Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Г. Д. Д., чрез адв. М. К обжалва решение № 1353 от 02.07.2015г. на Административен съд, [населено място], постановено по адм. дело № 228/2015г., с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 261300431/09.04.2013г. на орган по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с решение № 630/24.06.2013г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно – осигурителна практика, [населено място].

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е спазил указанията на горната инстанция, дадени в решението по адм. дело № 3186/2014г. Касаторът счита за неправилен изводът на съда, че органите по приходите са доказали основания за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 ДОПК. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. Претендират се разноски.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване данъчно – осигурителна практика", [населено място], чрез процесуалния си представител юрк. М. Г изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Г. Д. Д. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2011г. в размер на 2495.48 лева и съответните лихви...