Решение №9822/17.07.2020 по адм. д. №8378/2019 на ВАС, докладвано от съдия Мария Николова

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В.С срещу Решение № 74/10.04.2019 г. на Административен съд (АС) Перник постановено по адм. дело № 249/2018 г.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на В.С срещу Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/1242 от 02.02.2018 година за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2015 на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което изцяло е отказано оторизиране на суми по Мярка 12 компенсаторни плащания по Натура 2000, компенсаторни плащания в планинските райони по Мярка 13.1 (НР1), по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП) и по схема за Младите земеделски стопани (МЗС) и Стоянова е осъдена да заплати разноски по делото.

Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробни съображения, че решението е постановено при непълнота на доказателствата, поради допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Сочи, че съдебното решение е немотивирано. Оспорва изводите на съда, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови друго, с което делото да се върне за ново разглеждане, алтернативно да се реши по съществото, като се отмени оспорваният административен акт. Претендира разноски. Касаторът се представлява от адв.. Ю.

Ответникът по касация – Заместник изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

От писмените доказателства по приложената административна преписка съдът от фактическа страна е установил следното:

В.С е регистриран земеделски производител с УРН 396134 за кампания 2015 година в интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 15.06.2015 г. В. е подала заявление за подпомагане 2015 (форма за физически лица) с уникален регистрационен номер (УРН) 396134 в землищата на с. Б., с. Р., с. С. извор и гр. Т. за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2015 година, между които и тези по Мярка 12 компенсаторни плащания по Натура 2000, компенсаторни плащания в планинските райони (подмярка 13.1/НР1), по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП) и по схема за Младите земеделски стопани (МЗС) с площи в общ размер на 6.66 ха.

В.С има първоначална регистрация като земеделски стопанин на 16.01.2009 г.

На подаденото общо заявление за единно плащане на площ за кампания 2015 година са извършени всички регламентирани в чл. 24, ал. 3 от Наредба № 105 от 22.08.2006 година за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол (Наредба № 105/2006 г.) задължителни проверки в ИСАК (административни проверки). В резултат на тези кръстосани проверки и специализирана теренна проверка на място на физически блокове на 08.10.2015 година, е установено, че в заявлението на бенефициента са открити недопустими площи, а именно площи попадащи извън допустимия слой „Площи в добро земеделско състояние“, относно БЗС 07096-75-11-1 в размер на 1.947 ха, БЗС 73273-459-1-2 в размер на 0.259 ха и БЗС 07096-75-15-3 в размер на 0.084 ха.

С. З № РД 46-236 от 01.03.2016 година министърът на земеделието и храните е одобрил окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Тази заповед не е обжалвана от В., поради което е влязла в сила и като такава е задължителна за ДФЗ-РА, относно площите попадащи извън специализирани слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015 г.

С. З № РД 09-937 от 22.12.2015 година министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015, като част от Система за идентификация на земеделските парцели (СИЗП).

До В. е изпратено уведомително писмо за площи, декларирани от повече от един кандидат, ведно с приложена таблица, което е получено на 28.09.2015 година от член на домакинството, видно от направеното отбелязване на известието за доставяне. Указан е 20 дневен срок за представяне на документи, доказващи правното основание за ползване върху индивидуализирани парцели съгласно приложена към писмото таблица на установените застъпвания. В посочения срок Д. не е подала документи доказващи правното основание за ползване върху индивидуализираните парцели.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал съдебно-техническа експертиза (СТЕ), която е кредитирал като обективна, компетентна и кореспондираща с приетите по делото писмени доказателства и е посочил, че изцяло се потвърждават констатациите на административния орган.

От заключението на вещото лице, изготвено въз основа на приложените по делото доказателства и при извършена проверка в Министерство на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“, съдът е установил следното:

В.С е заявила за кампания 2015 година площи с общ размер на 6.66 ха в землището на община Т. (9 парцела).

По отношение на 3 парцела – 73273-459-1-2, 07096-75-15-3 и 07096-75-11-1, които са с обща площ от 3.06 ха (площи с картофи) има застъпване в размер на 0.308 ха с парцел 07096-010-084 с М.И. За посоченото застъпване и двамата кандидати не са подали документи удостоверяващи правото им на ползване.

По отношение на другите два парцела – 73273-459-1-2 и 07096-75-11-1 е установено, че попадат извън допустимия за подпомагане слой за кампания 2015 година.

По отношение на парцели 61501-138-2 /заявено от „Лизи 2003“ ЕООД, 07096-75-15 /заявен от М.И/ и 70086-113-2 /заявен от Д.К/ има застъпвания с обща площ 0.55 ха, като и тримата кандидати не се представили документи за ползване на двойно заявените площи.

От заявените от Д. парцели за кампания 2015 година с обща площ от 6.66 ха, 4.37 ха попадат в обхвата на специализирания слой площи допустими за подпомагане за 2015 година, а 2.29 ха са извън този слой.

Димитрова е заявила и площи които попадат в защитена зона Натура 2000 /BG0002112 Руй/ - парцели 07096-75-11-1, 07096-75-15-3 и 61501-444-13-1 с обща площ 2.69 ха, като по отношение на първите два парцела е налице неодобрение с обща площ от 2.08 ха.

Общо са заявени 6.66 ха по 9 парцела, като допустимата площ е общо 4.32 ха, а недопустимата площ е общо 2.34 ха.

По мярка МЗС заявената площ е 6.66 ха, от която 4.32 ха е допустима, съответно 2.34 ха е недопустима /2.29 ха извън слоя и 0.04 ха застъпване/ или 54.17 % наддеклариране, по мярка НР1 заявената площ е 6.66 ха, от която 4.32 ха е допустима, съответно 2.34 ха е недопустима /2.29 ха извън слоя и 0.04 ха застъпване/, по мярка СЕПП заявената площ е 6.66 ха, от която 4.32 ха е допустима, съответно 2.34 ха е недопустима /2.29 ха извън слоя и 0.04 ха застъпване/ или 54.17 % наддеклариране, по мярка СПП заявената площ е 6.66 ха, от която 4.32 ха е допустима, съответно 2.34 ха е недопустима /2.29 ха извън слоя и 0.04 ха застъпване/ или 54.17 % наддеклариране и по мярка Натура заявената площ е 2.69 ха, от която 0.61 ха допустима, съответно 2.08 ха недопустима /2.04 извън слоя и 0.04 ха застъпване/ или 100 % наддеклариране.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, съгласно представената по делото Заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 година на изпълнителният директор на фонда, с която са делегирани правомощия на лицето издало акта, в предписаната от закона форма, доколкото във включените в него Таблици изчерпателно са изброени всички парцели по отношение на които са установени недопустими за подпомагане площи и от поясненията към тях, могат да бъдат изведени фактическите и правни основания за постановяването на уведомителното писмо.

Приел е, че при постановяване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да бъдат определени като съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 АПК и които да мотивират неговата отмяна и че са налице материално правните предпоставки за издаването му.

Посочил е, че в конкретният случай на подаденото от жалбоподателя общо заявление за подпомагане на площ схеми и мерки за подпомагане, а именно Мярка 12 компенсаторни плащания по Натура 2000, компенсаторни плащания в планинските райони (мярка 13.1/НР1), по Схема за единно плащане на площ (СЕПП), по Схема за преразпределително плащане (СПП) и по схема за Младите земеделски стопани (МЗС) за кампания 2015 година са извършени административни проверки, както и теренни проверки. Уточнил е, че извършване на проверка на място се решава по целесъобразност от административния орган и не е задължителна.

Посочил е, че административният орган е приел, че в резултат на извършените административни проверки е установено, че недопустими за подпомагане площи на жалбоподателя за кампания 2015 са в общ размер на 2.24 ха. От събраните по делото доказателства, вкл. СТЕ се е установило, че част от посочените в процесното уведомително писмо, площи за подпомагане са недопустими, като общият размер на недопустими площи по трите мерки – СЕПП, СПП и подмярка 13.1/НР1 е 2.34 ха или 54.17 % от общо заявените 6.66 ха.

Посочил е, че по делото се е доказало, че по схемата за преразпределително плащане (СПП), съгласно разпоредбата на чл. 43б, ал. 1 от ЗПЗП и чл. 13, чл. 16, чл. 19 и дял от четвърти от Регламент (ЕС) № 640/2014 година кандидатът има право да получи подпомагане за първите 30 ха, за които има право на подпомагане по СЕПП. Видно от събраните по делото доказателства по СЕПП предвид установения процент на наддеклариране, а именно 54.17 % на жалбоподателя не се следва и подпомагане по СПП.

По отношение на схемата за млади земеделски стопани (МЗС) финансово подпомагане по която е отказано е налице извършена служебна проверка в регистрите на МЗХ, от страна на административния орган, от която е установено, че на 16.09.2009 година жалбоподателя за първи път е регистриран като земеделски производител по реда и условията на Наредба № 3/1999 година. Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗПЗП земеделските стопани, които отговарят на условията на чл. 50 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, могат да получат подпомагане и по схемата за млади земеделски стопани. Подпомагането е под формата на годишно плащане за първите 30 хектара, допустими за подпомагане по СЕПП, и е в размер 50 на сто от размера на плащането на хектар по тази схема. Съгласно чл. 50, § 2, б. „а“ на Регламент /ЕС/ № 1307/2013 за целите на настоящата глава „млади земеделски стопани“ означава физически лица, които за пръв път създават земеделско стопанство като ръководители на стопанството или които вече са създали такова стопанство в рамките на пет години преди подаването за пръв път на заявление по схемата за основно плащане или по схемата за единно плащане на площ, посочено в чл. 72, § 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013.

По отношение на условията и реда за предоставяне на финансово подпомагане по Мярка 12 компенсаторни плащания по Натура 2000 съдът е посочил, че същите са изрично уредени в Наредба № 5 от 24.02.2015 година за прилагане на мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 година финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (Наредба № 5/2015 г.). В настоящия случай жалбоподателя е заявил за подпомагане по Натура 2000 три БЗС-та, попадащи в защитена зона „Руй“ с код BG0002112. Всички парцели са заявени като група култура В – обработваеми земи за отглеждане на картофи. По посочената мярка Натура заявената площ е общо 2.69 ха, от която 0.61 ха е допустима, съответно 2.08 ха недопустима /2.04 извън слоя и 0.04 ха застъпване/ или 100 % наддеклариране.

Решението е правилно.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело както до неправилно установена и изведена от съда фактическа обстановка, така и до неправилни, изведени при неправилно приложение на материалния закон, изводи. Като доказателства по делото съдът е приел относимата към издаването на оспореното уведомително писмо административна преписка, назначил е и СТЕ. Коректно е указана доказателствената тежест на всяка от страните, като СТЕ е допусната с въпроси поставени и от двете страни. Доказателствената тежест не е прехвърлена само върху жалбоподателката, както се твърди в касационната жалба. Обстоятелството, че съдът е приел, че Д. не е оборила фактическите установявания на органа, вкл. чрез СТЕ, не означава, че доказателствената тежест е била прехвърлена изцяло върху жалбоподателката (сега касатор). Всяка от страните с допустимите доказателства и доказателствени средства е установила благоприятните за нея факти и обстоятелства. За доказване на фактическите основания посочени в административния акт ответникът е депозирал административната преписка и е поискал допускането на СТЕ, която е потвърдила изложеното в акта. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е оставил без уважение доказателственото искане за допускане на нова експертиза. Вярно е, видно от протокола от проведеното на 17.12.2018 г. съдебно заседание, че процесуалният представител на жалбоподателката е оспорил експертизата, което е логично с оглед потвърждаване на констатациите в уведомителното писмо, но оспорването не е надлежно обосновано. Сочи се, че вещото лице не е извършил оглед на място, не се е запознал с материалите по делото, а именно писмо изх. № 131511/10.03.2016 г., отговорило е на въпросите повърхностно, без са е запознае с материалите от административния орган, в които се коментира шейп формат. Вещото лице, изрично в устния си доклад е посочило, че е извършил проверки в информационната система на ДФЗ, в СИЗП, която се поддържа от Министерство на земеделието и храните и е дало пояснение какво е шейп формат. В СТЕ са изготвени съответните таблици и пояснения. Писмо изх. № 131511/10.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е писмото, с което, както и адв.. Ю сочи, министър Танева е предоставила на директора на фонда информация и данни за кампания 2015 г. Видно от посоченото в писмото предават се: 1. Цифрови географски данни за специализирания слой „Площи допустими за подпомагане“ и 2. Цифрови географски данни за „Физически блокове“. В касационната жалба се сочи, че по делото не е представен от страна на административния орган приложеният към това писмо диск и извлечение от този диск за териториите, заявени от жалбоподателката. Липсата на това доказателства не води до погрешни изводи на вещото лице, което се е изготвило експертизата, запознавайки се с информацията в ИСАК – СИЗП, т. е. с предадената с писмото от 10.03.2016 г. информация, вкл. и относно заявените от жалбоподателката парцели.

Неизвършването на оглед на място от страна на вещото лице за изготвяне на експертизата, в процесния случай не може да се разглежда като основание за оспорването й и съдът не е допуснал съществено нарушение, като е приел експертизата и не е назначил нова, която да извърши замерване на място. Вярно е, че съдът е допуснал такава задача – под № 6 във т. нар. „Въпросен лист“ изготвен от адв.. Ю. Чрез извършването на оглед и измерване на място през 2018 г., когато е допусната експертизата, няма как да се установи какво е било състоянието на заявените за подпомагане парцели през 2015 г., т. е. огледа на място не би допринесъл за изясняване на обстоятелствата към правнорелевантния момент – кампания 2015 г.

За оспорването на експертизата не са изложени конкретни мотиви и съображения, в смисъл дали същата не е достатъчно пълна или ясна, или не е обоснована и възниква съмнение в нейната правилност – чл. 201 ГПК вр. чл. 144 АПК и защо. Макар неправилно съдът да е оставил доказателственото искане за назначаване на експертиза от друго вещо лице (повторна експертиза), като неотносимо към спора, а не като неоснователно, поради липсата на посочената по-горе конкретизация – защо изслушаната експертиза е необоснована и възниква съмнение в нейната правилност, недопускането на повторната експертиза не е съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Съдът не е допуснал такова нарушение и във връзка с направеното от жалбоподателката оспорване на твърдението на ответника, че е връчил на В. Уведомително писмо изх. № 02-140-6500/16.09.2015 г. и оспорването на приложената по делото обратна разписка/товарителница. Видно от протокола от проведеното на 10.09.2018 г. първо съдебно заседание жалбоподателката е поискала представянето на оригинала на товарителницата и е оспорила истинността на тази товарителница относно нейното съдържание и в частта, с която се твърди, че получател е В., Видно от отразеното в протокола от 29.10.2018 г., след представяне на оригинала на товарителницата е направено уточнение на направеното оспорване и искането за отриване на производство по чл. 193 ГПК вр. чл. 144 АПК. В последствие и след уточнението на ответника, че е очевидно, че положеният подпис не е на Д., оспорването и направените в тази връзка доказателствени искания, са оттеглени. В обжалваното съдебно решение съдът изрично е посочил, че писмото е получено от член на домакинството, което отговаря на посоченото в товарителницата. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети (приети с Решение № 581 от 27.05.2010 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 45 от 15.06.2010 г., в сила от 15.06.2010 г., доп., бр. 19 от 2.03.2018 г.) препоръчаните пощенски пратки по ал. 1 може да се доставят на лице, пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещо на адреса, посочен в пратката, срещу подпис и документ за самоличност, като в служебните документи се вписват трите имена на лицето, получило пратката. В случая, видно от отбелязаното върху известието за доставяне, то е връчено на член от домакинството. Правилно съдът е ценил тази товарителница и е приел, че Д. не е представила документи, който да разрешат в нейна полза установеното застъпване. Такива документи не са представени и в хода на съдебното производство и не е поставяна задача на вещото лице. Следователно дори и да са допуснати нарушения при връчването на уведомителното писмо относно наличието на двойно заявени площи изводът, че такива са налице, не е опроверган от доказателствата по делото.

Правните изводи на решаващия съд съответстват на събраните по делото доказателства. Съдебното решение не е необосновано. Съдът не е посочил, че на имотите заявени за подпомагане от жалбоподателката е извършена проверка на място, за да се приеме за основателно посоченото в касационната жалба, че са неправилни и необосновани изводите на съда, че административният орган бил извършил проверка на място на имотите на Д.. Видно от изложеното в съдебното решение, решаващият съд е уточнил, за пълнота на изложението му кога се извършва проверка на място, но не и че на жалбоподателката е извършвана такава проверка. Изрично от съда е посочено, че в конкретния случай на подаденото от жалбоподателката общо заявление за подпомагане за кампания 2015 г. са извършени административни и теренни проверки. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че на заявлението на Д. не са направени административни проверки, тъй като този довод се опровергава от събраните по делото доказателства –административната преписка и СТЕ. Какво включват административните проверки, които се извършват на подадените заявление, както е уточнил и решаващият съд, е посочено в чл. 24, ал. 3 от Наредба 105/2006 г. Административните проверки се извършват автоматизирано, като резултатите от тях се отразяват само в административния акт, с който се взема решение по заявленията за подпомагане. Извършват се въз основа на електронна база данни за ползваните земеделски земи, които се съдържат в СИЗП, която е част от ИСАК.

Решението съответства на материалния закон. Установено е от доказателствата по делото, че В. е заявила за подпомагане девет парцела с обща площ от 6.66 ха. По отношение на парцели 73273-459-1-2, 70096-75-15-3 и 07095-75-11-1 е установено, че има недопустима за подпомагане площ – поради неотстранено застъпване – парцел 70096-75-15-3 и поради попадане на части от парцелите извън границите на слоя с допустими за подпомагане площи – за парцели 73273-459-1-2 и 07095-75-11-1. Изводите на решаващия съд, че с оглед установената недопустимост и процента на наддеклариране правилно е отказано подпомагане по заявените схеми – СЕПП, СПП, МЗС, Мярка 13.1/НР, са, Мярка 12 – Натура 2000 са законосъобразни. Конкретни доводи в тази връзка в касационната жалба не се сочат.

Неоснователно в касационната жалба се сочи, че на Д. не е била връчена Заповед № РД-09-937/22.12.2015 г. на министъра на земеделието и храните. С тази заповед е одобрен обновения специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2015 г., като част от СИЗП. Тази заповед, както и заповедта, с която се одобрява окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане“ за съответната кампания – в случая Заповед № РД46-236/01.03.2016 г., не се съобщават лично на земеделските стопани, а по реда предвиден в чл. 16 б – 16г от Наредба № 105/2006 г. В случая, както правилно е отбелязал решаващият съд, Д. не е подала възражение по чл. 16в, ал. 3 от Наредба № 105/2006 г. и части от заявените за подпомагане парцели попадат извън допустимия за подпомагане слой. След като това е установено от ответника, правилно е отказано подпомагане за тези площи по заявените схеми и мерки. В т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. по т. д. № 1/2015 г. на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС, е постановено, че заповедта на министъра на земеделието и храните, издадена на основание чл. 16г, ал. 4 (предишна ал. 2) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която се одобрява окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ подлежи на самостоятелно обжалване. Въз основа на одобрения от министъра на земеделието и храните специализиран слой Разплащателната агенция извършва окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година, като същата няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година относно площи, които се намират извън одобрения специализиран слой „Площи допустими за подпомагане“. Д. не твърди и не представя доказателства за обжалване на заповед № РД 46-236 от 01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, поради което тя е влязла в сила по отношение на този земеделски производител и ДФЗ - РА е обвързан от нея.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и своевременно заявена претенция, на ответника по касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено в съответствие с чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК и чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 74/10.04.2019 г. на Административен съд Перник постановено по адм. дело № 249/2018 г.

ОСЪЖДА В.С, [ЕГН] да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ сумата от 100 (сто) лева деловодни разноски.

Решението е окончателно.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...