Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кадекс (АПК) във вр. чл. чл. 34б, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност ( ЗННД ).

Образувано е по касационна жалба на Ю. Б. К., нотариус с район на действие Районен съд-гр. В. и по касационна жалба на министъра на правосъдието против решение 9761 от 11.07.2014 г., постановено по адм. дело 9375/2013 г., допълнено в частта за разноските с решение 10948/17.09.2014 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което по жалба на Нотариална камара на РБългария е отменена Заповед ЛС И- 517/28.05.2013г. на министъра на правосъдието.

С влязло в сила определение от 15.12.2014 г. по настоящото дело Петчленният състав на Върховния административен съд е оставил без разглеждане касационната жалба на министъра на правосъдието като просрочена и е прекратил производството по тази касационна жалба.

Производството е продължило по касационната жалба на Ю. Б. К., нотариус с район на действие Районен съд-гр. В..

Касаторът поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се твърди, че съдът е пропуснал да констатира и да вземе предвид, че процесната заповед е издадена в изпълнение задължителните указания в решение на Върховния административен съд, с което е отменена първаначално издадена заповед с постановен отказ по искането за преместване на молителя в друг район на действие като нотариус. Т. се и нищожност поради несъответствие между мотиви и диспозитив, което води до невъзможност да се разбере формираната от съда воля. Неправилно съдът е приел, че преценката на административния орган относно наличието на втората кумулативна предпоставка по чл. 34б, ал. 2 ЗННД важни причини, не съответства на разпоредбата на закона. Изложени са доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения при постановяване на решението и необоснованост на същото. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта на министъра на правосъдието, в случай че съдът приеме, че решението е валидно(а не нищожно) и допустимо, а в случай, че съдът прецени че са допуснати съществени нарушения на съдопроизводството, да върне делото за ново разглеждане от друг тричленен състав с указания съдът да прецени единствено дали министърът при издаване на обжалваната заповед е спазил указанията на предходното решение на Върховния административен съд по спора.

Ответникът по касационната жалба министърът на правосъдието чрез процесуални представители юрк.. Т. и юрк.. К. считат жалбата за основателна.

Ответникът по касационната жалба Нотариална камара на РБългария чрез процесуален представител юрк.. П. оспорва касационната жалба, счита решението за правилно и моли да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия, приема касационната жалба за допустима като подадена в срок от надлежна страна.

Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

Производството пред административния орган министъра на правосъдието е образувано по искане вх. 94-Ю-7/22.06.2011 г. на нотариус Комсалов да бъде преместен от район на действие Районен съд-Велинград в район на действие Районен съд-София.

С първоначална Заповед ЛС И- 701/09.12.2011г., министърът на правосъдието е отказал преместването.

Тази заповед е била отменена с решение 82 от 07.01.2013 г., постановено по адм. дело 3174/2012 г. на Върховния административен съд, трето отделение и преписката е изпратена на министъра на правосъдието за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Решението е оставено в сила с решение по адм. д. 1421/13 г. на Петчленен състав на Върховния административен съд.

В изпълнение на влязлото в сила съдебно решение на Върховния административен съд, министърът на правосъдието е издал Заповед ЛС И- 517/28.05.2013г. , с която на основание чл. 10, ал. 4 и чл. 34б ЗННД:

/ Открива едно допълнително място за нотариус в района на Районен съд-София;

/ Премества нотариус Ю. Б. К. , вписан под 646 в регистъра на Нотариалната камара, от район на действие Районен съд-гр. В. в район на действие Районен съд-София.

Тази хронология на развитото административно и съдебно производство по заявеното искане на нотариус Комсалов за преместването му от район на действие Районен съд-Велинград в район на действие Районен съд-София и преди всичко, постановеното първоначално съдебно решение на Върховния административен съд предопределя развитието и приключване на производството с постановената заповед на министъра на правосъдието, която е в изпълнение на указанията на Върховния административен съд.

Административният орган, след връщане на преписката от съда за ново произнасяне е задължен да изпълни указанията на съда, за което процесната заповед следва да се преценява в този аспект дали при издаването й са спазени указанията на Върховния административен съд по тълкуване и прилагане на относимите материалноправни разпоредби.

