Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. Т против решение № 67 от 14.06.2019 г., постановено по адм. д. № 3/2019 г. по описа на Административен съд гр. Г.. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – „Колиант“ ЕООД, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение Административен съд гр. Г. отменя заповед № 583/26.11.2018 г. на кмета на О. Т, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, е наредено на „Колиант“ ЕООД да премахне незаконен строеж – „надземна пристройка от итонг в източната част на хотел“Хилез“.

За да постанови този резултат съдът приема, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на нормата на чл. 35 АПК, довело до неправилното приложение на материалния закон. Съдът констатира, че за процесния строеж са издадени строителни книжа, но фактически реализираното строителство не е съобразно с параметрите, заложени в тях, а наличието на строителни книжа изключва хипотезата по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, поради което прави извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт.

Обжалваното решение е...