Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по две

касационни жалби: на П. К. Т. от гр. Ш., чрез адв. Б. Борисов и на зам. директор "ДОУИ" гр. В. при ЦУ на НАП Б. В., представлявана от юрисконсулт Куманова срещу решението от 10.08.2009 г. по адм. д. № 12/2009 г. на Варненския окръжен съд, административно отделение, съответно в частта, в която е отхвърлена жалбата на касатора Тенев и в частта, в която е отменен обжалваният ДРА.

В касационната жалба на физическото лице се поддържат всички отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК и се моли отмяна на решението в тази част.

Касаторът е развил подробни съображения, че съдът неправилно е решил спорния въпрос по делото, отнасящ се до определените му данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ за 2001 г. дали сумите, с които е разполагал бащата на Тенев са били реално вложени в изграждането на процесната сграда в груб строеж, въпреки доказаното от свидетели в процеса предоставяне на парични суми от бащата /К. Т./ на строители на сградата. Пълномощникът му, адв.. Б., претендира присъждане на съдебни разноски.

В касационната жалба на зам. директор на Дирекция "ОУИ" гр. В., отнасяща се до частта на решението, с която е отменен ДРА, в частта му за 2002 г. се поддържа, че съдът не е съобразил, че писмените доказателства, относно произхода на сумите, които лицето Марков твърди, че е предоставил на другата страна в заем са представени след законоустановения срок, а за парите, предоставени в заем от Иванов не са представени доказателства за произхода им.

Счита, че при съпоставяне на получените, декларирани и с доказан произход доходи с разходите, направени от лицето през 2002 г., правилно данъчният орган е определил облагаемия доход и съответно определил данъчно задължение в размер на...