Неизпълнението на съдебно решение от страна на административния орган е свързано с административно-наказателна отговорност на административния орган, съобразно специалните разпоредби на АПК и на материалния закон.

Тези обстоятелства, при които е постановена заповед ЛС И- 517/28.05.2013г. на министъра на правосъдието не са отчетени от тричленния състав на Върховния административен съд, постановил решението предмет на настоящата касационна жалба.

В хода на административното, а впоследствие и в първоинстанционното съдебно производство са събрани всички относими към предмета на спора доказателства.

От тях е установено, че касаторът Ю. К. е нотариус, вписан с рег. 646 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие РС-гр. В., въз основа на Заповед 1316/29.09.2008 година на министъра на правосъдието.

Към момента на встъпване като нотариус с район на действие Районен съд-Велинград, нотариус Комсалов е имал сключен граждански брак от 29.06.2006 година, но със съпругата си не са имали деца. Две деца са им се родили впоследствие.

Във връзка с постъпилата молба на нотариус Комсалов, министърът на правосъдието е отправил искане до Нотариалната камара да посочи броят на незаетите места за нотариуси в район на действие Районен съд-София и да изрази становище по искането за преместване.

С писмо рег. 94-Ю-7/26.09.2011 г. председателят на Съвета на нотариусите е посочил, че в район на действие на Районен съд-София има 5 бр. свободни места за нотариуси, от които 4 бр. от заличени нотариуси, поради влезли в сила присъди и 1 бр., поради пенсиониране.

С писмо рег. 94-Ю-7/14.11.2011 г. Съветът на нотариусите изразява становище, че не възразява нотариус Комсалов да бъде преместен.

Правното основание за преместване е по чл. 34б, във вр. с чл. 10, ал. 5 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност(ЗННД) от района на РС-Велинград в района на РС София. Искането е обосновано със следните важни причини: постоянно местоживеене в собствено жилище в гр. С., син на една година, родил се след четири неуспешни бременности на съпругата му, служебна ангажираност на съпругата му като съдия в Софийски районен съд и невъзможност същата да се премести с детето във Велинград предвид необходимостта от висококвалифицирана педиатрична грижа за дългоочакваното първородно дете; нецелесъобразност детето на тази ранна възраст да пътува често до Велинград, което пък от своя страна лишава молителя от участие в отглеждането му, необходимостта да продължи изпълнението на професионалните си задължения във Велинград обрича семейството на молителя на дълготрайна раздяла, а него самия - на невъзможност да изпълнява задълженията си на баща и пълноценно да участва в грижите за сина си.

В подкрепа на твърденията са представени съответните писмени доказателства.

В хода на административното производство е установено наличието на първата предпоставка по чл. 34б, ал. 1 ЗННД за преместване на нотариус в друг район открито място по чл. 10 от ЗННД в района, в който желае да бъде преместен, в случая на РС-София.

Със свое писмо вх. 94-Ю-7/14.11.2011г. Нотариалната камара, след запознаване с молбата на Комсалов за преместване и приложените към същата доказателства, е изразила съгласие с така поисканото преместване.

Назначената като помощен орган към министъра на правосъдието комисия по чл. 34б от ЗННД след като е разгледала заявлението за преместване на Комсалов, обсъдила е представените от него и служебно събраните доказателства е предложила на административния орган да остави без уважение заявлението му за преместване, за което се е мотивирала.

Мотивите на Комисията изцяло са инкорпорирани в издадената и оспорена впоследствие заповед на министъра.

В нея административният орган е обосновал отказа си с липсата на втората от двете, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 34б от закона материалноправни предпоставки, обуславящи уважаване на искането за преместване, че липсват важни причини за преместването, а изложените от молителя житейски причини съпътстват повечето семейства отглеждане на дете и служебна ангажираност на двамата родители и не обуславят пълна или частична невъзможност Комсалов да упражнява нотариални функции в гр. В. и нямат изключителен характер по смисъла на закона.

При първоначалното оспорване на отказа за преместване, първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на издадената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и като резултат е отменил Заповед ЛС И- 701/09.12.2011г. на министъра на правосъдието. За да постанови този правен резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и по конкретно по отношение втората субективна предпоставка наличие на важни причини, налагащи това преместване, както и че не е съответна на целта на закона, за което подробно се е мотивирал. С това решение съдът е изпратил преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на съдебното решение, съобразно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона.

Така постановеното решение, влязло в сила, е задължително за административния орган и същият е следвало да тълкува и приложи закона, съобразно дадените указания. Спорът е бил правен и се съсредоточава относно това доколко посочените от Комсалов причини са важни по смисъла на чл. 34б, ал. 2 ЗННД и може ли съдът да упражнява контрол на преценката на административния орган относно важността на причините в рамките на оперативната му самостоятелност.

Безспорно заповедта на министъра на правосъдието по чл. 34б ЗННД като индивидуален административен акт се издава при условията на предоставена му като орган по преместването оперативна самостоятелност и на общо основание подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, а и този контрол в конкретния случай не е изрично изключен със закон. Предоставената от закона възможност за преценка трябва винаги да бъде използвана в рамките на закона и в изпълнение на неговата цел. Отклонението от това правило води до превратно упражняване на власт, а нарушаването на изискванията за упражняване на оперативната самостоятелност прави акта несъответен на целта на закона, което представлява отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК, съобразно мотивите на отменителното решение на Върховния административен съд.

В съответствие с приложимото право съдът е упражнил контрол за законосъобразност на преценката на административния орган относно посочените в заявлението за преместване на нотариуса важни причини. Изводите на съда кореспондират не само на правната, но и на житейската логика, която очевидно е съобразена от законодателя с дефинирането на понятието важни причини чрез ал. 2 на чл. 34б (Нова - ДВ, бр. 41 от 2011 г., в сила от 1.07.2011 г.) ЗННД. Посочените семейни причини с оглед многообразието и интензитета им в личен, социален и професионален аспект, в конкретния случай съвсем обосновано е следвало да бъдат приети като важни, в какъвто смисъл са указанията на съда.

Като е съобразил дадените от Върховния административен съд указания по тълкуване и прилагане разпоредбата на чл. 34б, ал. 2 ЗННД, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, с което е уважил искането за преместване на нотариус Комсалов.

Касае се за произнасяне по първоначално заявено искане вх. 94-Ю-7/22.06.2011 г., при безспорно установено с влязло в сила съдебно решение наличие на предпоставките по чл. 34б ЗННД за преместване на нотариус в друг район и при наличие на незаети места за 5 бр. нотариуси по чл. 10 от ЗННД в района, в който желае да бъде преместен, в случая на РС-София, към момента на подаване на заявлението.

Видно от приложените по делото заповеди на министъра на правосъдието от периода на постановяване на първоначалната заповед с отказ за преместване на нотариус Комсалов, при идентични предпоставки са уважени искания за преместване на други нотариуси в района на действие на РС-София, поради което в периода на висящност на незавършената административна процедура по настоящото искане, местата в район РА-София вече са били заети, което е наложило откриване на ново място по реда на чл. 10, ал. 4 ЗННД от министъра на правосъдието, което действие отново е в изпълнение задължителните указания на Върховния административен съд в постановеното влязло в сила решение, задължително за изпълнение от административния орган, на когото е върната преписката за ново произнасяне по искане вх. 94-Ю-7/22.06.2011 г., подадено от нотариус Комсалов.

Предвид изложените съображения, оспорената пред първоинстанционния съд тричленен състав на ВАС, заповед на министъра на правосъдието ЛС И- 517/28.05.2013г. е законосъобразна и подадената срещу нея жалба на Нотариалната камара е неоснователна, поради което е следвало да бъде отхвърлена.

Като е стигнал до различни изводи, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени и при безспорна фактическа и правна установеност, да се постанови друго решение, с което да се отхвърли оспорването, подадено от Нотариална камара на РБългария срещу Заповед ЛС И- 517/28.05.2013г. на министъра на правосъдието.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Петчленен състав от Първа колегия на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ

решение 9761 от 11.07.2014 г., допълнено в частта за разноските с решение 10948/17.09.2014 г. постановени по адм. дело 9375/2013 г. на Върховния административен съд, трето отделение, и вместо това

ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ

оспорването от Нотариалната камара на РБългария на Заповед ЛС И- 517/28.05.2013г. на министъра на правосъдието.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Й. К.в

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Ф. Н./п/ М. З./п/ Б. Ц./п/ М. С.

Ф.Н.