Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], против решение № 5640 от 31.08.2015 г. по адм. д. № 10027/2014 г. на Административен съд – София град. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдът неправилно е заключил, че промените в отчетната стойност на процесните имоти следва да бъдат отразени при определяне на такса битови отпадъци към 1-ви януари на следващата година. Неправилно е приложена разпоредбата на чл. 66 и чл. 68 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ)(ЗМДТ). Иска отмяна на обжалваното решението и постановяване на друго, което да измени ревизионния акт в обжалваната част, като намали установените задължения за ТБО за годините 2011, 2012 и 2013 до размерите, посочени в заключението на вещото лице по СИЕ. Претендира разноски.

Ответната страна кметът на Столична община, намира касационната жалба за неоснователна. Твърди, че чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 19, ал. 1 във вр. ал. 4 от ЗМДТ следва да намерят приложение в конкретния случай. Промяната на отчетната стойност на имотите през текуща година се отразява счетоводно към датата на изготвяне на счетоводния баланс и годишен финансов отчет към 31 декември на текущата година и проявява своето действие от 1 януари на следващата година.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдебното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон, тъй като разпоредбата на чл. 68 от ЗМДТ съдържа забрана за промяна на първоначалните параметри, зададени при определяне и размер на задължението за ТБО в течение на годината.

Върховният административен съд, VІІ отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 5640/31.08.2015 г. по адм. д. № 100027/2014 г. по описа на АССГ, е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Ревизионен акт(РА)№ МДТ-РД—01-07-39/03.06.2014 г. на началник отдел и главен инспектор при отдел „Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване” на дирекция „Приходи и администриране на местни данъци и такси” (ПАМДТ) при Столична община, мълчаливо потвърден по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК от кмета на Столична община, в частта, в която са установени задълженията на дружеството за ТБО за 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Приел е, че оспореният РА е издаден от материално компетентен орган, в предписаната от закона форма. За да постанови ткози резултат съдът е изложил следните съображения:

Търговското дужеството е собственик на недвижимите имоти, предмет на ревизията:

1. Нежилищен имот - земя (Урегулиран поземлен имот с площ по скица от 2418 кв. м., съставляващ УПИ III-1706, кв. 90 по плана на [населено място], м. „Изток”, целият имот съставляващ УПИ I-1699, УПИ III-1706, УПИ VIII-1699, квартал 90 с обща площ от 8930 кв. м.), придобит съгласно документ за собственост нотариален акт № 172, том 1, рег. № 5364, дело № 143 от 17.04.2007г. за покупко-продажба на недвижим имот. В ПАМДТ за имота е открита партида М83 по подадена декларация вх. № 14-00-09/083/17.03.2008г., с посочена отчетна стойност 9 779 150 лева, ведно с включени разходи по придобиване имота от 842 9621 73 е общо 9 987 524, 15 лв.

За имота са подадени коригиращи декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ: вх. № 7207/2746/07.06.2013г., с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с отчетна стойност 6 753 272, 05 лева и вх. № 7207003326/18.10.2013г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с отчетна стойност 7 340 052, 58 лева, които са от значение за следващия данъчен период.

Останалите декларации са по чл. 23, ал. 1 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община(НОАМТЦУПСО), за вида и броя на съдовете за съхранение на битови отпадъци, които ще се ползват през годината, както следва: декларация № 2600-887/12.11.2010 г., № ДП-2-909/09.11.2011 г. № ДП-2-369/26.10.2012г. - един брой съдове тип бобър, 1100 литра, при честота на извозване 1 път седмично. В резивиоонния акт тези декларации сда взети предвид.

Съгласно решения на Столичен общински съвет за 2011, 2012 и 2013 г. за нежилищни имоти на предприятия и предвид чл. 23, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НОАМТЦУПСО, ТБО включва освен заявените контейнери и компонента такса за поддържане чистотата на територията за обществено ползване както следва : за 2011 г.- 3.5%о, 2012 г. – 3.4 %о и за 2013 г.- 3.4 %о, върху отчетната стойност на имота, по арг. от чл. 23, ал. 4 от НОАМТЦУПСО. За имот по партида М83 размерът на ТБО, определен от ревизиращия орган и е потвърден от първоинстанционният съд: а)за 2011 г.- 9 987 524, 15 лв. х 3, 5 %о = 34 956, 33 + 1 300= 36 256, 33 лв., внесени 35 527.03 лв., сума за довнасяне 729, 30 лв., б) за 2012 г. - 7 715 528, 58 лв. х 3, 4 %о = 26 232, 80 + 1 340= 27 572, 80 лв., внесени 34 589, 11 лв, сума за възстановяване 7016, 31 лв. и в) за 2013 г. - 7 111 801, 31 лв. х 3.4 %о = 24 180, 12 + 1 340= 25 520, 12 лв., реално внесени са 26 072, 96 лв., сума за възстановяване 552, 84лв.;

2. Нежилищен имот - земя и сгради - урегулиран поземлен имот с площ по скица от 6052 кв. м., съставляващ УПИ I-1699, кв. 90 по плана на [населено място], м. „Изток” и УПИ VIII-1699 с площ от 460 кв. м., обособен от УПИ I-1699 през 2012 г., целият имот съставляващ УПИ I-1699, УПИ III-1706, УПИ VIII-1699, квартал 90 с обща площ от 8930 кв. м., ведно с изградени нежилищни сгради с обща ЗП от 2554 кв. м., находящ се в [населено място], м. „Изток“, придобит съгласно нотариален акт № 173, том I, рег. № 5366, дело № 144 от 17.04.2007г., за покупко-продажба на недвижим имот. За имота е открита партида М84 по подадена декларация вх. № 14-00-09/084/17.03.2008г., като земя и сгради общо с декларирана отчетна стойност от дружеството в размер на 24 839 041 лв.

За имота са подадени декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ вх. № 7207/2747 / 07.06.2013г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ/коригираща/ с отчетна стойност за земя в размер на 16 902 730, 55 лв. и нулеви отчетни стойности на сградите; вх. № 7207/207003327/18.10.2013г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ/коригираща/ с отчетна стойност за земя в размер на 18 371 380, 58 лв. и нулеви отчетни стойности на сградите; вх. № 7207/2745/07.06.2013г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с отчетна стойност 1 284 741, 58 лева за УПИ VIII -1699(дата на промяна на обстоятелството 30.04.2013 г.); вх. № 7207003328/18.10.2013г. с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с отчетна стойност 1 396 370, 63 лева за УПИ VIII -1699.(дата на промяна на обстоятелството 31.03.2012 г.)

Съдът е взел предвид, че дружеството е подало декларации по чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за имот по партида М84 за 2011, 2012 и 2013 г. за вида и броя на съдовете за съхранение на битови отпадъци.

За имот М84 размерът на ТБО, определен от ревизиращия орган е потвърден от първоинстанционният съд за : а) 2011 г. е 25 891 754, 86 лв. х 3, 5 %о = 90 621, 14 + 1300= 91 921.14лв.,реално внесени 81 236, 64 лв., сума за довнасяне 3684, 50 лв. Обезценка на земя 7 384 791, 74 лв. – л. 171 към 31.03.2011 г. б)за 2012 г.– 20 778 958, 69 лв. х 3, 4%о = 70 648, 46 + 1 340= 71 988, 46 лв. реално внесени 85 792, 74 лв., сума за възстановяване 13 804, 28лв.; Отчетната стойност на разглеждания имот от 6052 кв. м. след оценката към 31.03.2012г. става в размер на 17 800 091, 62, отчетната стойност на УПИ VIII- 1699- 460 кв. м.- 1 352 948. 14 лв., общо отчетна стойност 19 153 039, 76 лв., в)за 2013 г.- 19 153 039, 76 лв. х 3, 4 %о = 65 120, 34 лв. + 1340= 66 460, 34 лв., реално внесени са 64 344, 57лв., сума за доплащане 2 115, 77 лв.

Съдът е обсъдил и приел като доказателство по делото неоспорена съдебно счетоводна експертиза.

Направени са изводи, че годишният размер на таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, която е компонент от ТБО, се определя по отчетна стойност на имота, като извършеното обезценяване има значение при определяне на ТБО за 2012 г., промяната през 2012 г. е от значение за 2013 г. Съдът развива съображения, че след като ТБО се определя в годишен размер, по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ, първоначално зададените параметри, зададени при определяне на размера на задължението не подлежат на промяна през годината. Аргументи са изведени от чл. 68 от ЗМДТ и обстоятелството, че изпълнението на услугите, предоставени от общината се обезпечава от планираните предварително средства.

Решението е правилно и следва да се остави в сила, но по различни съображения.

За да възникне основание за заплащане на такса за битови отпадъци от юридическо лице (предприятие), то е задължено да подаде декларация в определения в чл. 14, ал. 2 от ЗМДТ (чл. 17 ЗМДТ отм. ) двумесечен срок. Съгласно чл. 17 от ЗМДТ отм. , предприятията подават в двумесечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от учредяването на правото на ползване декларация пред общинската администрация по местонахождението му, в която те посочват вида на имота, точното му местонахождение, отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на данъка, както и размера на дължимия данък. На основание така попълнените данни в декларация се определят годишен данък и такса за битови отпадъци. Проверката на фактите може да бъде извършена едва в ревизионно производство какъвто е настоящият случай.

Годишният размер на ТБО, по разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ означава, че местната администрация определя ежегоден, т. е. за всяка година размер на задължението за такса битови отпадъци и това не предопределяне непроменяемостта на размера на таксата през годината. В чл. 23, ал. 4 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община е посочено, че основата за изчисляване на ТБО за недвижим имоти на предприятия е отчетната им стойност. В случая страните спорят относно началния момент, от който променената отчетна стойност на недвижимите имоти следва да се отрази при определяне размера на дължимата ТБО. При определяне на отчетната стойност на имота като дълготраен материален актив е приложим СС 16 – Дълготрайни материални активи, а при обезценка на активи НСС 36 - Обезценка на активи. Направените оценки от 31.03.2011г., 31.03.2012 г. и 30.04.2013 г. са отразени по сметка 202/1 “Обезценка на земи“.

И данък недвижими имоти и такса битови отпадъци представляват публични задължения и декларацията по чл. 14 от ЗМДТ е относима и за двете задължения. Съгласно чл. 19, ал. 3 от ЗМДТ при промяна на данъчната оценка на имота през годината данъкът се определя върху новата оценка на месеца, следващ месеца на промяната, но тази разпоредба не се прилага за нежилищни имоти, които са собственост на предприятията. Това означава, че промяната ще има значение от 1 януари на следващата година. При липсата на специална разпоредба в глава ІІІ на ЗМДТ относно периода, за който е релевантна промяната в отчетната стойност на нежилищни имоти на предприятията, следва да се приеме на основание чл. 46, ал. 2 от ЗНА, че променената отчетна стойност ще се вземе предвид от 1 януари следващата година. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5640/31.08.2015 г. по адм. д. № 10027/2014 г. по описа на АС-София-град Решението е окончателно.