Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на „УСТРА-КОМПЛЕКТ”ООД-гр. Кърджали ЕИК[ЕИК] срещу решение № 269 от 20.11.2020 г. по в. т.д. № 496/2020 г. на АС - Пловдив, с което е потвърдено решение № 66, постановено на 27.03.2020 г. по т. д. 43/2019 г. на Окръжен съд–Кърджали, в обжалваните пред ПАС части, с които дружеството-касатор е било осъдено да заплати на Н. Д. Н. ЕГН: [ЕГН] сумата 200 900 лева, представляваща равностойността на неговия дял от имуществото на дружеството към 31.05.2019 г. на основание чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Решението се обжалва и в частта за присъдените разноски.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - чл. 125 ал. 3 от ТЗ.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че правният въпрос от значение за спора е решен в противоречие с практика на ВКС по чл. 290 ГПК – основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК и очевидна неправилност по чл. 280 ал. 2 ГПК.

Ответникът по касационната жалба Н. Д. Н., в писмен отговор от процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност и за липсата на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски в размер на 4500 лева-адв. в.ие.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и цената на иска е над 20 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови обжалваното решение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици при прекратяване, включително по реда на чл. 125, ал. 2 от ТЗ, на участието на съдружник в дружество с ограничена отговорност, се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. В случая този вид счетоводен баланс следва да бъде изготвен от ответното дружество към датата 31.05.2019 г., тъй като безспорно участието на ищеца като съдружник в ООД е прекратено при условията на чл. 125, ал. 2 от ТЗ на датата 28.05.2019 г. Съгласно данните в ТРРЮЛНЦ, към датата на подаване на исковата молба в съда 21.06.2019 г. последният обявен ГФО на дружеството е този за 2017 г., обявен на 28.09.2018 г., а ГФО на ответното дружество за 2018 г. е обявен на 8.01.2020 г., като заявлението е подадено на 27.06.2019 г.

Съгласно съдържанието на нотариалната покана, представена в копие с исковата молба, изпратена от него до дружеството на 28.02.2019 г. и връчена на същата дата, с нея ищецът не само отправя до дружеството предизвестието по чл. 125, ал. 2 от ТЗ за прекратяване на участието си в ООД, но заявява и искане за предоставяне в петдневен срок от получаване на поканата на счетоводен баланс и други посочени документи (включително счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, оборотна ведомост, всички те към 31.12.2018 г., както и тези документи към края на месеца, в който е изтекло тримесечното предизвестие, както и приложенията към ГФО за 2018 г.), които да послужат за база за определяне на размера на дължимата му от дружеството сума с оглед правото му да получи паричната равностойност на неговия дружествен дял съобразно чл. 125, ал. 3 от ТЗ. Не се установява ответното дружество да е предоставило на ищеца тези документи преди датата 5.09.2019 г., когато с отговора на исковата молба ответникът представя съставения от него временен баланс към датата 31.05.2019 г., както и счетоводен баланс към 31.12.2018 г. От страна на ищеца с допълнителната искова молба от 08.10.2019 г. двата баланса са оспорени като недостоверни и изготвени в нарушение на ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти. Видно от заключението на в. л. по СчЕ от 03.02.2020 г, чистият актив или чистата стойност на имуществото на дружеството според изготвения от ответника баланс към 31.05.2019 г. е 202 000 лева. Видно от заключението на вещото лице от 28.02.2020 г., изготвено по искане на ищеца, прието в съдебното заседание на окръжния съд на 9.03.2020 г., при изготвения от вещото лице счетоводен баланс към 31.05.2019 г. с пренесени данни за предходен период от баланса към 31.12.2018 г. относно добавяне като очаквани такива на отписаните вземания на стойност 372 000 лева, размерът на нетния капитал е 574 000 лева. Според съда, основният спор е за това, дали размерът на дела на ищеца следва да се изчислява при размер на активите на дружеството 574 000 лв., каквото е становището на ищеца, или такъв дял не се дължи, евентуално - следва да се изчисли при размер на активите 202 000 лв., каквото е становището на ответника.

Изложени са следните съображения по спора: Съгласно нормата на чл. 24 от ЗСч. финансовите отчети трябва да представят вярно и честно имущественото и финансовото състояние и финансовите резултати от дейността на предприятието, паричните потоци и собствения капитал, като вярното и честно представяне изисква достоверно показване на ефектите от операциите, други събития и условия в съответствие с определенията и критериите за признаване на активи, пасиви, приходи и разходи, заложени в приложимите счетоводни стандарти, като освен това съдържанието на финансовите отчети трябва да е ясно и разбираемо. Според съда, данни, които не отговарят на изискванията на чл. 24 от ЗСч., не могат да служат за определяне равностойността на дружествения дял на съдружник с прекратено членствено правоотношение при условията на чл. 125, ал. 3 от ТЗ, независимо от конкретната причина за това, поради което при установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометиращи нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл. 125 от ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертиза на вещо лице.

Съгласно заключението на в. л. СчЕ от 3.02.2020 г., за коректни са възприети салдата за предходен период по счетоводния баланс към 31.12.2017 г. при сравнение с финансовите отчети за 2016 г. Видно от същото заключение, в междинния счетоводен баланс към 31.05.2019 г. липсва предходен период, с което е нарушен принципа на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСч., не са спазени и изискванията на чл. 54 от ТЗ началният баланс за всяка година да съответства на заключителния баланс от предходната година. Видно от същото заключение, вещото лице е поискало главната книга и оборотната ведомост за периода 1.01.2018 г.- 31.12.2018 г., както и разгърнати финансови отчети за периода и констатира намаление на вземанията в баланса и големия размер извънредни разходи в отчета за приходи и разходи, съпоставени с 2017 г., като установява, че те отразяват отписани вземания на дружеството от свързани лица в размер на 234 201, 72 лева. Според вещото лице, междинният счетоводен баланс към 31.05.2019 г. ведно с приложенията отразява вярно имуществото състояние на ответното дружество към тази дата, сравнено с одиторски доклад, който му е бил представен, но не е изготвен в съответствие със ЗСч., пренебрегвайки чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСч., като не се основава и не отразява предходната година, липсва последователност на представянето и сравнителна информация през следващите отчетни периоди с цел постигане на сравнимост на счетоводните данни и показатели на финансовите отчети, стойностна връзка между начален и краен баланс, като данните на финансовия отчет в началото на текущия период трябва да съвпадат с данните в края на предходния отчетен период. Следователно, приема съдът, при изготвянето от дружеството на баланса към 31.05.2019 г. е допуснато нарушение на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 2 и т. 5 от ЗСч. и на чл. 54 от ТЗ. Установява се и че в сравнение с непосочения от дружеството в баланса от 31.05.2019 г. предходен период е налице разминаване относно вземанията в баланса и големия размер извънредни разходи в отчета за приходи и разходи, съпоставени с 2017 г., което се дължи на отписване като погасени по давност на вземания на дружеството в посочените от вещото лице значителни размери – съответно, 137 756, 70 лева и 234 201, 72 лева. Според съда, задължение на дружеството е да изготви баланса към 31.05.2019 г. при спазване на всички изисквания на Закона за счетоводството и на съответните счетоводни стандарти. Съответно, негово е и задължението да установи с оглед заявеното надлежно от ищеца оспорване на балансите към 31.12.2018 г. и към 31.05.2019 г., че е изпълнил това свое задължение, като установи, защо в тези баланси не фигурират вземанията му от двете дружества, които безспорно са фигурирали както в баланса към 31.12.2017 г., така и в балансите, изготвяни във времето 5 години назад. Според съда, при недоказване от страна на дружеството, което е предприело това отписване на значителни свои вземания, да са налице законови основания за това, като се посочи конкретно какви са те и се представят съответни доказателства за установяване на погасяване на вземанията по давност, следва да се приеме, че отписването е направено неоснователно, незаконосъобразно и с цел увреждане на законния интерес на ищеца да получи съответно плащане при условията на чл. 125, ал. 3 от ТЗ. За неоснователно е счетено становището на ответното дружество, че по делото е установена липса на причина за включването на тази отписани вземания в баланса на дружеството предвид липса на първични счетоводни документи за тези вземания, защото в случая ответното дружество не се позовава на грешно изготвени баланси в годините преди 2018 г., нито установява наличие на такова грешно съставяне, нито представя доказателства да е коригирало грешка съгласно съответен счетоводен стандарт, а отписва вземания поради твърдяно от него основание погасяване на вземанията по давност и с оглед на това е направена и промяната в баланса към 31.05.2019 г., съответно, и в баланса към 31.12.2018 г. Ето защо, според въззивния съд, няма липса на основание за изключване на въпросните вземания в счетоводството на ответника, поради което същите следва да се вземат предвид при преценка на размера на дела в капитала на ищеца, след като са фигурирали в предходен период. След като ответното дружество твърди, че задължението му към напусналия съдружник следва да се уреди с приемане, че е налице основание да се отпишат тези значителни по размер вземания, именно в негова тежест е да установи този изгоден за дружеството факт. От страна на ответника обаче нито се твърди, нито се установява защо дружеството е приело, че следва точно в балансите, представени след напускането на съдружника -ищец и надлежно оспорени от него с допълнителната искова молба, да се направи промяната относно погасяване на вземанията по давност и именно това процесуално поведение на ответника е и пречка да се извършат проверка и преценка дали при отписването на вземането са спазени законови изисквания както с оглед разпоредбите на ЗЗД, така и с оглед изискванията на ЗСч. и съответни счетоводни стандарти.

Допълнително са изложени аргументи, че дружеството не може, при това след напускането на съдружника-ищец, да отпише вземанията си по свое усмотрение, а следва да заяви обстоятелствата, които му дават основание за това, ако има такива, и да спази съответния счетоводен стандарт (например, според изискването на т. 11.1 от СС 32-Финансови 22 инструменти предприятието отписва финансовите си инструменти единствено когато договорените права и задължения по тях бъдат погасени, включително поради изтичане на срока за реализирането им). В случая не са налице представени по делото доказателства, въз основа на които дружеството да установи, че вземанията са несъбираеми като погасени по давност и че то е действало в съответствие със съответен счетоводен стандарт, който също следва да посочи. Според съда, при тези обстоятелства определянето на вземането на ищеца по чл. 125, ал. 3 от ТЗ не може да стане въз основа на оспорения от него баланс към 31.05.2019 г., който е съставен от ответника без ищецът да може да въздейства по какъвто и да е начин при съставянето му, представен е от ответника вече в хода на процеса, верността му е оспорена от ищеца и се установява при проверката от съда, че това оспорване е основателно.

След като представеният от ответника баланс към 31.05.2019 г. не установява реално активите на дружеството и след като ищецът е оспорил верността на двата представени от ответника баланси като частни свидетелстващи документи и това оспорване се установява да е основателно, то равностойността на дружествения дял на напусналия съдружник-ищец следва да се определи въз основа на т. нар чист актив (без собствения капитал, резерви и финансов резултат), установен съгласно заключението на в. л. по СчЕ от 28.02.2020 г. Според него, при изготвянето на счетоводен баланс към 31.05.2019 г. с включване на отписаните вземания не като отписани, а като очаквани, тяхната обща стойност 372 000 лева се посочва в Група II, раздел В на актива като други вземания, където са били посочени през 2017 г. Видно от същото заключение, след тази промяна нетния капитал, т. е. чистия актив на дружеството, е в размер на 574 000 лева. С оглед на това вземането на ищеца по чл. 125, ал. 3 от ТЗ е в определения в обжалваното пред АС-Пловдив решение размер от 200 900 лева, с оглед на което, въззивният съд е счел обжалваното съдебно решение за правилно в обжалваните негови части.

В изложение на основанията за допускане до касационно обжалване, жалбоподателят сочи като обуславящи изхода по спора въпроси, които обобщено се свеждат до:1. критериите, по които се преценява редовността на оспорения междинен баланс, с оглед последиците по чл. 125 ал. 3 ТЗ, 2. за доказателствената тежест относно това, на какво основание са били вписани в последния ГФО вземания на дружеството като съществуващи активи на същото, в случаите когато в последствие в междинния баланс са били отписани като такива и 3. следвало ли, в такъв случай, съдът служебно да постави този въпрос на в. л. по ССчЕ.

Съгласно т. 1 от ТР 1 ВКС ОСГТК от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1 /2009 г., за да е налице основание за допускане на касация по смисъла на чл. 280 ал. 1 от ГПК следва жалбоподателят да формулира един или няколко правни въпроси, които да са от значение за изхода на спора и които да попадат в една от хипотезите по т. т. 1-3 на чл. 280 ал. 1 от ГПК. От значение за изхода на спора са въпросите, включени в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и обуславящи правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе, дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора.

В случая, по първия от така формулираните въпроси е налице съдебна практика на ВКС формирана по реда на чл. 290 ГПК, с която въззивният съд се е съобразил напълно: Р №71 от 18.12.2017 г. по т. д. № 2899/2015 г. на Второ т. о. на ВКС. В последното, съставът на ВКС приема, че достоверността на финансовия отчет, респективно – на счетоводния баланс, е от водещо значение за имуществените последици в хипотезата на чл. 125 ал. 3 ТЗ, а редовността на воденото счетоводство е гаранция за достоверността на информацията, изнесена в баланса. При установена нередовност на записванията относно балансовата стойност на активите, компрометираща нейната достоверност, равностойността на дружествения дял по чл. 125 ал. 3 ТЗ следва да се определи въз основа на нов, коректно съставен баланс, като за целта се използва експертизата на вещи лица.

Следователно по този въпрос не е налице основание за допускане до касация, съгласно чл. 280 ал. 1, т. 1 от ГПК: противоречие в произнасянето по релевантния за изхода на спора правен въпрос на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС.

Останалите два въпроса са по правилността на съдебното решение, а не по тълкуването на конкретна разпоредба, с оглед извличането на съдържащата се в нея правна норма. Отговорите им изискват навлизане по същество на спора, с оглед фактическата му и процесуално-правна конкретика, което не влиза в правомощията на ВКС във фазата на преценка на основанията за допускане на касационно обжалване.

С оглед изложеното, съдът намира, че въззивното съдебно решение не следва да се допусне до касационно обжалване.

В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените от него разноски в размер на 4500 лева-платено възнаграждение за процесуално представителство пред ВКС по настоящото дело, поради наличието на доказателства за направата на такива в приложените към отговора на КЖ: договор за правна защита и съдействие и извлечение от разплащателна сметка и списък по чл. 80 ГПК.

Водим от горното, настоящият съдебен състав

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 269 от 20.11.2020 г. по в. т.д. № 496/2020 г. на АС - Пловдив

ОСЪЖДА „УСТРА-КОМПЛЕКТ”ООД-гр. Кърджали ЕИК[ЕИК] да заплати на Н. Д. Н. ЕГН: [ЕГН] направените в настоящото производство разноски в размер на 4500 лева.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.