Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 405, ал. 7 от КТ.

Образувано е по касационна жалба от управителя и представляващ [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез процесуален представител адвокат В. И от АК П. против решение № 451 / 22.10.2015 г. по адм. дело № 485 / 2015г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу предписание № 173005 / 28.05.2015г. на Дирекция „Инспекция по труда” - Л. по чл. 405а, ал. 4 от КТ. Поддържат се оплаквания за неправилност – поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Ответникът, Дирекция „Инспекция по труда” – Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.

Производството е образувано по жалба на касатора срещу предписание по чл. 405а, ал. 4 от КТ № 173005 / 28.05.2015г. на главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” - Л. въз основа на постановление изх. № 172777 / 28.05.2015г. С него се предписва на [фирма], [населено място] в качеството му на работодател да предложи сключване на трудов договор на Ц. Д. Д. за извършвана от него работа като пътен работник в експлоатирания от [фирма], [населено място] обект "Рехабилитация на общински път Градежница-Глогово, [община] от км 0 + 000 до км 10 + 531.39".

По делото е установено, че е извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на посочения обект като фирмата работодател е била предварително уведомена за нея. От гласни доказателства и приложените писмени такива се установява, че работникът Д. е намерен в обекта да извършва дейност в кръга на дейност на работодателя в рамките на работно време, възнаграждение и почивка, с организация на работа от [фирма], [населено място] и негови материали, машини и съоръжения и работно облекло. Отношенията между Д. и дружеството са определени като такива по трудово правоотношение, тъй като са установени елементите на такова правоотношение. Представения граждански договор съдът обосновано е приел, че не отговаря на характера на посоченото в него правоотношение и законосъобразно е отхвърлил оспорването на предписанието за сключване на трудов договор.

Съгласно разпоредбата на чл. 405а от КТ когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В това постановление се установява началната дата на възникването на трудовото правоотношение. Въз основа на това постановление - ал. 4 контролните органи на инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор и ако такъв не бъде сключен постановлението замества трудовия договор и той се смята за сключен за неопределено време при пет дневна работна седмица и 8 часов работен ден.

В настоящият случай се оспорва даденото предписание за сключване на трудов договор като е приложено постановлението за обявяване на съществуването на трудово правоотношение. На преценка пред съда по издаденото предписание подлежат всички факти, относими към съществуването на трудово правоотношение, констатирани в постановлението по чл. 405а, ал. 1 КТ, както и предпоставките за издаване на предписанието по чл. 405а, ал. 4 КТ. Съществуването на трудово правоотношение е правен извод вследствие преценка на фактите налице ли е организация на работа от работодателя, с негови машини и съоръжения, инструменти и работно облекло, технологичен процес, ръководен от негов специалист (технически ръководител), работно време и почивки като работникът само предоставя работната си сила и няма собствена материална база, инструменти и собствена преценка за времето на работата и организация на работния процес. О.а по гражданския договор би следвало да предполагат уговорен резултат от извършената работа, какъвто в настоящия случай не е налице. Установено е по безспорен начин, че работникът предоставя работната си сила, а представения граждански договор не отразява действителните отношения между него и работодателя, поради което съдът правилно е извел извод за съществуването на трудово правоотношение, до каквито изводи е достигнал и административният орган, издал атакуваното предписание.

При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 451 / 22.10.2015 г. по адм. дело № 485 / 2015 г. на Административен съд - Плевен. РЕШЕНИЕТО е окончателно.