Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Х. Б. Т., непридружаван непълнолетен гражданин на Еритрея, от женски произход, против решение № 4631 от 09.07.2013 г. по адм. дело № 5170 по описа за 2013 г. на Административен съд - София-град (АССГ). Релевира доводи за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че решението е постановено в нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), тъй като административният орган не е изложил подробни аргументи относно сигурността на държавата на произход. Заявява, че липсва произнасяне относно принципа в бежанското право non refoulement - забрана за връщане на чужденеца на територията на държавата, в която е застрашена неговата свобода или живот, уреден в чл. 33 от Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. и възприет от чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. Иска отмяна на обжалваното решение.

Ответната страна - Председателят на Държавна агенция на бежанците (ДАБ) при Министерски съвет на Р. Б., не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Заявява, че първоинстанционният съд е установил, че по отношение на търсещата закрила не съществува реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Приел е още, че не е установено чужденката да е напуснала страната си на произход, поради реална опасност от тежки и лични заплахи срещу живота или личността й като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, поради това обосновано е прието, че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Според решаващия съд,...