 14.05.2013 г. Управляващият орган /УО/ одобрява започването на процедурата за възлагане на обществени поръчки.

На 08.10.2013 г. община Земен, в качеството си на бенефициер по Договор № 14/321/01326/27.11.2012 г., започва открита процедура за възлагане на обществена поръчка за избор на изпълнител за извършване на строителните работи. На 30.12.2013 г. комисията за оценка при общината издава решение за подписване на договор с „ БУЛСТРОЙ ГРУП“ ООД. Окончателната ценова оферта на дружеството е за 3 334 493,93 лв. без ДДС и включва базисните разходи по инвентарните списъци на количествата /ИСК/, допълнени с 4 различни корекционни коефициенти.

На 02.06.2014 г. между община Земен – възложител, и „ БУЛСТРОЙ ГРУП“ ООД – гр. София – изпълнител, е сключен Договор № 14/321/01326-S за извършване на строително-монтажни работи по реконструкция, саниране и модернизация на спортна инфраструктура в община Земен, включващи следните обекти: стадион към ФК „Пирин“ – гр. Земен, паркоустройство, обслужваща сграда със спортна зала и басейн. Обектът, е изпълнен през м. август 2015 г. От главния архитект на общината са издадени: Разрешение за въвеждане в експлоатация № ДНСК 1254/12.08.2015 г. за стадиона, Разрешение за въвеждане в експлоатация № 2/29.07.2015 г. за басейна и Разрешение за въвеждане в експлоатация № 3/29.07.2015 г. за обслужващата сграда, които са представени и на Държавен фонд „Земеделие“. Въз основа на заявките за плащане община Земен е получила договорената безвъзмездна помощ в пълен размер.

На 01.07.2020 г. в Държавен фонд „Земеделие“ постъпва Писмо № 02-0400 от Генерална дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ към Европейската комисия, с приложен към него Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, в който е посочено, че в резултат на проведено административно разследване на три проекта по Програмата за развитие на селските райони в България в периода 2007 – 2013 г., е проверен и Проект № 14/321/01326 с финансиране от ЕЗФРСР в размер на 1 363 424 евро за строителни работи. Установено е, че декларираните по проекта цени са значително по-високи от референтните цени към този момент и е направена препоръка за възстановяването на 340 856 евро, равняващи се на 25 % от 1 363 424 евро. За приложения процентен показател ОЛАФ се е позовала на точка 13 от Постановление № 57 от 28.03.2017 г.

След извършена проверка и съобразно „Методология за преглед и коригиране на строителните разходи“, изготвена от Оперативна програма „Регионално развитие“ за същия период е направен извод, че комисията за оценка в ДФЗ не се е придържала към одобрената методология за оценка, не е извършила анализ на ценовите елементи и единичните разходи и не е направила справка с никоя от базите данни за референтните цени. В резултат на това проектът е одобрен със значително завишени разходи.

Открито е производство по налагане на финансови корекции, за което касационният жалбоподател е уведомен с Писмо изх. № 01-0800/2683 от 18.09.2020 г. В указания му 14-дневен срок са постъпили писмени възражения, които са разгледани са от административния орган, но са приети за неоснователни.

С Решение № 01-0800/2683/17.02.2021 г. /коригирано с Решение № 03-РД/878/12.03.2021 г. за допусната поправка на ОФГ/, издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА, на основание чл.20а, ал.2 от ЗПЗП, чл.73, ар.1, чл.72, ал.1, вр. чл.70, ал.1, т.3 и т.9 от ЗУСЕСИФ, чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСИСИФ във връзка с констатации, съдържащи се в Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, на община Земен е определена финансова корекция в размер на 666 646,16 лв. представляващата левовата равностойност на 340 857 евро .

При така установените факти, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган – изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ компетентен да наложи финансова корекция е ръководителят на управляващия орган, одобрил проекта. Мярка 321 „Основни услуги за населението и икономиката в селските райони“ е от Програма за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 – 2013 г. В §4, ал.1 от ДР на ЗУСЕСИФ е предвидено, че за Програмата за развитие на селските райони, функциите на органи за управление, контрол и администриране се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и актовете по неговото прилагане. Съгласно чл. 20а, ал.1 и ал.2 от ЗПЗП изпълнителният директор на Фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, като същият организира и ръководи дейността и я представлява. Съдът е приел, че административният акт отговаря на изискванията за форма и съдържание.

Съдът е приел, че при издаването на оспорения акт не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е материално законосъобразен.

Осигурено е правото на касационния жалбоподател да участва в производството по определяне на финансова корекция, уведомен е за започването му чрез нарочно писмо и в съответствие с нормата на чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ му е дадена възможност да изложи възраженията си и да представи доказателства в 14-дневен срок. Бенефициерът е подал Възражение вх. № 01-0800/2683≠1/15.10.2020 г., което е разгледано от административния орган, но е прието за неоснователно.

Съдът е приел за доказано, че при подбора на изпълнител община Земен не е използвала надеждни източници за ценова информация при изготвянето на заявлението за финансиране, а комисията за оценка не се е придържала към одобрената методология за оценка, не е извършила анализ на ценовите елементи и единичните разходи и не е направила справка с никоя от базите данни за референтните цени. Сравнението на референтните цени и действителните разходи по проекта разкрива значителни несъответствия, най-вече по отношение на допълнителните корекционни коефициенти. В резултат на това е одобрен проект със значително завишени разходи. По този начин, от една страна са нарушени правилата за определяне на изпълнител, а от друга: са нанесени вреди на средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЕСИФ/.

Административният съд е приел, че правилно е определен и размера на финансовата корекция по пропорционален метод като нарушението е отнесено към категорията нарушения, попадащи в т.13 на Приложение № 1а към чл.2, ал.2 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции. За тази категория нарушения е предвиден процентен показател на финансовата корекция в размер на 25 % /двадесет и пет процента/ от заявените за възстановяване разходи по сключения договор за обществена поръчка, които в случая се равняват на 666 646,16 лв., представляващи левовата равностойност на 340 856,00 евро.

За неоснователно е прието възражението на общината за изтекла погасителна давност по отношение на установената нередност.

Въз основа на горното, съдът е извел извод за законосъобразност на оспорения акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна.

Върховният административен съд, след като взе предвид становищата на страните и на основание чл.218, ал.2 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери обжалваното съдебно решение намира, че същото е валидно и допустимо, но неправилно.

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл.209, ал.3 от АПК порока.

Доводите за допуснати съществени процесуални нарушения като общи са неоснователни. Съображенията за съответствие между фактите и направените изводи касаят обосноваността на съдебния акт.

В касационната жалба не се сочи конкретно нито едно съдопроизводствено правило, което първоинстанционният съд е нарушил, за да се обоснове твърдяния порок. Оплакването за неправилна преценка на съда относно релевантни за предмета на делото факти и обстоятелства касае преценката на съда за законосъобразността на оспореното решение . В резултат, съдът би могъл да формира неправилни изводи и да постанови необоснован или в нарушение на материалния закон съдебен акт, но не и постановен при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Относно твърдяното нарушение на материалния закон и необоснованост:

Първоинстанционният съд е извел правни изводи, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, какъвто е ИД на ДФ“ Земеделие“, че е спазена установената форма, тъй като актът е издаден в съответствие с изискванията на чл.73, ал.1 от ЗУСЕСИФ , финансовата корекция е определена по основание и размер с мотивирано решение, в което са индивидуализирани издателят и адресатът му; изложени са фактическите основания, законовите, подзаконовите и договорните разпоредби, обосноваващи издаването му; съдържа разпоредителна част, ясно индивидуализираща начина и срока за доброволното му изпълнение. Спазена е и процедурата по издаване на акта.

