Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса, гр. С. (СЗОК), чрез пълномощник гл. юрисконсулт Шкодрева, срещу решение № 210/10.01.2020г., постановено по адм. дело № 12296/2018г. по описа на Административен съд – София град, с което е отменена заповед № РД-15-647/02.11.18г на директора на СЗОК. Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на нормите на чл. 59, ал. 11, т. 1, б. „а“ от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ) (ЗЗО) и чл. 398, ал. 1, т. 2 и чл. 407, ал. 1, б.“а“ от Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. (НРД за МД 2018 г., отм. ) и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу издадената заповед за налагане на санкции.

Ответникът – „Д - р В.Д – Амбулатория за първична медицинска помощ – индивидуална практика за първична медицинска помощ (АПМП - ИППМП)“, чрез процесуален представител адвокат Ганев, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на съдебни разноски - възнаграждение за един адвокат.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в...