Образувано е по касационна жалба на "Пий“ЕООД, гр. С., подадена чрез процесуалния му представител адв.. Р, против Решение № 1366 от 16.07.2019г., постановено по адм. дело № 3198/2017г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № Р-02002017001169-091-001/08.08.2017г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Б., в частта му потвърдена с Решение № 242/17.10.2017г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/– гр. Б. при ЦУ на НАП с който на дружеството за данъчен период месец Юли 2016г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне в резултат на отказано право на данъчен кредит в размер общо на 50 000 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер общо на 4 982, 03 лева и са присъдени разноски в полза на Дирекция „ОДОП“ – гр. Б..

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, постановяването му в противоречие с процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 от АПК. Конкретно се твърди, че неправилно не е признато правото на данъчен кредит по всяка една от спорните фактури, с аргумента че в случая от събраните по делото доказателства /такива за наличието на фракция при дружеството, изискуемият според ЗДДС документ – фактура и за плащането на цената/ безспорно се установява, че дружеството е получател по облагаеми доставки, обективирани със спорните първични счетоводни документи. Неправилна е преценката на съдът за противното, формирана въз основа на анализ на неотносими към иначе правилно определения предмет на доказаване доказателства. Не е доказана хипотезата на данъчна измама, нито знание или участие на ревизирания субект зв такава. Съдебният акт е постановен в противоречие с практикана на ВАС и на СЕС по аналогични казуси. Подробни...