Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на "Зеда тур" АД, ЕИК 130340853, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. "Х. К" № 12, подадена чрез адвокат Пеков от САК, против решение № 1295 от 8.07.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 907 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на задължение по декларация № МДТ-644 от 12.10.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Н..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твръди, че административният съд не е изпълнил задължителните указания на отменителното решение на Върховния административен съд, с което делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Поддържа направените още с първоначалната жалба твърдения, че при издаването на акта са нарушени принципите на чл. 2 - чл. 6 от ДОПК, чл. 6, ал. 1, чл. 7, ал. 1, чл. 9, ал. 2 и ал. 4, чл. 12, ал. 1 и чл. 13 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, както и че не съдържа фактически и правни основания за издаването му съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е определил коефициента за местоположение (Км) на имота, който според касатора следва да се определи по колона 7 на таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ. Твърди, че не са обсъдени от съда и възраженията му за нищожност, а при условията на евентуалност - унищожаемост, на заповед № 1163/22.12.2004 г. на кмета на община Н., както и тези против решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет - Несебър. Искането от съда е да отмени оспореното решение и да постанови друго по същество, с което да отмени издадения акт за установяване на задължение по декларация. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при община Н., не взема становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Настоящото касационно производство е второ поред, след като с решение № 5708 от 16.04.2019 г., постановено по адм. дело № 15552/2018 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, е отменено първоначално постановеното решение № 1855 от 25.10.2018 г. по адм. дело № 1942/2017 г. по описа на Административен съд - Бургас и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. В отменителното решение на Върховния административен съд са дадени задължителни указания първоинстанционният да разгледа възраженията на дружеството, включително и по отношение на заповедта на кмета и решението на Общинския съвет за определяне на зоната на недвижимите имоти, като съобрази, че те са влезли в сила административни актове, да даде указания по чл. 171, ал. 2 и ал. 4 от АПК и се съберат доказателства съгласно изложеното в мотивите на решението, в това число да се назначи допълнителна експертиза за проверка стойностите на определената данъчна оценка по години, включително и във варианти съобразно оспорванията на адресата на акта.
С обжалваното решение № 1295/08.07.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по адм. дело № 907 по описа за 2019 г., е отхвърлена жалбата на „З. Т“ АД против акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МДТ-644 от 12.10.2016 г., издаден от старши експерт в отдел „Местни данъци и такси” при община Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел „Местни данъци и такси“ при община Н., с който на дружеството са установени задължения за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) за 2013 г. в размер на 6 636, 61 лв. и лихва в размер на 2 102, 31 лв., ДНИ за 2014 г. в размер на 6 636, 61 лв. и лихва в размер на 1 428, 89 лв., ДНИ за 2015 г. в размер на 6 636, 61 лв. и лихва в размер на 752, 01 лв., или общо задължения за ДНИ в размер на 19 909, 83 лв. и лихви в размер на 4 283, 21 лв.
За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУЗД е издаден от компетентен орган и в съответната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и при съобразяване с целта на закона.
Между страните не е било спорно, че "З. Т" АД е собственик на недвижим имот, находящ се в курортен комплекс "Слънчев бряг" - Изток, представляващ хотел „Амфибия“, за който е подало в община Н. декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 0365/05.10.2001 г., с която е декларирало отчетна стойност 323 196 лв., и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 67836/01.02.2011 г. (партиден № 1303408530001), в която са посочени характеристиките на имота. При извършената проверка за установяване на задълженията по подадената декларация е установено, че за периода 1.01.2011 г. - 31.12.2015 г. не са внесени дължимите суми за ДНИ, поради което и на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК е издаден оспореният АУЗД. Жалбоподателят е заявил несъгласие с така определените задължения, като е депозирал жалба по административен ред, по която не се е произнесъл компетентният орган по чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ, във вр. с 107, ал. 4 от ДОПК. Във връзка с направените оплаквания е изготвена обяснителна записка относно АУЗД № 644/12.10.2016 г., изпратена на "З. Т" АД с писмо изх. № H4-МДТ-1496-001/15.05.2017 г. и връчена на 1.06.2017 г. В обяснителната записка са изложени съображения относно начина на изчисляване на задълженията в обжалвания АУЗД, в т. ч. относно размера и начина на определяне на данъчната оценка на недвижимия имот. По жалбата на дружеството не последвало произнасяне на горестоящия административен орган, съгласно чл. 156, ал. 4 от ДОПК, поради което непроизнасянето на решаващия орган в срока по чл. 155, ал. 1 е счетено за потвърждение на АУЗД.
При новото разглеждане на делото, в изпълнение на указанията на касационната инстанция, административният съд е назначил съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която е прието без оспорване от страните и кредитирано от съда. Според заключението на вещото лице, посочената за оценяване сграда е с характеристиките, съобразно подадената от жалбоподателя декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а именно: нежилищна сграда - хотел, етажност 6, в т. ч. 6 надз., построена 1973 г., с РЗП 4 867 кв. м. Деклариран е вид на конструкцията МЗ - масивна с носещи тухлени стени и изцяло монолитни или сглобяеми стоманобетонни подови конструкции, пакетно-повдигани плочи, едроплощен и пълзящ кофраж, скелетно-безгредови конструкции/стоманени и др., както и наличие на електропровод, водопровод, канализация и телефонизация. Посочена е година на основен ремонт 2007 г. и подобрения „лукс дограма“. От приложените по делото обяснителна записка за начина на изчисляване на задълженията и данъчна оценка на имота към 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и към 31.12.2015 г. експертът е установил, че административният орган е определил данъчната оценка на имота съобразно характеристиките на оценяваната сграда в подадената декларация по чл. 14 от ЗМДТ.
Размерът на данъчната оценка е изчислен служебно от служители от общинска администрация и възлиза на 5 530 504, 40 лв., съгласно Приложение № 2 към ЗМДТ „Норми за данъчната оценка на недвижимите имоти“, като коефициентът за местоположение (Км) е определен за І - ва зона, 1 - ва група - 49, 10, и увеличение с 40 на сто за търговски обекти, съгласно чл. 6, ал. 2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, или 49, 10 * 140 % = 68, 74. При изчисляване на данъчната оценка е съобразен вида на конструкцията, декларирана от жалбоподателя - МЗ, като базисната данъчна стойност на 1 кв. м. в лева за този вид конструкция е 18, 70 лв. за нежилищни сгради, съгласно таблица № 2 към чл. 5 от Приложение № 2 към ЗМДТ в зависимост от конструкцията на обекта.
Отделно, съдът е указал на жалбоподателя, че носи доказателствената тежест за установяване на съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата и допълнително от него, от които черпи благоприятни последици. На ответника е указал, че в негова тежест е да установи съществуването на фактическите основания, посочени в обжалвания административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. По този начин съдът изцяло е изпълнил указанията на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение.
Решаващият съд е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на мотиви. Посочил е, че в изготвената обяснителна записка, издадена от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" на община Н., връчена на жалбоподателя "З. Т" АД, се съдържат подробни мотиви относно начина на определяне на задълженията за ДНИ за процесните години.
Първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден и в съответствие с приложимия материален закон. Счел е за неоснователно поддържаното от жалбоподателя възражение за прилагане на коефициент за местоположение по колона 7 от таблица № 3 към чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2 към ЗМДТ, в който случай коефициентът за местоположение би бил 26, 18, видно от заключението на експертизата. Посочил е, че със заповед № 1163 от 22.12.2004 г., въз основа на решение № 273 от 10.12.2004 г. на Общински съвет - Несебър, кметът на общината е определил границите на зоните на населените места, като гр. Н., в т. ч. и курортен комплекс „Слънчев бряг - изток“, където е ситуиран имота на жалбоподателя, са първа зона. Отчел е обстоятелството, че както заповедта на кмета на общината, така и решението на общинския съвет, въз основа, на което е издадена заповедта, са влезли в сила административни актове, с които се е съобразила общинската администрация при определяне данъчната оценка на имота и в частност коефициента на местоположение. С оглед изложеното съдът е приел, че административният орган е изчислил правилно данъчната оценка на имот с партиден № 13034053001 - хотел "Амфибия", находящ се в к. к. "Слънчев бряг - изток" и с процесния АУЗД законосъобразно са определени дължимите от жалбоподателя данъчни задължения за ДНИ и лихви за забава за периодите 2013 г., 2014 г. и 2015 г., като е приложена гласуваната от Общински съвет - Несебър ставка за ДНИ - нежилищни имоти в размер на 1.2 промила за трите процесни години. Решението е валидно, допустимо и правилно.
При разрешаването на спора съдът е установил релевантните факти в съответствие с доказателствата по делото, извършил е дължимата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК проверка на акта и е достигнал до обоснован и правилен извод за неговата законосъобразност.
Правилно решаващият съд е приел, че оспореният АУЗД е мотивиран. Съобразно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, от което следва, че императивно изискване на закона е същият да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. В случая подробни мотиви относно начина на определяне размера на задълженията за ДНИ за проверяваните години, в т. ч. разяснения относно приложимите нормативни актове, основата за облагане, размера на данъчната оценка на имота и начина на изчисляването й, ставката в промили за изчисляване на данъка, се съдържат в представената с административната преписка обяснителна записка, издадена от орган по приходите в отдел "МДТ" - община Н.. С. То решение № 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС на Р. Б, допустимо е мотивите към административния акт да бъдат изложени отделно, както е в настоящия случай. Обяснителната записка относно начина, по който е изчислено задължението със АУЗД, е издадена на основание чл. 107, ал. 2 от ДОПК и е връчена на дружеството на 1.06.2017 г. С оглед изложеното касационният жалбоподател е могъл своевременно да организира защитната си теза пред съдебните инстанции и обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице достатъчна информация за имота, за задълженията, които се установяват с акта и точния им размер, потвърдени впоследствие и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Както правилно е приел първоинстанционният съд, спорът между страните се концентрира върху размера на дължимия ДНИ за 2013 г., 2014 г. и 2015 г., обусловен от приложимия при определянето му коефициент с оглед местоположението на имотите, категорията и зоната, в която попадат.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ са посочени в чл. 10, ал. 1, 2 и 3 от ЗМДТ, а случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от заплащането на ДНИ са лимитативно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗМДТ. По силата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. По аргумент от чл. 6, ал. 1 от Приложение № 2, коефициентът за местоположение се определя по таблица № 3 или № 4 и местонахождението на сградата. Алинея седма от същата разпоредба сочи, че границите на зоните в населените места и категориите на вилните зони се определят с решение на Общинския съвет, а до приемане на решението се прилагат зоните и категориите, определени със заповед на кмета на общината. Съгласно чл. 22 от ЗМДТ (в приложимата редакция), общинският съвет определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка в граници от 0, 1 до 4, 5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот, като с разпоредбата на чл. 18 от Наредба № 14 за определяне размер на местните данъци на община Н. в редакцията, приета с решение № 48 от протокол № 4/21.12.2011 г., е определен данък в размер на 1, 2 промила за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. Отчетната стойност на декларирания от дружеството недвижим имот е 323 196 лв.
При тази релевантна правна регламентация правилно първоинстанционният съд е съобразил стабилитета на решение № 273 по протокол № 10/10.12.2004 г. на Общински съвет - Несебър и на заповед № 1163/22.12.2004 г. на кмета на община Н., определящи к. к. „Слънчев бряг“ като населено място от I - ва категория, 1 - ва група. Неоснователни са доводите на касатора, че решаващият състав е следвало да осъществи косвен съдебен контрол за действителността на тези актове и да игнорира правните им последици. Действително, дефинираният в решение № 78/12.07.1973 г. по гр. дело № 58/73 г. на ОСГК на ВС институт на косвения съдебен контрол, като правомощие в рамките на задължението за преценка на правопораждащите факти, дава възможност на съда да констатира нищожността на един административен акт и с оглед на това, без да го изменя или отменя, да приеме съществуването или не на определени правоотношения. Този институт обаче намира приложение само в гражданския процес, имащ за предмет граждански правоотношения, спрямо които един административен акт е възможно да представлява факт с правно значение. Именно необходимостта за установяване на относимите към гражданскоправния спор факти е мотивирала законодателя за приемането на изричната правна норма на чл. 17 от ГПК. Аналогична разпоредба в процесуалните закони в областта на административното право не е налице, тъй като възможността за съдебен контрол относно действителността на административните актове е предвидена изрично като безсрочна - чл. 149, ал. 5 от АПК, но до упражняване на правото на оспорването им и обявяването им за нищожни, стабилитетът на административните актове следва да бъде зачитан. Ето защо, като е съобразил правното действие на решението на Общински съвет - Несебър и заповедта на кмета на община Н. и е приел, че според декларираното местоположение на имота същият попада в населено място от I - ва категория, 1 - ва група, първоинстанционният съд обосновано е приел за неоснователно възражението за прилагане на коефициент за местоположение от колона 7 на таблица № 3. Същата, по аргумент от чл. 6, ал. 1, т. 1 изречение второ от Приложение № 2 към ЗМДТ би била приложима в случаите, когато не са определени зоните в населеното място и/или категориите на вилните зони.
Видно от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, всеки компонент на данъчната основа е изчислен спрямо данните, посочени от жалбоподателя в данъчната декларация по чл. 14 от ЗМДТ в зависимост от местонахождението на процесния имот при прилагане на коефициентите, определени в Приложение № 2 към ЗМДТ, като съобразно кодът на конструкцията МЗ, вещото лице е приело, че дължимият за 2013 г., 2014 г. и 2015 г. ДНИ е в общ размер на 19 909, 83 лв. Правилно ДНИ е изчислен при приложим коефициент 68, 74 по таблица № 3 от Приложение № 2 към ЗМДТ в корелация с всички декларирани от дружеството в таблица 3 на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ относими коефициенти. При тези параметри, определеният размер на ДНИ за процесните периоди е идентичен с този, установен с оспорения АУЗД, поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че жалбата на дружеството се явява неоснователна и следва да се отхвърли.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1295 от 8.07.2019 г. на Административен съд - Бургас, постановено по административно дело № 907 по описа за 2019 г.
Решението е окончателно.