Производството по делото е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката.

Образувано е по жалба, подадена от „А. С.” ООД срещу решение № Ц- 33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, ползващи преференциални цени. Решението е оспорено в частта по раздел ІІІ, т. 12. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалноправните норми на Закона за енергетиката, на предписаната от закона форма, при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с целта на закона – основания за отмяна по чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Прави искане решението в обжалваната му част да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, изразява становище за недопустимост на оспорването, поради липса на правен интерес и алтернативно за неоснователност на жалбата. Прави искане за прекратяване на образуваното производство и алтернативно за отхвърляне на оспорването като неоснователно.

Заинтересованата страна – „ЕВН Б. Е.ределение” АД, излага мотивирани доводи за неоснователност на оспорването, поради което прави искане за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на разноски.

По възраженията за недопустимост на производството, поради липса на правен интерес, съдът се е произнесъл с определение по хода на делото от 25.02.2013 г. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради което разглеждането й по същество е допустимо.

За да се произнесе по същество на оспорването съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх. № Е-13-32-5 от 13.09.2012 г. „ЕВН Б. Е.ределение” АД е направило искане за определяне на основание чл. 32,...