Образувано е по касационни жалби, подадени от С. А. на българските радио и телевизионни оператори АБРО, Н. Б.г Груп АД, Ви Бокс АД, Сдружение с нестопанска цел Българската асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) и БТВ М. Г. ЕАД срещу решение 5004 от 18.07.2014 г. постановено по адм. дело 346 по описа за 2014 г. на Административен съд София град (АССГ).

Касационният жалбоподател С. А. на българските радио и телевизионни оператори АБРО (АБРО) счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита за неправилен извода на съда, че описаните в чл. 40е, ал. 5 и чл. 40е, ал. 11 от Закона за авторското и сродните права (ЗАПСП), че процедури са взаимозаменяеми. Сочи, че до обществени консултации, относно размерите на възнагражденията, събирани от организациите за колективно управление на права се стига единствено когато предварителното обсъждане с представителна организация по реда на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП е практически невъзможно. Счита, че такова обсъждане е било възможно, поради което и оспорената пред АССГ заповед РД09-641 от 02.12.2013 г. издадена от заместник министъра на културата е издадена при нарушаване на процедурата по чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП. Неотносими към предмета на делото са изводите на съда относно това дали страните са предоставили становища и мотивирани предложения във връзка с утвърдените със заповедта правила за определяне на възнагражденията в срока за обществено обсъждане по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП или по време на съдебното производство. Твърди, че административният орган не е спазил задължението си по чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от АПК, за уведомяване на известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. С писмо изх. 470 от 13.11.2013 г. на С. М. е приложен списък на поне седемдесет доставчици на съдържание, които предоставят услугата преглед при поискване в интернет, а по делото няма доказателства административният орган да е направил опит да уведоми който и да е от тях. Прави искане съдът да отмени оспореното решение и вместо него да постанови ново, с което да отмени заповед РД09-641 от 02.12.2013 г. издадена от заместник министъра на културата и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по прилагане на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател Н. Б.г Груп АД прави оплакване, че решението е необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Сочи, че административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при избора на процедура по чл. 40е от ЗАПСП. Разпоредбата на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП изисква винаги, когато това е практически възможно, организацията за колективно управление на права да обсъди предварително предложените размери на възнаграждения с представителни организации на ползвателите от съответния вид, а чл. 40е, ал. 6, т. 4 от с. з. изисква заявителят да представи доказателства за проведено предварително обсъждане или доказателства, че обсъждането е невъзможно. При непредставяне на доказателства за проведено обсъждане или невъзможност за провеждането му, производството следва да се прекрати съгласно чл. 40е, ал. 7 от ЗАПСП. Производството по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП е изключение от общото правило и е допустимо само след надлежно доказана практическа невъзможност за провеждане на предварително обсъждане. В тази връзка счита за неправилен е извода на съда, че не е нарушен паритетът, доколкото Министерство на културата е провело обществено обсъждане по реда на чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП. След като е констатирал, че предварителното обсъждане с представителните организации АБРО и БАККО е било възможно, съдът е следвало да заключи, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и да я отмени като незаконосъобразна. Съдът неправилно е квалифицирал оспорената заповед като индивидуален административен акт, тъй като същата отговаря на определението на общ администртивен акт по смисъла на Тълкувателно решение 2 от 16.04.2013 г. по т. д. 4 от 2011 г. на ВАС. Липсва произнасяне по възражението на касатора, че уведомлението по чл. 66 от АПК не е било оповестено по подходящ начин. Жалбоподателят е оспорил достоверността на датата на разпечатка от интернет страницата на Министерство на културата от 04.10.2013 г. и е възразил, че публикацията не е била налична на сайта на Министерство на културата, за което представил констативен протокол Акт 191, том V, рег. 11 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус Г. Т. при норатиус В. М. рег. 053. Протоколът е приет като доказателство, но не е обсъден в мотивите на съдебното решение. Необоснован е изводът на съда, че обществени консултации са проведени чрез публикуване на 30.09.2013 г. на уведомление по чл. 66 от АПК, както и че срокът за подаване на предложенията от заинтересовани страни по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП е бил в периода 01.10-14.10.2013 г. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка. На дружеството е била предоставена възможност да се запознае с документите по преписката, но извън срока по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП. Липсата на оповестяване на икономическата обосновка и методологията за определеяне на процесните възнаграждения ограничава правото на участие на заинтересованите лице при издаването на акта и противоречи на принципа за достъпност, публичност и прозрачност в административното производство по чл. 12 от АПК. Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на заповедта на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 5 от АПК и представил доказателства за несъответствие на утвърдените размери на възнаграждения с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответното им използване. Липсва произнасяне по възражението, че утвърдените размери на възнагражденията не са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, реализирани от съответно използване. Жалбоподателят изрично е възразил, че утвърдените размери на възнаграждения са непропорционални и прекомерни в нарушение на чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП. Разпоредбата на чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП предвижда възможност, но не и задължение за заинтересованите лица да правят предложения за размерите на възнагражденията. Обжалваното решение е вътрешно противоречиво на стр. 5 съдът приема, че представеното пред административния орган доказателство декларация за практическа невъзможност за осъществяване на преговори по реда на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП, поради липсата на представителна организация, е недостатъчно да обоснове прилагането на подхода, описан в ал. 11 на чл. 40е от ЗАПСП, а на стр. 6 посочва, че не са налице нарушения на материално правните изисквания на закона. Прави искане решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което оспорения административен акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган, за ново произнасяне с указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател Ви Бокс ЕАД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, като съображенията му са идентични на изложените в жалбата на Н. Б.г Груп АД. Прави искане съдът да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Касационният жалбоподател Сдружение с нестопанска цел Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори (БАККО) излага съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на делегираните му съгласно чл. 40а, ал. 3 от ЗАПСП правомощия. Счита за неправилен извода, че в хода на административното производство не е допуснато нарушение на процесуалните правила и че са спазени изискванията на чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП. Счита за недоказано твърдението на Музикаутор, че новоприетите възнаграждения са по-ниски. Прави искане съдът да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Касационният жалбоподател БТВ М. Г. АД счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Счита за неправилен е извода на съда, че с осъществяването на процедурата по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП административният орган е предоставил на заинтересованите страни възможност за защита. Неправилен е изводът за липса на нарушение на чл. 40е, ал. 6 от ЗАПСП, тъй като в хода на процедурата по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП, на дружеството не е предоставена Методика за начините на определяне на възнагражденията за използване на правата по чл. 18, ал. 2, т. 10 от ЗАПСП. В тази връзка счита за необоснован извода на съда, за неоснователност на възраженията за неравнопоставеност в отделните категории ползватели при определяне на Правила за определяне на размера на възнагражденията, дължими за използване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения при преглед и при поискване в интернет (Правилата). Съдът не взел предвид направените от БТВ М. Г. ЕАД възражения за нарушение на чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП и за несъобразеност на Правилата с начините на използване на произведенията. Правилата не са съобразени с чл. 40е, ал. 3 от ЗАПСП. Прави искане съдът да отмени решението и вместо него да постанови ново, с което да отмени оспорения административен акт и да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

О. З. министъра на културата, оспорва касационните жалби по съображения, изложени в писмен отговор. Счита за неоснователно твърдяното от касационните жалбоподатели нарушение на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП. Сочи, че административният орган не е приложил предвидения в цитираната разпоредба ред поради липсата на представителна организация на потребителите на съответните произведения за конкретния начин на използване. В съответствие с чл. 40е, ал. 11, изр. второ и трето от ЗАПСП на заинтересованите лица е дадена възможност да подадат становища във връзка с изменението и допълнението на размерите на възнагражденията, събирани от С. М.. Предложението за изменение и допълнение на възнагражденията е публикувано на интернет страницата на Министерство на културата на 30.09.2013 г., с което на всички заинтересовани лица е дадена възможност да направят мотивирани предложения по него, каквито липсват в конкретния случай. Прави искане оспореното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

О. С. с нестопанска цел Музикаутор, оспорва касационните жалби, по подробно изложени в писмен отговор съображения. Сочи, че по делото е установено, че първоначално одобрените със заповед РД09 219 от 18.05.2012 г. размери на възнагражденията за използване на музикални произведения при преглед при поискване в интернет са в пъти по-високи от одобрените с оспорената пред АССГ заповед РД 09 641 от 02.12.2013 г. Тарифата на С. М., одобрена през 2012 г., се е прилагала за всякакъв вид използване, без да се държи сметка за начина на структуриране на цената, заплащана от крайния ползвател, поради което с предложените изменения на тарифата се цели прецизиране и въвеждане на по-справедлив критерий за заплащане на възнаграждение за права и при абонаментни услуги. Предвид изложеното счита, че подадените жалби са недопустими поради липса на правен интерес. По същество на спора излага, че не са налице твърдяните от касаторите пороци на съдебното решение. В хода на съдебното производство пред АССГ е представено извлечение от интернет страницата на Министерство на културата, видно от което на нея на 30.09.2013 г. е публикувано уведомление по чл. 66 от АПК и Предложение за изменение и допълнение на размера на възнагражденията, събирани от С. М. при използване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения при преглед при поискване в интернет, поради което заинтересованите лица са имали възможност са участие в административното производство. Тези доказателства не са оспорени в хода на първоинстанционното производство, а представеният констативен протокол няма обвързваща доказателствена сила. Той е съставен след приключване на административното производство и цели доказване на отрицателен факт, което е недопустимо. Текстът на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП предвижда задължение за водене на преговори с една представителна организация, с които да се установят общи рамкови правила за целия продуктов пазар. Наличието на две или повече организации, претендиращи за представителност, води до практическа невъзможност да се преговаря с тях. Освен това нито АБРО, нито БАККО имат характер на представителна организация. Предвид изложеното административният орган е разполагал единствено с възможността да проведе обществено обсъждане по реда на чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП, в хода на която всеки от касаторите е имал възможност да участва и да защити своите интереси. Прави искане към съда да остави оспореното решение в сила. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби.

Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, участвали в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество касационните жалби са неоснователни.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбите на Сдружение с нестопанска цел Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори, БТВ Медия груп ЕАД, Н. Б.г груп АД, С. А. на българските радио и телевизионни оператори АБРО и Ви Бокс ЕАД срещу заповед на заместник - министъра на културата РД 09-641 от 02.12.2013 г., с която са утвърдени изменения и допълнения на размерите на възнагражденията, събирани от Сдружение "Музикаутор" при използване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения при преглед при поискване в интернет - предлагане на достъп по безжичен път или чрез кабел на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях, без възможност произведенията да бъдат записвани и възпроизвеждани по какъвто и да е начин. С решението съдът е осъдил жалбоподателите да заплатят на Министерство на културата 300, 00 лв. - разноски за юрисконсултско възнаграждение и на С. М. 3 000, 00 лв. разноски, съгласно представен списък.

За да постанови решението си съдът е изложил от фактическа страна, че С. М. е организация за колективно управление на права, регистрирана по реда на от ЗАПСП в Министерството на културата, като организация за колективно управление на права, сродни на авторското с издадено Удостоверение 62-00-0152 от 27.10.2011 г. Административното производство е започнало по искане на С. М., което е подало заявление с вх. 62-00-357 от 02.09.2013 г. за утвърждаване на изменения и допълнения на размерите на възнагражденията, утвърдени със заповед РД 09-219 от 18.05.2012 г. на заместник министъра на културата, събирани от Сдружение "Музикаутор" при използване на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения при преглед при поискване в интернет - предлагане на достъп по безжичен път или чрез кабел на неограничен брой лица по начин, позволяващ този достъп да бъде осъществен от място и по време, индивидуално избрани от всеки от тях без възможност произведенията да бъдат записвани и възпроизвеждани по какъвто и да е начин. Към заявлението са подадени документите, описани в чл. 40е, ал. 6 от ЗАПСП и декларация за невъзможност за провеждането на предварително обсъждане по чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП, поради липса на представителна организация на потребителите на съответните произведения по описания начин. Чрез публикуването на 30.09.2013 г. на постъпилото предложение за изменения и допълнения на размерите на възнагражденията на интернет - страницата на Министерството на културата е проведено обществено обсъждане съгласно чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП

. В срока за подаване на мотивирани предложения (1 октомври 2013 г. - 14 октомври 2013 г.) са подадени становища от Н. Б.г Груп АД и БТВ М. Г. ЕАД. Становището на Н. Б.г Груп АД е подадено по електронна поща на 14 октомври 2013 г. и с него е изразено несъгласие с предложението на сдружение "Музикаутор" с мотива, че поради липсата на финансова обосновка не може да се направи преценка относно обосноваността на предвидените с него размери на възнаграждения. В становището на БТВ М. Г. ЕАД, с вх. 56-00-221 от 15.10.2013 г. е посочено, че предложението е необосновано, доколкото не е посочена методика, по която е формирана предложената тарифа, както и че същото следва да бъде предмет на обсъждане по реда на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП с АБРО, като представителна организация на ползватели по отношение вида използване, за който се отнасят предложенията за изменения и допълнения на размерите на възнагражденията. Административният орган е изпратил становищата на заявителя на основание чл. 40е, ал. 11, изр. 3 от ЗАПСП. В отговор на становищата, съгласно чл. 40е, ал. 12, изр. 1 от ЗАПСП с вх. 62-00-357 от 13.11.2013 г., Сдружение "Музикаутор" е изразило несъгласие със становищата. От Министерството на културата е изпратено писмо с изх. 56-00-223 от 01.11.2013 г. до Н. Б.г Груп АД, с което дружеството е уведомено, че към документите, представени от Сдружение "Музикаутор" е приложена икономическа обосновка, като е предоставен седемдневен срок за запознаване с документите по преписката и изразяване на становище. Писмото е получено на 05.11.2013 г., като няма доказателства дали заинтересованата страна се е възползвала от предоставената й възможност. След така проведената процедура заместник министърът на културата е издал оспорената заповед, с която е утвърдил предложената тарифа. При така фактическа обстановка, административният съд е приел, че оспорената заповед представлява индивидуален административен акт и производството следва да протече по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Посочил е, че оспореният акт няма еднократно правно действие и се отнася само до един правен субект С. М., въпреки че ефектът на одобрената тарифа се простира върху множество заинтересовани лица. Приел е за недоказано твърдението на С. М., че новопредвидените възнаграждения са по-ниски от одобрените с предходна заповед на заместник министъра на културата. След извършени примерни изчисления по правилата на старата и новата тарифа е приел, че тарифата не само не е изменена в посока всеобщо намаление на възнагражденията, а напротив - в определени категории има съществено увеличение на възнагражденията. Приел е, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на делегираните му съгласно чл. 40а, ал. 3 от ЗАПСП правомощия, в предвидената от закона форма, като съдържа необходимите реквизити - наименование на органа, наименование на акта, правни основания за издаването му, разпоредителна част, дата на издаване и подпис. П. е, че заповедта е издадена при спазване на административнопроизводствените правила. Изложил е, че С. М. е организация за колективно управление на авторски права, регистрирана от Министъра на културата, съгласно чл. 40а и чл. 40б от ЗАПСП, която съгласно чл. 40е от с. з. има право да събира възнаграждения за отстъпване на управляваните от тях права, в размери, определени по реда на с. з. Обсъдил е разпоредбата на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП, легалната дефиниция на понятието представителна организация на ползватели и на понятието ползватели на произведения и е приел за безспорно, че жалбоподателите са ползватели по смисъла на пар. 2, т. 6 ДР и чл. 40е от ЗАПСП. Приел е, че АБРО и БАККО могат да бъдат приети за представителни организации, доколкото законът не обвързва определението за представителност на организацията с определено количество членове на същата, като не е необходимо в представителната организация да членуват над 50% от регистрираните ползватели с оглед липсата на такова изискване в закона. За представителни сред тях следва да бъдат приети тези организации, в които членуват относително повече на брой ползватели, поради което при липса на други организации, в които да членуват повече или каквито и да е ползватели, АБРО следва да бъде приета за представителна организация по смисъла на чл. 40е, ал. 5 ЗАПСП. С оглед изложеното е посочил, че представената пред административния орган декларация за практическата невъзможност за осъществяване на преговори по реда на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП, поради липсата на представителна организация, е недостатъчна да обоснове прилагането на подхода, описан в ал. 11 на чл. 40е от ЗАПСП. Посочил е, че неосъществяването на преговори по реда на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП е процесуално нарушение, което е можело да окаже влияние върху защитата на правата на ползвателите при едностранния процес на определяне на възнагражденията. Въпреки изложеното е приел, че паритетът не е нарушен, тъй като Министерство на културата в конкретния случай е провело обществено обсъждане по реда на ал. 11 от чл. 40е от ЗАПСП и на заинтересованите лица (ползвателите и техни организации) е предоставена възможност да представят становища и мотивирани предложения. На следващо място е посочил, че оспорената заповед е издадена при спазване на материалния закон. От страна на С. М. са представени всички необходими документи по чл. 40е, ал. 6 от ЗАПСП. От заинтересованите страни не са направени мотивирани предложения, които да обосноват произнасяне на административния орган в различен от първоначалното предложение смисъл. При постъпването на реални предложения за цени, различни от заявените от С. М., административният орган би могъл мотивирано да откаже одобрението на правилата съгласно чл. 40е, ал. 12, предл. последно от ЗАПСП. Изложил е, че наличието на по-високи възнаграждения не означава непременно нарушение на равнопоставеността на страните. Приел е за неоснователни оплакванията на жалбоподателите за липса на икономическа обосновка на предложените възнаграждения и несъответствие на методиката с възприетите правила. Посочил е, че с предложените правила са въведени дефиниции на използваните специфични термини, които поясняват съдържанието и улесняват прилагането им, както и че с правилата не се създава неравнопоставеност в отделните категории ползватели. По отношение на конкретния размер на предложените възнаграждения съдът е приел, че не може да го контролира по целесъобразност, доколкото не са направени възражения по същество от жалбоподателите нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство. Приел е, че са спазени изискванията на чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП - предложенията да са съобразени с начините на използване на произведенията и значението им за формиране на приходите, и да третират ползвателите от една и съща категория равнопоставено. Решението е правилно.

Процедурата по издаване на процесната заповед е регламентирана в чл. 40е от ЗАПСП, като настоящият състав намира, че в настоящия случай тя е спазена. Съгласно чл. 40е, ал. 3 от ЗАПСП размерите на възнагражденията събирани от организациите за колективно управление на авторски права, както и тяхното изменение и допълнение се предлагат от самите организации и се утвърждават със заповед на министъра на културата. За целта организациите отправят предложения, които трябва да отговарят на предвидените в чл. 40е, ал. 4 от ЗАПСП изисквания. Съгласно чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП преди изготвянето на предложенията организациите за колективно управление на права са длъжни да проведат предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, когато това е практически възможно. Съгласно изр. 2 от същия член, представителна организация на ползватели е организация, която представлява по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид. В пар. 2, т. 6 ДР на ЗАПСП е дадена легална дефиниция на понятието "ползватели на произведения това са физическите и юридическите лица, като издателства, театри, организатори на концерти, радио - и телевизионни организации, предприятия, които осъществяват обществени електронни съобщителни услуги чрез електронна съобщителна мрежа за разпространение на български или чуждестранни радио - или телевизионни програми, заведения за обществено хранене и забава, продуценти на звукозаписи, филмови продуценти, доставчици на съдържание в Интернет и други, които довеждат произведението до знанието на читателите, зрителите и слушателите пряко или чрез други лица -разпространители.

В настоящия случай производството по издаване на заповедта е започнало по предложение С. М. - организация за колективно управление на авторски права, регистрирана от Министъра на културата, съгласно чл. 40а и чл. 40б от ЗАПСП, в съответствие с предвидената в чл. 40е, ал. 3 от ЗАПСП възможност. Към заявлението са приложени изискуемите съгласно чл. 40е, ал. 6 от ЗАПСП документи. Във връзка с изискуемото по чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП предварително обсъждане със съответните представителни организации на ползватели, С. М. е декларирало, че предложението е изготвено без предварително обсъждане с представителна организация, тъй като такава не съществува. Така декларираното от С. М. обстоятелство не се опровергава от представените по делото доказателства. АБРО и БАККО, които са участвали в производството по делото и чиято е доказателствената тежест, не са установили, че могат да бъдат определени като представителни организации на ползвателите на музикални произведения и свързани с тях литературни произведения при преглед при поискване в интернет. Действително законът не обвързва определението за представителност на организацията с определено количество членове на същата, но поставя изискване те да са по-голяма част от ползвателите на съответната категория права и за съответния вид. Към представеното в административното производство писмо изх. 470 от 13.11.2013 г. на С. М. е приложен списък на над седемдесет доставчици на съдържание, които предоставят услугата преглед при поискване в интернет. Посоченото в писмото не е оспорено от останалите участници в производството, но същевременно по делото не са представени доказателства, че по-голяма част от посочените в писмото доставчици са членове на АБРО или БАККО. Не са представени и доказателства, че членовете на АБРО или БАККО представляват по-голяма част от ползвателите на съответната категория права. Фактът, че в устава на АБРО, като цел на сдружението е предвидено да участва като представителна организация на ползватели в процедурите по чл. 40е от ЗАПСП, не води автоматично до извод, че тя е представителна организация и на ползвателите на музикални и свързани с тях литературни произведения при преглед при поискване в интернет. Данни за представителност по отношение на посочените ползватели не могат да се извлекат и от устава на БАККО. Следователно по делото не е доказано, че посочените организации се явяват представителни организации на ползватели по смисъла на чл. 40е, ал. 5 от ЗАПСП за конкретния начин на ползване. Предвид това, административният орган правилно е приел, че в случая провеждане на предварително обсъждане с представителна организация на ползватели е практически невъзможно и е провел обществени консултации, чрез публикуването на направеното от С. М. предложение по реда на чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП. При така изложените съображения, правилен и обоснован се явява направеният от първоинстанционния съд извод, че процедурата по чл. 40е от ЗАПСП не е опорочена, поради неспазване на чл. 40е, ал. 5 от с. з., доколкото административният орган е провел обществено обсъждане по реда на чл. 40е, ал. 11 от същия закон. При проведеното обществено обсъждане не са постъпили предложения от заинтересовани страни за изменение и/или допълнение на предложените от С. М. възнаграждения в срока по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП. Към предложението е представена икономическа обосновка и методика за изготвянето на правилата. Първоинстанционният съд е изложил подробни доводи за съответствието на заповедта с материалния закон. Обосновал подробно неоснователността на възраженията за неравнопоставеност в отделните категории ползватели на предложените от С. М. правила, които изводи се споделят и от настоящия състав. Изложените в касационните жалби доводи за неправилност на решението са неоснователни. Неуведомяването на заинтересованите лица по реда на чл. 26 от АПК, не води до извод за съществено нарушение на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, предвид наличието на специално разписана в чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСП процедура, а именно публикуването предложението на интернет страницата на Министерството на културата, чрез която се регламентира начина на довеждането му до знанието на заинтересованите лица. Представеният в първоинстанционното производство констативен протокол Акт 191, том V, рег. 11 от 13.12.2013 г. на помощник нотариус Г. Т. при норатиус В. М. рег. 053 цели установяването на отрицателен факт и е съставен след приключване на административното производство, поради което необсъждането му от първоинстанционния съд не се е отразило на правилността на решението. Наред с представената от административния орган разпечатка от интернет, доказателство за изпълнено задължение по чл. 40е, ал. 11 от ЗАПСМ са и постъпилите в хода на административното производство становища от Н. Б.г Груп АД и БТВ М. Г. ЕАД. Предвиденото в чл. 26, т. 5 от Устройствения правилник на Министерство на културата (приет с ПМС 176 от 16.08.2013 г., понастоящем отменен) правомощие на дирекция "Търговски дружества, нормативно регулиране на системата на културата и обществени поръчки" да дава становища по законосъобразността на проектите на административни актове на министъра, не означава нормативно регламентирано задължение за представяне на такова по всеки административен акт. Поради това липсата на такова становище преди издаването на оспорената заповед не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че при правилно установени фактически обстоятелства, съставът на АССГ е достигнал до обоснован извод за законосъобразност на обжалвания административен акт. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора заявеното от процесуалния представител на заместник министъра на културата искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения вр. с пар. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредбата, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на ответника сумата от 300, 00 лв. (триста лева), представляваща юрисконсултско възнаграждение. Основателно се явява и искането на процесуалния представител на С. М. за присъждане на адвокатско възнаграждение, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, касационните жалбоподатели следва да бъдат осъдени да му заплатят сумата от 1 980, 00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 5004 от 18.07.2014 г. постановено по адм. дело 346 по описа за 2014 г. на Административен съд София град.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори, Булстат 176063068, БТВ Медия груп ЕАД, ЕИК 130081393, Н. Б.г Груп АД, ЕИК 832093629, С. А. на българските радио и телевизионни оператори АБРО, Булстат 121545357 и Ви Бокс ЕАД, ЕИК 175323082, да заплатят на Министерство на културата, сумата от 300, 00 лв. (триста лева) за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Сдружение с нестопанска цел Българска асоциация на кабелните комуникационни оператори, Булстат 176063068, БТВ Медия груп ЕАД, ЕИК 130081393, Н. Б.г Груп АД, ЕИК 832093629, С. А. на българските радио и телевизионни оператори АБРО, Булстат 121545357 и Ви Бокс ЕАД, ЕИК 175323082, да заплатят на Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели за колективно управление на авторски права Музикаутор, Булстат 831005050, сумата от 1 980, 00 лв. (хиляда деветстотин и осемдесет лева), за адвокатско възнаграждение. Решението е окончателно.