Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на К. С. И. полицейски орган старши полицай в пето РУ Полиция при ОД на МВР - Бургас срещу решение 1659/02.08.2013 г. по адм. дело 712/2013 г. на Административен съд Бургас, с което е отменено негова заповед за полицейско задържане с рег. 33/28.02.2013 г. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Е. Д. Т., чрез процесуалния представител адв.. К. изразява становище за потвърждаване на съдебното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на административен съд Бургас е законосъобразно e постановено в съответствие с материалния закон.

Изводът на съдебния състав за отмяна на заповед рег. 33/28.02.2013 г., с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържането на Е. Д. Т. за срок от 24 часа е направен при правилно тълкуване и прилагане на закона. Действително оспорената заповед е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР компетентност, но при постановяването й са допуснати съществени нарушения на приложимите материално правни норми.

За приложението на разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, е достатъчно да бъде установено наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, респективно съпричастен с него. За прилагането на тази мярка не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположение и вероятност, че лицето е извършител на престъпление. Това дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР.

В конкретния случай с цитираната по горе заповед е разпоредено задържане на касационния ответник по делото за срок от 24 часа, като в мотивната част на оспорения административен акт, че произнасянето му е свързано с наличието на данни за извършено престъпление по чл. 195 от НК.

Направеният от първоинстанционният съд извод, че представените по делото писмени доказателства не сочат по никакъв начин, че Тодоров е заподозрян в извършването на престъпление кражба чрез взлом е правилен и се споделя от настоящия съдебен състав. Обосновано съда е заключил, че административният орган не е представил никакви доказателства, от които да е видно защо касационният ответник е заподозрян в извършване на кражба. Направеният протокол за претърсване и изземване от датата на задържането 28.02.2013 г. не е подкрепен с други доказателства, от които да стане ясно, че на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР административният орган е разполагал с данни, че лицето е извършило престъпление. Както правилно е установил съда, не са посочени лицата, които са разпознали Тодоров, а също и не се посочва името на инспектора от сектор Криминална полиция ОД на МВР Бургас на когото е оказвано съдействие. Поради това правилно е преценено, че правото на полицейския орган да приложи принудителната административна мярка е упражнено в противоречие с закона. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отменя административния акт, съдът постановява решение, което е в съответствие с нормативната уредба.

Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също не може да бъде споделен.

В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК, а в съответствие с чл. 171, ал. 4 от АПК на страните са дадени указания да посочат доказателства в подкрепа на изложените твърдения.

Съдебният акт е постановен след обсъждане на всички събрани доказателства, на доводите и възраженията на страните, а изводите на съда са подробно мотивирани.

Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да се остави в сила. Сочените основания за отмяна на решението са несъстоятелни. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства и е тълкувал и приложил правилно нормативната уредба. Фактическите и правни изводи е изградил след задълбочен анализ на всички искания и доводи на страните.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение 1659/ 02.08.2013 г. по адм. дело 712/2013 г. на Административен съд Бургас Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ А. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Е. М./п/ И. С. Е.М.