Производство по чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 7876/15.10.2020 г., подадена от ответника по делото „Дей енерджи“ ЕООД срещу определение № 277/05.10.2020 г., постановено по гр. дело № 2603/2019 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд (ІV-то гр. отд. на ВКС). Определението се обжалва в частта, с която е оставена без разглеждане и е върната частната жалба (посочена и като молба) с вх. № 6368/14.08.2020 г., подадена от жалбоподателя срещу определение № 233/04.08.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото гр. дело № 2603/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС.

Частната жалба с вх. № 7876/15.10.2020 г., по която е образувано частното гражданско производство пред настоящия съдебен състав, е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на обжалване определение на ВКС. В жалбата се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваната част от определение № 277/05.10.2020 г. Във връзка с първото оплакване се поддържа, че съдът трябвало единствено да администрира частната жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г., без да я „разглежда по същество“; в тази връзка жалбоподателят сочи аргумент от разпоредбите на чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 262 от ГПК. Поддържа се и че „произнасянето“ по частната жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г. било в пряко противоречие с чл. 274, ал. 2 от ГПК, което правело обжалваното определение № 277/05.10.2020 г. процесуално недопустимо. Излагат се и съображения, че възможността за подаване на частна жалба е средство за правна защита срещу незаконни определения и е своеобразен гарант за последващ контрол върху определенията, което изключва възможността съдът да действа предубедено. Във връзка с процесуалната възможност за обжалване на определения, постановени за първи път от ВКС, се сочи определение № 724/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 632/2012 г. на I-во гр. отд. на ВКС. Относно оплакванията си за неправилност жалбоподателят изтъква, че обжалването на определенията по правило контролира определенията, които не се обжалват чрез обжалване на решенията, защото осуетяват решението или защото нямат отношение към правилността на решението. Изтъква се, че настоящият случай бил специфичен, тъй като ВКС за първи път се произнася по разноските по делото в полза на жалбоподателя, като обжалваното с частната жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г. определение № 233/04.08.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК, имало „първоинстанционен характер“ и подлежало на последващ контрол. Поддържа се и че въпреки, че съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските може да се обжалва по реда, по който се обжалва решението, и въпреки че решенията на ВКС не подлежат на обжалване, в чл. 248, ал. 1 от ГПК законодателят бил предвидил възможност да бъдат обжалвани разноските, дори когато решението е необжалваемо. В тази връзка се сочат разпоредбите на чл. 274, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съгласно които частни жалби могат да се подават срещу преграждащите определения и в случаите, изрично посочени в закона, като определенията на ВКС се обжалват пред друг състав на ВКС. Излагат се и съображения, че съставът, постановил обжалваното определение, неправилно приел искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото като молба по чл. 248 от ГПК за допълване на касационното решение, както и неправилно квалифицирал повторното сезиране за произнасяне по разноските, като молба по чл. 248 от ГПК за изменение на касационното решение. В тази връзка се изтъква, че с решението си ВКС въобще не се е произнесъл относно разноските, като спазил изискването на чл. 81 от ГПК едва след като е бил сезиран с „напомнителна“ молба. Излагат се и съображения, че когато ВКС действа като инстанция по същество, при което за първи път се произнася относно разноските в полза на едната страна при неспазване на чл. 81 от ГПК, то определението му, с което се присъждат разноски, подлежало на последващ контрол. В разглежданата частна жалба с вх. № 7876/15.10.2020 г. се излагат и подробни съображения за основателност на върната частна жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г., т. е. – за неправилност на постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 233/04.08.2020 г., което обаче не е (и не би могло да е) предмет на инстанционен контрол в настоящото производство, образувано по разглежданата частна жалба срещу определение № 277/05.10.2020 г.

Ответникът по частната жалба – ищецът по делото И. С. Н. не е подал отговор на жалбата.

Разгледана по същество, частната жалба с вх. № 7876/15.10.2020 г. е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбите на чл. 274, ал. 2, изреч. 2, във. вр. с ал. 1 от ГПК, срещу определенията на ВКС могат да бъдат подавани частни жалби, когато те преграждат по-нататъшното развитие на делото и в случаите, изрично посочени в закона. Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, определението, с което съдът се произнася по молба за изменение или допълване на постановеното от него решение в частта относно разноските по делото, подлежи на обжалване по реда за обжалване на самото решение, чието изменение или допълване е поискано. Касационните съдебни решения не подлежат на обжалване, от което следва, че не подлежи на обжалване и определението, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което ВКС уважава или отхвърля изцяло или частично молба за допълване или за изменение на касационното решение в частта относно разноските по делото. Това е така, защото самото касационно решение не подлежи на обжалване в частта му относно разноските, поради което и определението, с което по реда на чл. 248 от ГПК то се допълва или изменя в тази част, или се оставя без уважение молба за такова изменение или допълване, не би могло да подлежи на обжалване. Същото се отнася и за случаите, когато с определение по чл. 288 от ГПК ВКС не допуска касационно обжалване на въззивно решение, или когато самото въззивно решение или определение, слагащо край на делото, не подлежи на касационно обжалване. Ако крайният съдебен акт по делото не подлежи на обжалване, включително – в частта му относно разноските, то и нямащото самостоятелно битие определение по чл. 248 от ГПК, изменящо или допълващо в частта относно разноските този краен съдебен акт (поради което – инкорпориращо се в него, макар и постановено отделно), респ. – отхвърлящо молба за такова изменение или допълване на крайния съдебен акт, също не подлежи на обжалване пред по-горна съдебна инстанция. В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК – определение № 314/09.09.2020 г. по ч. гр. д. № 2288/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 25/15.01.2019 г. по ч. гр. дело № 4866/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 113/14.04.2020 г. по ч. гр. дело № 563/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 108/06.03.2019 г. по ч. гр. дело № 771/2019 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, определение № 387/16.09.2019 г. по ч. гр. дело № 3071/2019 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 587/17.12.2018 г. по ч. гр. дело № 4532/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, определение № 427/10.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3944/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 563/14.10.2014 г. по ч. гр. д. № 5431/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 679/10.12.2014 г. по ч. гр. д. № 6772/2014 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 19/11.1.2012 г. по ч. търг. д. № 862/2011 г. на II-ро търг. отд. на ВКС, определение № 2/03.01.2013 г. по ч. гр. д. № 568/2012 г. на II-ро гр. отд. на ВКС, определение № 398/21.06.2013 г. по ч. гр. д. № 3987/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 152/01.06.2016 г. по ч. гр. д. № 1896/2016 г. на I-во гр. отд. на ВКС, определение № 526/27.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3632/2015 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и много други. Дружеството-жалбоподател неоснователно се позовава на определение № 724/28.12.2012 г. по ч. гр. д. № 632/2012 г. на I-во гр. отд. на ВКС, което няма никакво отношение към въпроса относно обжалването на определенията, постановени по реда на чл. 248 от ГПК.

В случая с касационното решение № 26/06.03.2020 г. по гр. дело № 2603/2019 г. ВКС е отменил въззивното решение и е отхвърлил предявените срещу дружеството-жалбоподател искове по чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 от КТ, но е пропуснал да се произнесе по реда на чл. 81 от ГПК относно разноските по делото. Поради това, по молба на жалбоподателя, с определение № 233/04.08.2020 г. по реда на чл. 248 от ГПК съставът на ВКС е допълнил касационното решение, като е осъдил ищеца да заплати на дружеството-жалбоподател разноски по делото в размер 4 341 лв. и е отхвърлил искането на жалбоподателя в останалата част – за присъждане на разноски за разликата до сумата 10 3984.11 лв. Както стана ясно от изложеното по-горе, така постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, определение № 233/04.08.2020 г. е необжалваемо, поради което подадената от дружеството-жалбоподател частна жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г. е процесуално недопустима и като такава подлежи на връщане – по аргумент за по-силното основание от разпоредбите на чл. 262, ал. 2, във вр. с чл. 278, ал. 4 от ГПК, на които жалбоподателят неоснователно се позовава. В частна жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г. е направено и евентуално искане – същата да бъде разгледана и като молба по чл. 248 от ГПК за изменение на определение № 233/04.08.2020 г. Това евентуално искане на жалбоподателя е също процесуално недопустимо, тъй като процесуалният закон не предвижда възможност за изменение на самото определение, постановено по реда на чл. 248 от ГПК – съдът еднократно се произнася по този особен ред относно разноските по делото. В обжалваното пред настоящия съдебен състав определение № 277/05.10.2020 г. съдът е посочил, че частната жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г. има характера на молба за изменение на предходното определение и непрецизно с диспозитива си я е оставил и без разглеждане, наред – правилно постановения диспозитив за нейното връщане като процесуално недопустима. За да достигне до този правилен извод, в мотивите си съдът е изложил, аналогични на горните съображения, за необжалваемост на определение № 233/04.08.2020 г., поради което крайният извод за връщането на процесуално недопустимата частна жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г. не е опорочен нито от посочването и като молба (по евентуалното искане на жалбоподателя), нито от другия диспозитив – за оставянето без разглеждане, който е непрецизен и излишен в случая. При извършената служебна проверка настоящият съдебен състав намира, че така постановеното определение № 277/05.10.2020 г., е валидно, а по гореизложените съображения намира, че същото е и процесуално допустимо и правилно в обжалвана част, поради което то следва да бъде потвърдено в тази част.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 277/05.10.2020 г., постановено по гр. дело № 2603/2019 г. от друг състав на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд, – в обжалваната част, с която е върната частната жалба с вх. № 6368/14.08.2020 г., подадена от „Дей енерджи“ ЕООД срещу определение № 233/04.08.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото гр. дело № 2603/2019 г. на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: