Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив против решение № 84/13.02.2020 г. на Административен съд – Пазарджик постановено по адм. дело № 1099/2019 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт № Р-16001318008300-091-001/28.06.2019 г. на органи по приходите при ТД на НАП град Пловдив за установения годишен и авансов данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 1 621.54 лева и лихви от 354.52 лева и за начисления ДДС за периода от 29.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размера над 1 157.61 лева до 16 511.27 лева и съответните лихви над 243.30 лева до 3 436.57 лева.
В касационната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част. Твърди, че съдът е кредитирал заключение на съдебно – счетоводната експертиза, което е оспорено, тъй като от страната не са направени допълнителни доказателствени искания и не е представила други доказателства. Счита, че такива не са необходимо. В тази връзка сочи, че съдът като цяло правилно е установил фактическата обстановка. През 2016 г. и и 2017 г. ревизираното лице е извършвало търговска дейност по продажба на стоки (основно дрехи) чрез куриер „Е. Е“ ООД. От куриерската фирма са предоставени данни за товарителници и изплатени суми по РКО по наложен платеж и пощенски парични преводи, въз основа на които органите по приходите са направили извод, че осъществените сделки не са инцидентни, а са реализирани редовно и с цел получаване на доход.
Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендира разноски.
Ответникът – Г.У, чрез адвокат Л.К оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли, по съображения изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира разноски.
Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за основателност на жалбата.
Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Г.У от [населено място] е начислен ДДС в размер на 16 511.27 лева и лихви от 3 436.57 лева за периода 29.01.2017 г. – 31.12.2017 г. и са установени задължения за данък върху доходите на физическите лица по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доход от стопанска дейност като търговец, който няма регистрация по ТЗ за 2016 г. в размер на 1 621.54 лева и лихви от 354.52 лева и за 2017 г. – в размер на 884.61 лева и лихви в размер на 104.20 лева.
Ревизията е проведена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки, дрехи като търговец без регистрация по ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) чрез куриер „Е. Е“ ЕООД и получени наложени платени парични пощенски преводи – за 2016 г. – в размер на 52 470 лева и за 2017 г. – в размер на 113 555.71 лева. Констатациите за укрити приходи са изградени въз основа на справки, представени в таблици от „Е. Е“ ЕООД при друга ревизия на Г.У, приключила с ревизионен акт от 21.12.2018 г. с предмет данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. По делото са представени и нечетливи разпечатки на снимки на документи товарителници, документи за парични преводи и разходни касови ордери за изплатени наложени платежи.
По ЗДДС в ревизионния акт е прието, че ревизираното лице е достигнало облагаем оборот по чл. 96, ал. 1 ЗДДС през м. 12.2016 г. и е следвало да се регистрира по този закон в срок до 14.01.2017 г. Поради това за периода от 29.01.2017 – 31.12.2017 г. е начислен ДДС върху стойността на извършените продажби на стоки чрез „Е. Е“ ЕООД.
Първоинстанционният съд е отменил частично ревизионния акт – по отношение на установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. и в частта на начисления ДДС за сумата над 1 157.61 лева до 16 511.27 лева и съответните лихви над 243.30 лева до 3 436.57 лева. В частта на определения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2017 г. и в частта на начислен ДДС в размер на 1 157.61 лева и лихви от 243.30 лева, жалбата е отхвърлена. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано от страната, за която е неблагоприятно и е влязло в сила.
Предмет на касационното обжалване е решението в частта, в която е отменен ревизионния акт. За да постанови този резултат, съдът е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза, според което за 2016 г. е налице отрицателен финансов резултат от 10 616 лева и не се дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ. В частта по ЗДДС според изчисленията на вещото лице облагаемият оборот за регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС е достигнат м. 02.2017 г. и е налице задължение за м. 04.2017 г. и м. 05.2017 г. в общ размер на 1 157.61 лева. Заключението е оспорено от ответника – касатор в настоящото производство, но тъй като не са представени доказателства във връзка с оспорването, съдът е приел, че е пълно и подробно изготвено и отговорите на вещото лице напълно съответстват на поставените задачи.
Решението в обжалваната част, в която е отменен ревизионния акт е правилно като краен резултат.
Неправилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на съдебно – счетоводната експертиза. В това отношение са основателни доводите в касационната жалба за допуснато процесуално нарушение, тъй като заключението не е преценено във връзка с останалите доказателства по делото както изисква чл. 202 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК. Вещото лице е изчислило размера на задълженията по ЗДДФЛ и ЗДДС като е приспаднало сумите, за които ревизираното лице твърди, че е платило/възстановило на трети лица – „Хрис 2013“ ЕООД, „Явари“ ЕООД, „Топуош“ ЕООД, „Мото трейд 2014“ ЕООД и Б.С във връзка с продажба на дрехи срещу комисионна. Тези твърдения на Г.У са останали недоказани по делото, тъй като представените приемо – предавателни протоколи и приходни касови ордери не са подкрепи с каквито и да било доказателства от счетоводството на "Хрис 2013" ЕООД, "Явари" ЕООД, "Топуош" ЕООД и "Мото трейд" ЕООД. При извършените в хода на ревизията насрещни проверки е установено, че представените договори са сключени от лица, които според данните от търговския регистър не са управители на дружествата към момента на подписването им. В заключението си, вещото лице изрично е посочило, че взема предвид всички приложени по делото първични счетоводни и разходооправдателни документи, без да се ангажира с тяхната достоверност. Съгласно чл. 202 от ГПК така даденото заключение не е задължително за съда и подлежи на преценка заедно с всички други доказателства по делото.
Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила, не е съществено по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като не опорочава крайният извод на съда за незаконосъобразност за ревизионния акт. Основателно съдът се е позовал на липсата на други доказателства по делото, представени от директора на дирекция ОДОП – Пловдив във връзка с оспорването на съдебно – счетоводната експертиза. Твърдението в касационната жалба, че такива не са необходими е в противоречие с нормата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, която установява в тежест на органите по приходите да установят обстоятелството по чл. 122, ал. 1 ДОПК за провеждане на ревизията при особени случаи. В конкретния случай, да установят данни за укрити приходи от Г.У, представляващи получени наложени платежи и парични преводи за продажби на стоки (предимно дрехи) чрез куриера „Е. Е“ ЕООД през 2016 г. и 2017 г. В съдебното производство по оспорване на ревизионния акт, доказателствената тежест е на решаващия орган – страна по делото съгласно чл. 159, ал. 2 ДОПК и не е изпълнена. В хода на ревизията и пред съда не са събрани по надлежния процесуален ред документите, въз основа на които се твърди, че ревизираното лице е получило доходи от продажби на дрехи – товарителници, разходни касови ордери и разписки за изплатени суми. Само въз основа на данните от таблици, представени от трето лице – "Е. Е" ЕООД, без да са събрани по надлежния ред документите, въз основа на които са съставени, не може да се приеме, че е доказано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК – данни за укрити приходи от продажби на стоки, чрез куриер.
Неоснователно касаторът е поддържал пред първата инстанция, че в административната преписка на оптичен носител се съдържат файлове с разширение jpg, които представляват копия на документи за изплащане в брой на наложени платежи (папка rko) и на парични преводи (папка post_dc) получени от Г.У. По делото са налице копия на документи. Представени са разпечатки на нечетливи фото снимки на документи, но не и копия на документи. Съгласно чл. 183 ГПК, приложим на основание § 2 от ДР на ДОПК документите се представят в заверен от страната препис. Р./копие на фото снимка на документ не представлява заверен препис от документа по смисъла на чл. 183 ГПК. Представените копия на снимки не представляват и електронен документ по смисъла на чл. 184 ГПК във връзка с чл. 3, ал. 1 от Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.
В хода на ревизията, приключила с издаването на оспорения ревизионен акт не са изискани от „Е. Е“ ЕООД документите, по силата на които Г.У е получавала суми от наложени платежи и парични преводи. Ревизиращите органи са се задоволили единствено да приобщят писмените обяснения, таблиците и снимките, приложени на оптичен носител, представени от дружеството - куриер при ревизията на Узунова за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ. Според писмените обяснения на Е. Е ЕООД в представените таблици за подател/получател е възможно да има съвпадение с други лица, притежаващи същите имена. Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза е имало задача да извърши проверка в счетоводството на Е. Е ЕООД, но по делото не са представени доказателствата, въз основа на които е работило. В съдебното производство от страна на решаващия орган не са направени други доказателствени искания за събиране на писмените доказателства, въз основа на които се твърди, че са налице данни за укрити приходи от продажби чрез куриер и техния размер, включително по реда на чл. 192 ГПК.Пципът за обективност по чл. 3, ал. 3 от ДОПК изисква истината за фактите да се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. П. липса на писмени доказателства за получени наложени платежи и парични преводи, събрани по надлежния процесуален ред, настоящият касационен състав намира, че обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК не е доказано в случая. Поради това и крайният извод на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ревизионния акт съответства на доказателствата по делото и на материалния закон.
Решението в обжалваната част, в която актът е отменен, следва да се остави в сила като краен резултат.
При този изход на спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация - в размер на 2000 лева, направени разходи за адвокатска защита по договор от 07.04.2020 г.
Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 84/13.02.2020 г. на Административен съд – Пазарджик постановено по адм. дело № 1099/2019 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Г.У от [населено място] сумата 2 000 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно.