Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на Митница „В.“ против решение № 2391 от 13.11.2015 г., постановено по адм. дело № 2978/2015 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отменено негово решение № А-332/10.07.2015 г., преписката е върната на административния орган за произнасяне по същество на отправеното искане за възстановяване на акциз и Митница „В.“ е осъдена да заплати на [фирма] направените по делото разноски.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение, включително в частта му, с която Митница „В.“ е осъдена да заплати на [фирма] направените от тях разноски като възражението за прекомерност от административния орган е прието от съда за неоснователно. Претендира се присъждане на разноски и за настоящето касационно производство.

Ответникът - [фирма] в писмен отговор излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка на допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, а по същество за неоснователна.

С обжалваното решение съдът е отменил решение № А-332/10.07.2015 г. на началника на Митница В., потвърдено с решение № Р-416/32-175712 от 02.09.2015 г. на директора на Агенция „Митници”, с което е отказано възстановяване на платен акциз на [фирма] за продадени на...