Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Ректор на Технически университет Варна, чрез процесуален представител, против решение № 2363 от 06.12.2019г., постановено по адм. дело №2322/2019г. по описа на Административен съд Варна/АС-Варна/.

Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон отм. енително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Не претендира разноски.

Ответната страна по касационната жалба – Л.Б, чрез процесуален представител в писмен отговор и молба от 03.07.2020г. оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Варна, в производство, образувано по жалба на Л.Б, е обявил за нищожна Заповед №388/18.07.2019г. на Ректора на ТУ-Варна, с която на Л.Б, както и на нейни представители, пълномощници и всички трети лица, действащи от нейно име и по нейно поръчение, е забранен достъпа до двора на университета, в това число и в поземлен имот с ид.№10135.2555.2633 по КККР на гр. В..

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че извън правомощията на ректора е да издава заповеди, насочени към определено лице, което не е служител, не е член на академичния състав, студент, докторант и др., външно по отношение на университета...