О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 60790

гр. София, 06.12.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Ф

ЧЛЕНОВЕ: 1. В. П

2.Д. П

при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр. д.№ 2469 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г. против решение № 261465/04.03.2021 г., постановено по гр. д.№ 15981/2019 г. от ІІ“г“ състав на СГС.

Ответникът оспорва касационната жалба, с писмен отговор.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваното решение, СГС е приел, че предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД е основателен частично и е потвърдил решението на СРС за сумата от 9061, 06 лева, като за разликата до присъдения от СРС размер е отменил решение и е отхвърлил иска.

Съдът е приел, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗПК от 2006 г./отм./, но приложим към датата на сключване на процесния договор за кредит от 29.09.2006 г., а именно на това основание по чл. 7, т. 6, т. 8, т. 10 и т. 14 от ЗПК от 2006 г./отм./, при което съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗПК от 2006 т./отм./ се счита за недействителен. Посочено е, че нищожността на клаузата за лихвения процент - възнаграждението за ползваната парична сума, не може да се замести от размера на законната лихва. Съдът е приел, че в действащото законодателство липсват императивни норми, с които да може да бъде заместен размера на нищожната възнаградителна лихва, поради което...