Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. М. Д. от гр. Е. срещу решение 7463 от 29.11.2013г. на Административен съд София град (АССГ), постановено по адм. д. 8821/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) 231208870 от 07.05.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С. относно определени данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. и чл. 48 ЗДДФЛ общо в размер на 3 076.94 лв. главница и 1 601.40 лв. лихви за забава за данъчни периода 01.01.2004 г. 31.12.2009 г.

Касаторката претендира отмяна на съдебното решение като неправилно поради неправилно приложение на закона касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа направените пред административния съд възражения за неправилно приложение на Закона за деноминацията към 01.07.1999 г., тъй като заедно със съпруга си Д. П. Д. не притежавали посочените в РА средства в размер на 65 000 лв. към 01.01.2004 г. Оспорва размера на определеното начално салдо, както и провеждането на ревизия по аналог поради недоказване на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК. Оспорва възможността за определяне на данъчна основа въз основа на статистически данни, които не били относими към конкретния случай. Посочва, че е налице връзка с ревизията на съпруга й Д. П. Д., поради което ревизионното производство следвало да бъде спряно за изясняване на общите факти около доходите и разходите на семейството. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да отмени РА. Подробни съображения излага в писмени бележки от 15.10.2014 г. чрез адв. Н. И.. Претендира разноски.

Ответникът по касационната жалба директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) гр. С. оспорва жалбата чрез юрк.. К.. Претендира юрисконсултско...