Така изведените правни изводи са правилни, като в тази част касационната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Правилно и в съответствие с приложимото европейско законодателство, съдът е приел за неоснователно и възражението за изтекла погасителна давност

В случая, нередността е извършена тогава когато обектът - предмет на Договор № 14/321/01326-S/02.06.2014 г. е изпълнен и въведен в експлоатация. Разрешение за въвеждане в експлоатация № ДНСК 1254 за стадиона е издадено на 12.08.2015г., т. е. от този момент започва да тече погасителната давност по чл.3, §1, ал.2 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95. Срокът за давност би изтекъл на 12.08.2019 г. ако не беше прекъснат от издаването на Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/В5 на OLAF и извършена на 27.03.2018 г. проверка на място. С тези действия, на осн. чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности се прекъсва давностния срок и поставя началото на нов четиригодишен такъв, който изтича на 27.03.2022 г., а процесното решение е издадено на 17.02.2018 г., т. е. преди това. Към датата на издаване на Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/2683 не е изтекъл и абсолютният давностен срок по чл.3, §1 от Регламент /ЕО, Евратом/ № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности – „срок, равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф 1“. Последният би изтекъл на 12.08.2023 г.

С оглед доводите на касатора за пороците необоснованост и нарушение на материалния закон, свързани с преценката на съда за осъществено конкретно нарушение във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗОП, което обосновава наличието на основание за определяне на финансова корекция – нередност по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕСИФ според дефиницията на нередност по смисъла на член 2, т. 36 от Регламент № 1303/2013., спорът по делото е относно нарушението на приложимото право като елемент на фактическия състав на нередността.

Основателно е оплакването, че в Решението за налагане на финансова корекция липсва посочване на валидно правно основание за налагане на същата.

Органът, издал Решението е изброил различни разпоредби от българското законодателство — чл. 73, ал.1 , чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70 ал. 1, т.З и т.9 от ЗУСЕСИФ; чл. 2, ал.2 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, във връзка с констатации, съдържащи се в Окончателен доклад по дело № OF/2016/0360/B5 на Европейската служба за борба с измамите (OLAF). От така посоченото изброяване на правни норми не става ясно каква е точната правна квалификация на извършените от община Земен действия. Само по себе си позоваването на изводите в доклада на ОЛАФ не би могло да се възприеме за главно и пълно доказване на релевантното обстоятелство./ В този смисъл е решение N 8992 от 02.07.2018г. на ВАС по адм. д. N 3291/2018г./. Съдът механично е възприел, че бенефициерът е допуснал нарушения при възлагане на обществената поръчка без обаче да обоснове точно в какво се състои нарушението и на кой етап е допуснато, а единствено е упоменал, че са нарушени принципите на „ икономичност, ефикасност и ефективност“ съгласно европейското законодателство.

Съгласно дефиницията за нередност, такава е всяко нарушение на разпоредби на законодателството на Общността, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало ефекта на щета върху бюджета на Европейския съюз чрез натоварване на общия бюджет с неоправдан разход. Идентична по съдържание е и дефиницията на нередност в член 2, точка 7 на общия за процесния програмен период Регламент № 1083/2006. И двете дефиниции визират нарушение на законодателството на Съюза. В съответствие с решение от 26 май 2016, Neamt, С-260/14 и С-261/14, EU: C: 2016: 360, т. 43 и 44 на Съда на Европейския съюз понятието нередност в член 2, точка 7 от Регламент № 1083/2006, както и в член 1, параграф 2 от Регламент № 2988/95 трябва да се тълкува като отнасящо се и до нарушение на националноправни разпоредби, приложими по отношение на подкрепяните от структурните фондове операции.

Следователно, за да е налице нередност трябва да е нарушена конкретна разпоредба на правото – на националното или на Съюза. Съответно, всяко нарушение, за да бъде доказано, трябва органът да посочи конкретната правна норма и фактите, които счита, че доказват установения в хипотезата на правната релевантен юридически факт.

Административният орган следва да посочи конкретни нарушения при изпълнението на сключения договор. УО е квалифицирал нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОП (отм.), съгласно който обществените поръчки следва да бъдат възлагани при съблюдаване принципите на „публичност и прозрачност; свободна и лоялна конкуренция; равнопоставеност и недопускане на дискриминация.“. В решението за налагане на ФК не става ясно с какво фактическата обстановка кореспондира с нарушение на цитираната норма, имайки предвид, че при възлагане па обществени поръчки възложителите действат преимуществено при условията на обвързана компетентност, а цитираната норма няма конкретно самостоятелно приложение, т. е. следва да бъде обвързана с друга материалноправна норма.

Без да е посочена конкретно нарушената разпоредба, която регламентира задължение на възложителя, при осъществяването на което той не е спазил визираните в чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.) принципи, не е налице релевантно правно основание за твърдяното от фактическа страна нарушение.

Визираните в чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.) принципи са основни, но както изрично е посочено в самата разпоредба обществените поръчки се възлагат при условията и по реда на този закон в съответствие с тези принципи. Следователно принципите са това, което следва да бъде преценявано дали се спазва при всяка конкретна дейност (действие, бездействие, акт) на възложителите при възлагане на обществените поръчки. Принципите сами по себе си не могат да бъдат нарушение извън конкретната дейност (действие, бездействие, акт) на възложителя. Тяхното нарушаване винаги е в контекста на извършването на регламентирана от закона дейност. Това значи, че за да се достигне до извод за нарушение на принципите трябва да е налице конкретна дейност на възложителя или конкретен негов акт, осъществен в нарушение на законовите изисквания, който е довел до нарушаване и на принципите на закона.(в този смисъл е практиката на ВАС: Решение N 2409/22.02.2021г. по адм. д. N 8481/2020г.; Решение N 9876/30.09.2021г. по адм. д. N 6237/2021г.; Решение N 11470/11.11.2021г. по адм. д. N 7644/2021г.).

Алинея 1 на чл. 2 ЗОП съдържа само принципите, които правните субекти трябва да спазват при провеждане на обществените поръчки, а това значи, че самостоятелно чл. 2, ал. 1 ЗОП не може да бъде нарушена. Нормите, които съдържат принципи, не съдържат хипотеза, диспозиция, санкция, а стандарт, който трябва да бъде спазван, защото законодателят е приел, че чрез него гарантира спазването на справедливостта, на морала или на друга обществена ценност. Те са решаващ аргумент при формулирането и действието на правните норми, което значи и при преценката за тяхното нарушаване, но те не могат самостоятелно да бъдат нарушени.

В случая няма конкретна правна норма, която органът да сочи като нарушена, за да може съдът да извърши контрол за законосъобразност на приетото от него. Сочените от органа факти не се субсумират директно в чл. 2, ал. 1 ЗОП, защото тази разпоредба съдържа правни принципи, а не конкретно правило за поведение.

Законодателят е поставил конкретни изисквания към всеки един от елементите в процедурата по възлагане на обществена поръчка и именно тях органът трябва конкретно да посочи като нарушени. Фактът, че нарушението на всяко едно от изискванията по принцип води до нарушение на основните принципите за осъществяване на обществените поръчки не освобождава органа от необходимостта да конкретизира всяко нарушение. Конкретиката на акта предопределя и конкретен обективен контрол за законосъобразност, осъществяван от съда. Липсата на конкретика води до неефективност на съдебния контрол.

Видно от изложеното соченото от органа правно основание на твърдяното нарушение – чл. 2, ал. 1 ЗОП (отм.) не може да бъде годно правно основание за сочените фактически основания.

Това прави оспорения акт материално незаконосъобразен.

Първоинстанционният съд като не е установил тази незаконосъобразност на акта е направил неправилен извод за съответствието на акта с изискванията на чл. 146, т. 4 АПК.

Обжалваното съдебно решение е постановено в противоречие с материалния закон. Същото следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменено оспореното решение на органа.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.143, ал.1 от АПК , направеното искане за присъждане на сторените разноски за двете инстанции следва да бъде уважено и ДФ“ Земеделие“ следва да бъде осъден да заплати същите. Видно от доказателствата по делото, разноските са в размер общо на 4 100 лв., от които 700лв.- договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за първа инстанция и по 1700лв. – внесена държавна такса пред АС - Перник и съответно пред ВАС.

Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 вр. с чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение N 158/ 02.08.2021г., постановено по адм. дело N 281/2021г. по описа на Административен съд - Перник и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Решение за налагане на финансова корекция № 01-0800/2683/17.02.2021 г., коригирано с Решение № 03-РД/878/12.03.2021 г. , издадени от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА.

ОСЪЖДА Държавен фонд „ Земеделие“- РА да заплати на община Земен, област Перник, Булстат[ЕИК], седалище и адрес: гр. Земен, ул.“ Х. Б. , N 3 разноските пред двете инстанции общо в размер на 4 100/ четири хиляди и сто/ лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов