Р Е Ш Е Н И Е

№ 27

София, 11.05.2020 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. А

ЧЛЕНОВЕ: Ж. Н

Т. С

при секретар И. Р и в присъствието на прокурора И. С изслуша докладваното от съдията Е. А наказателно дело № 26/ 2020 г.

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по жалба от подсъдимия Е. Н. чрез неговия защитник - адвокат С. П. от АК - [населено място], против решение № 209 от 14.11.2019 г. по внохд № 370/2019 г. на Пловдивския апелативен съд.

В жалбата се сочи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и е явно несправедливо.

Касаторът намира, че въззивният съд е нарушил чл. 93, т. 8 от НК, като е приел, също както първата инстанция, че извършеното престъпление разкрива изключително висока степен на обществена опасност не само на деянието, но и на дееца. Акцентира също така върху добрите характеристични данни на подсъдимия и акцесорното му участие в инкриминираната дейност.

С тези основни аргументи отправя искане за прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление по чл. 195, ал. 2 от НК с корекция на обема наказателна принуда.

Алтернативно в жалбата се поддържа оплакване за прекомерна тежест на определената санкция лишаване от свобода, която не е била е съобразена с многобройните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. На това основание се настоява за определяне на наказание по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК като по-благоприятен за подсъдимия.

В съдебното заседание пред касационната инстанция подсъдимият и неговия защитник адвокат М. поддържат жалбата по изложените съображения.

Прокурорът пледира жалбата да бъде оставена...