Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Пловдив против решение № 246 / 30.01.2020 година, постановено по административно дело № 3492 / 2019 година по описа на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 76 от Закон за здравно осигуряване (ЗЗО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Амбулатория за извънболнична специализирана медицинска помощ – Медицински център за очно здраве (АИСМП – МЦОЗ) „Виста“ ООД, гр. П. чрез адвокат Н.К изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна.
С решение № 246 / 30.01.2020 година, постановено по административно дело № 3492 / 2019 година Административен съд – Пловдив е отменил по жалба на АИСМП – МЦОЗ „Виста“ ООД, гр. П. заповед за налагане на санкции № 29 – 02 – 54 – 8 / 29.10.2019 г. на директора на РЗОК – Пловдив. Присъдил е разноски. Решението е правилно.
Съгласно чл. 76, ал. 3 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), в случай че арбитражната комисия не се произнесе с решение в срока по чл. 75, ал. 7 ЗЗО или е налице равен брой гласове, поради което не е налице постигнато решение, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК, издава мотивирана заповед, с която може да наложи санкциите. В настоящия случай Амбулатория за извънболнична специализирана медицинска помощ - Медицински център за очно здраве "Виста" ООД е упражнила предвидената от закона правна възможност да възрази срещу констатациите в протокола от извършената проверка, поради което е сформирана арбитражна комисия за разглеждане на възраженията и решаване на спора. От доказателствата по делото се установява, че в процесния случай арбитражната комисия не е стигала до решение, поради което и на основание чл. 76, ал. 3 от ЗЗО директорът на Районна здравноосигурителна каса - Пловдив, е издал оспорената заповед за налагане на санкции. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че директорът на РЗОК - Пловдив в случая е длъжен да изложи мотиви защо счита, че изпълнителят на болнична помощ е допуснал нарушения на задълженията си по НРД, като обсъди и обори възраженията му по констатациите на протокола от проверката, след което да обоснове приложените санкции. С оглед на това, че лечебното заведение е упражнило правото си да възрази срещу тези констатации, то за административния орган възниква задължението да обсъди направените в хода на административното производство възражения, с оглед императивните изисквания по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК. Разпоредбата на чл. 35 предвижда задължително мотивиране за органа, тъй като актът се издава едва след като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни. В процесната заповед административният орган е изложил мотиви, които повтарят изложените в констативния протокол, като липсват конкретни съображения по направените от лечебното заведение възражения. Позовавайки се само на констатациите от протокола от извършената проверка, които е възприел като мотиви на своята заповед, без да обсъди възраженията и обясненията на оспорващия, административният орган е допуснал нарушение на процесуалните правила, което е съществено и обуславя отмяната на акта. По изложените съображения съдът, като е отменил оспореният пред него индивидуален административен акт, е постановил правилно съдебно решение.
При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 27815 / 30.06.2020 г. възлизат на сумата от 300, 00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. Първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 246 / 30.01.2020 година, постановено по административно дело № 3492 / 2019 година по описа на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса – Пловдив да заплати на Медицински център за очно здраве „Виста“ ООД, гр. П. сумата от 300, 00 (триста) лева, разноски за касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно.