Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Й.А против решение № 1457 от 01.07.2019 г. по адм. дело № 296/2019 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-09-80/16.01.2019 г., издадена от кмета на община „Марица“, с която е наредено да бъдат премахнати незаконни строежи „Паянтови постройки“, представляващи: паянтова сграда на един етаж, с размери 20, 00 м./4, 00 м. и с височина 2, 20 м., с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и две пристройки долепени до паянтовата сграда с размери съответно 2, 00 м./2, 00 м. и височина 2, 00 м. и 4, 00 м/3, 00 м. с височина 2, 00 м., реализирани в УПИ XXI –ООД, кв. 57 по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.195 г. на кмета на община „Марица“, съответстващ на поземлен имот с идентификатор № 11845.502.666 и в имот с идентификатор № 11845.502.720. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът – кметът на община „Марица“ оспорва касационната жалба. Моли решението на съда да бъде оставено в сила с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:
Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства.
Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена в границите на компетентност на кмета на община „Марица“ съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ) и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Заповедта е издадена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 ЗУТ констативен акт, с който са установени строежи от пета категория, извършени без необходимите строителни книжа.
В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на строежите са изпълнени. Предмет на заповедта са „Паянтови постройки“, представляващи: паянтова сграда на един етаж, с размери 20, 00 м./4, 00 м. и с височина 2, 20 м., с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди и две пристройки долепени до паянтовата сграда с размери съответно 2, 00 м./2, 00 м. и височина 2, 00 м. и 4, 00 м/3, 00 м. с височина 2, 00 м., реализирани в УПИ XXI –ООД, кв. 57 по действащия ПУП-ПРЗ, одобрен със заповед № РД-09-409/27.09.195 г. на кмета на община „Марица“, съответстващ на поземлен имот с идентификатор № 11845.502.666 представляващ частна общинска собственост и в имот с идентификатор № 11845.502.720 – публична общинска собственост с начин на трайно ползване за второстепенна улица. Строителството е извършено през периода 1980-1990 г., без строителни книжа.
При тези факти първоинстанционният съд достига до законосъобразния извод, че предмет на заповедта за премахване са строежи по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Правилно е и заключението, че описаните в заповедта паянтови постройки представляват незаконни строежи по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като са изградени без разрешение за строеж и без одобрени инвестиционни проекти, каквито се изискват съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ. При тези констатации съдът достига до правилното заключение, че строежите подлежат на премахване и издадената в този смисъл заповед кореспондира с нормативната уредба.
С оглед времето на извършване на строителството в съответствие с материалния закон е и заключението на съдебния състав, че предпоставките за търпимост на строежите, регламентирани в разпоредбите на § 16, ал. 1 и ал. 2 от ПР на ЗУТ също не са изпълнени. Строежите са изградени в нарушение на действалите по време на извършването им, а и по сега действащите правила и нормативи (чл. 55 ЗТСУ отм. чл. 225, ал. 1 ППЗТСУ отм. , чл. 147, ал. 1, т. 1 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ). Освен това част от постройките попадат върху улица и не са допустими по правилата и нормативите действали както по време на изграждането им, а също и по сега действащия ЗУТ, тъй като както ЗТСУ отм. , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Допълнително следва да се посочи, че липсват твърдения и доказателства строежите да са декларирани пред одобряващите органи до 31.12.1998 г., каквото кумулативно изискване поставя разпоредбата на §16, ал. 2 от ПЗР на ЗУТ. Това мотивира и крайното заключение на административния съд, че наредените за премахване строежи не са търпими и подлежат на премахване, а издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.
Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона. Смисълът на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е да се премахнат незаконни строежи, които не съответстват на строителните правила и нормативи и представляват потенциална опасност на обитателите и трети лица. В случая заповедта е издадена с оглед спазване на разрешителния режим при строителството, който изисква съблюдаване на определени конструктивни изисквания и стандарти за здравина и устойчивост на строежите и с цел установяване на безопасността на строителството и опазване живота и здравето на гражданите.
Касационните доводи, свързани с нарушение на чл. 8 от КЗПЧОС също са неоснователни. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилно и се споделя от настоящия състав. Чл. 8 ал. 1 от конвенцията гарантира правото на жилище, а чл. 8, ал. 2 определя границите на допустима намеса на държавата в това право в изключение от общия принцип на ненамеса. Съгласно последния текст намесата на държавните власти е допустима в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В случая условията на чл. 8, ал. 2 от конвенцията са изпълнени. Сградите, описани в заповедта, не представляват единствено жилище на жалбоподателя и семейството му. Доказателства за обратното не са ангажирани, въпреки дадените от съда указания в този смисъл, а дори е установено, че през 2004 г. на жалбоподателя е учредено право на строеж върху общински имот, което обаче не е реализирано. Поради това не може да се приеме, че правото на жилище на страната е нарушено. В разглежданата хипотеза намесата на държавата е осъществена при условията, регламентирани в чл. 8 ал. 2 от конвенцията - засягането на интересите на жалбоподателя е предвидено в закона, който регламентира премахване на строежи, изградени без строителни книжа и в противоречие с предвиждането на ПУП, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално. Мярката е в съответствие с целта по ал. 2 на чл. 8 от Конвенцията, насочена е към охрана на здравето на обитателите, в случая на жалбоподателя и неговото семейство, както и към осигуряване безопасност на строежа и защита на останалите граждани. В този смисъл следва да се посочи, че разрешителният режим за строежи е свързан със спазването на определени разпоредби и стандарти относно здравината, конструктивните изисквания, устойчивост на строежите и е въведен с цел опазване живота и здравето на гражданите и за безопасността на строителството. При извършване на незаконен строеж и при липса на проверена от специалисти проектна документация, изградените строежи могат да представляват заплаха, поради и което законът въвежда мярката за премахването им. Съгласно конвенцията намесата е допустима и за защита на правата и интересите на другите, като в настоящия случай е налице и тази предпоставка за прилагане на изключението по ал. 2 на чл. 8 от КЗПЧОС, тъй като строежите попадат частично в улица, която е предвидена и създадена в интерес на общността. По изложените съображения в настоящия случай намесата е осъществена при условията на чл. 8 ал. 2 от конвенцията - засягането е предвидено в закона, насочено е към постигане на легитимна цел и е пропорционално, поради което чл. 8, ал. 1 от конвенцията не е нарушен. В този смисъл са и съображения на административния съд, които настоящата инстанция споделя.
Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен.
В съответствие с изискванията на чл. 168, ал. 1 АПК първоинстанционният съд извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 АПК основания.
Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК, като на страните е осигурена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията си. Събраните по доказателства са обсъдени в съвкупност, като въз основа на установените факти съдът излага самостоятелни заключения по предмета на спора. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи на жалбоподателя и анализ на събраните доказателства. Изводите на съдебния състав за неоснователност на подадената жалба са мотивирани, като са изложени съображения по всяко едно от направените възражения на жалбоподателя. Ето защо доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни.
Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновава се от представените доказателства и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице изложените от касационния жалбоподател основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила.
С оглед изложеното, направеното искане, обстоятелството, че кметът на община „Марица“ - ответник по касационната жалба е представляван в касационното производство от юрисконсулт и на основание на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК (Г. П. К) във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПрП (ЗАКОН ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ) и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на община „Марица“ сумата 100.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1457 от 01.07.2019 г. по адм. дело № 296/2019 г. на Административен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Й.А от [населено място], [адрес] да заплати на община „Марица“, гр. П., бул. „Марица“ № 57А сумата 100.00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение Решението е окончателно.