О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 2399

[населено място], 13.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

ЧЛЕНОВЕ: Г. И.

МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

като изслуша докладваното от съдия Г. И. ч. т. д. № 1563 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

„Елпак“ ЕООД чрез адв. А. Т. обжалва разпореждане № 9274/14.04.2024 г., в. гр. д. 2740/22 г., СГС, II Е състав, с което е върната касационната жалба вх. № 5037/16.01.2024 г. по описа на СГС, срещу решение № 6330/06.12.2023 г. по гр. д. 12740/22 г., СГС на „Елпак“ ЕООД.

Излага съображения, че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивният съд неправилно бил приел, че въззивното съдебно решение не подлежи на касационно обжалване, с оглед цената на иска. Данъчната оценка на имота била многократно по-висока от праговете за необжалваемост пред касационната инстанция съгласно чл. 280, ал.3 ГПК. Моли да се отмени разпореждането.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, подадена в срок, от легитимирана да обжалва определението страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Съобразно мотивите, изложени в Тълкувателно решение 2/23.06.2018 г. по тълк. д. 2/18 г. на ОСГТК на ВКС, разпореждането на въззивния съд за връщане на касационна жалба поради нейната недопустимост може да се обжалва с частна жалба пред ВКС.

С обжалваното разпореждане № 9274 от 14.04.2024 г. по гр..д. 12740/22 г., СГС, II Е състав е върната касационна жалба вх. № 5037/16.01.2024 г. по описа на СГС, срещу решение № 6330 от 06.12.2023 г. по гр. д. 12740/22 г, СГС. За да постанови обжалваното разпореждане въззивният съд е приел, че касационната жалба е посочена срещу решение на въззивния съд, постановено по спор, с цена на иска, под прага, предвиден в чл. 280, ла.3, т. 1 от ГПК вр. чл. 69, ал.1, т. 5 ГПК.

Настоящият съдебен състав констатира, че предмет на производството по делото пред въззивния съд е била въззивната жалба на „Елпак“ ЕООД срещу решение № 9214 от 15.08.2022 г. по гр. д. 16647/22 г., СРС, 29 състав, с което е осъден „Елпак“ ЕООД, на основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД да предаде държането на апартамент № 1 , [населено място], [улица]-101, вх. Б, ет. 1.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 5 от ГПК цената на иска, при исковете за съществуване или прекратяване на договор за наем, е наемът за една година. Съгласно тълкуването на тази норма в т. 20 от Тълкувателно решение 6/ 6.11.2013 г. по тълк. д. 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, когато ищецът черпи права само от качеството си на наемодател, то тогава искът е с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД и цената му се определя съобразно размера, предвиден в чл. 69, ал.1, т. 5 от ГПК, от наема за една година.

Видно от договора и приетото от съда до първото по делото заседание, в съответствие съгласно чл. 70, ал. 1 от ГПК и с разясненията в т. 20 от Тълкувателно решение 6/06.11.2013 г. по тълк. д. 6/12 г., на ОСГТК на ВКС, цената на иска е 1 800 лв. Следователно е под минимумите, съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. Делото е търговско, предвид предмета на иска, предаване държането на недвижим имот след прекратяване на договор за наем, свързан с търговска сделка, съгласно определението на чл. 286, ал. 1 от ТЗ, сключена между търговци и презумирано, свързана с упражняваното от тях занятие. С оглед установените минимуми в чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК относно търговските дела, в случая действително касационно обжалване е недопустимо. Въведеното с посочената норма ограничение от законодателя на обжалването пред ВКС на посочените в нормата дела, ограничава правото на обжалване на страната пред касационната инстанция и означава, че касационната жалба е недопустима. Поради това, правилно въззивният съд, приемайки посочените изводи, е постановил разпореждане за връщане на касационната жалба на „Елпак“ ЕООД.

Неоснователно е възражението на частния жалбоподател, че цената на иска следва да се определи съобразно цената на иска, определена съгласно данъчна оценка. Цената на иска се определя съобразно предмета на спора. В случая, спорът се определя от въведеното спорно право от ищеца – иск за предаване държането на недвижим имот, след прекратяване на договор за наем, въз основа, на което е било осъществено държането на имота. Съгласно вече посочено, в чл. 70, ал. 1 от ГПК, въпросът за цената на иска може да се повдига до приключване на първото по делото в първата инстанция съдебно заседание. Такъв въпрос не е повдигнат от ответника и поради това е преклудиран и не може да се преразглежда. Вече е определено, че цената на иска е платежът за 1 година съгласно договора за наем или 1800 лв. Няма основание да се приеме, че при определяне цената на иска е приложима друга разпоредба на чл. 69 от ГПК, доколкото ищецът определя предмета на предявения иск и в случая е определен като ищецът е черпил права от качеството си на наемодател.

По изложените съображения ВКС

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 9274/14.04.2024 г., в. гр. д. 2740/22 г., СГС, II Е състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: