О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№31

ГР. София, 22 януари 2021 г.

Върховният касационен съд на Р. Б, трето гр. отделение, в закрито заседание на 9.12.20 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №2861/20 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационните жалби на Прокуратура на РБ и Столична дирекция на вътрешните работи / СДВР/ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №12203/19 г. в частта му, с която двамата касатори са осъдени солидарно да заплатят на Д. Н. и Н. Н. сумата от 15 000 лв. / частичен иск 104 лв./, дължими за периода от 15.10.12 г. / когато е изтекъл предвиденият в чл. 69а, ал. 8 ЗМВР, отм. срок/ до 23.02.17 г. / датата на фактическото връщане на вещта – лек автомобил/ или общо 1591 дни, ведно със законната лихва върху присъдената сума и сторените деловодни разноски. Присъдената главница е обезщетение за пропуснати от ищците ползи от лишаването им от ползването на собствения им лек автомобил, предаден доброволно на инспектор от СДВР на 30.08.12 г., за извършване на проверка по посочената преписка на СДВР.

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и са допустими.

За допускане на обжалването касаторът Прокуратура на РБ се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставя като значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото правния въпрос: Допустимо ли е да се претендира обезщетение за вреди от производство, което е надхвърлило установените срокове по НПК и когато е...